Книгата съдържа 90 стихотворения и хайку, разпределени три дяла. И ако първият цикъл е своеобразен дом на любовта, където интимната изповедност достига крайния предел на пълното отдаване на мисълта за любимата, вторият цикъл очертава небесното измерение на личния свят - високата метафизична цена, която всеки човек неизбежно заплаща, за да удържи високия на смисъл на съществуването си. Третият дял на книгата не просто е посветен на войната срещу Украйна, а осъществява най-трудното - сливане с болките и надеждите на воюващите за свободата си украинци и изживяване чрез българското слово на украинската участ като българска ... |
|
|
Обожавам те в Октомври Обожавам те наесен и във всичките сезони... Под стрехи без птича песен сред тайфуни и мусони... Обожавам те в октомври, сред подпалени стърнища, между тиквени фенери, между паякови нишки... Обожавам под чадъра да събирам твойте думи, през слушалка в някой ъгъл сред пищенето на гуми... И над локви безобразни, и разплискани и кални, обладана от съблазни, да ми липсваш безпощадно... Обожавам те наесен и във всичките сезони... Ти в небето ме понесе над природните закони... И в нарастващите нощи, и сред утринни мъгли, листопад и колко още през Октомври предстои... Магдалена Филипова Магдалена ... |
|
|
Стихотворения. ... Атанас Капралов е роден на 13 юли 1958 г. в Димитровград. Завършил е българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Бил е секретар на съвета за духовно развитие в родния си град, главен редактор на вестник "Ориент експрес", общински съветник и председател на комисията по култура и вероизповедания, директор на Драматичен театър "Апостол Карамитев", председател на СНЦ "Компакт арт" - София и др. Автор е на стихосбирките "Нежен скитник", "Завръщане в слънцето", "Голота", "Дамгосан", "Жив и свободен", на книжките за ... |
|
|
Живият не ми е враг! Живият е спешен случай. Паднал от небето знак и потънал в земен ручей. Живият е брат ранен. Неизгаснала светулка. Той е на живота в плен, на смъртта - бесмъртна люлка. Живият не ми е враг! Но с какво да го прегърна? Щом ръцете ми са мрак, а сърцето ми е въглен... Пламен Григоров Пламен Григоров е роден през 1956 г. Автор е на няколко книги със стихотворения: "Не късай мрака", "Адвента", "Небесен корен", "Омагьосано пладне", "Полудяло небе", "Подпис в небето", "Душа на мисълта", и "Бели клади". Написал е стотици ... |
|
|
"Атанас Капралов е поет по призвание, чиято многозначна образност и стилистика са ярки и въздействащи. Те покоряват и разтърсват, карат ни да се освестим. Да познаем себе си и света. Да се покаем за своите и за чуждите грехове и да се пречистим на прага на вселенския взрив, който предстои и на който сме обречени по рождение." Йордан Нанчев Поетът Атанас Капралов е роден през 1958 г. в Димитровград. Завършил е българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Бил е секретар на съвета за духовно развитие в родния си град, уредник в дом музей "Пеньо Пенев", общински съветник и председател на ... |
|
|
След "Гражданскоправна поема" и "Облигационноправна поема" авторът Огнян Герджиков продължава необикновения си творчески експеримент с "Вещноправна поема". Но след "възпятото" от тази книга, ние, читателите, понесени върху закачливите стихове - все по-умело и плътно съчетали съдържание, рима и ритъм - разбиране, че професорът-поет плавно и неусетно разказва грандиозния си замисъл: да "преведе" суховатата правна материя на поетичен език. ... |
|
|
Казват, че: Възрастта не е порок; Талантът е продължително търпение, искра божия, дарба, която властва над човека; Мъдростта не е във възрастта, а в главата и се проявява чрез верността на мислите и лекотата на изразяване; Знанието е блаженство за ума... Доказателство за всичко това е настоящата книга "Облигационноправна поема" на утвърдилия се напоследък майстор на мерената правна реч и още по-отдавна утвърден университетски учен-юрист проф. Огнян Герджиков. ... |
|
|
Веднага след приемането на Търговския закон в продължение на повече от 25 години проф. Герджиков е първият преподавател по търговско право и един от най-любимите професори на студентите в Юридическия факултет на Софийския университет. А почти 30 години по-късно имаме удоволствието (и забавлението) да съпреживеем търговското право, представено от професора в мерена реч. Търговското право в стихове? Начинание доста амбициозно и на пръв поглед почти невъзможно. По думите на самия автор: "гигантско количество правни повели - способно дори да те смаже", "обемно и дяволски сложно"... С таланта и ... |
|
|
"Ius est ars boni et aequi - правото е изкуство за доброто и справедливото." Публий Ювениций Целз ... "Гражданскоправна поема" - необикновена книга - закон, възпят в стихове, с автор проф. д-р Огнян Герджиков. На 135 страници гениалното перо на автора ни потапя по необичаен начин в света на гражданското право, допълнено от запомнящите се илюстрации и шаржове на известния художник Калин Николов. "Професорът събира в стихове думите, които се обичат и привличат в римувани строфи. Така правните норми, признавани да отправят предписания, се превръщат в благозвучни четиристишия с послания, които ... |
|
|
Огнян Герджиков ни поднася в римуван преразказ силуета на българското наследствено право. И веднага се питаме: какво толкова поетично има в наследяването, чиито основен юридически факт е смъртта и честа последица са споровете и отчуждението между наследниците? Простият отговор е, че тук не става въпрос за отношение към смъртта и човешката алчност, а за отношение към закон с хилядолетни корени, който се опитва да регулира една природна неизбежност чрез нормативна доброта и справедливост. Поетичното е идеалът за тях, въплътен в законови текстове. ... |
|
|
Новата книга на Цветан Начев е искрена, остро изповедна и завладяваща с непосредната естественост и простота на изказа, с изчистеността на сравненията и оригиналната метафорика. Това е книга, заредена с благородна и светла вътрешна енергия. Талантливото вплитане на грубата реалност в деликатната плът на интимната поезия, майсторското използване на контраста между мечта и действителност – такива неща издават колко големи са са творческите възможности на поета. ... |
|
|
"Отмъстителна поезия"? - Ами да, отмъщава Златна и добре отмъщава. Но не на "истината заради болките и раните, които нанася", защото истината в нейните стихове е друга: любов. Омая, болка, ревност, загуба, незабрава... Красиви неща, какво да им отмъщава тази поезия, тя с тях живее. Неподвластна на житейските уроци. Без упрек, без назидание отмъщава чрез очарование - позабравеното, пренебрегвано очарование на яснотата и непосредствеността. Златна Костова ни говори с глас на добър човек, вървящ през живота си с готовност за радост. С лекота на жестовете и думите. Припомня ни ги, безхитростно и с ... |
