"Пита ме щастлив ли съм и аз веднага контра - какво е щастие?, - а той започва да мънка, мърльо, който търси да си чеше езика. Щастието, мой човек, е да ти се изпълняват всички желания. Точно така! Или всичко, или нищо. Какво казваш, не е възможно? Да си имаме уважението, не говорехме за възможно и невъзможно, а да ти се изпълняват желанията има един прост начин, известен от памтивека - да пипнеш сянката на Земята. Ей, пак гракна как да станело, твоя работа! За себе си съм открил средството - и в учебниците пише, че при лунно затъмнение сянката на Земята покрива цялата Луна, значи там и последният глупак е щастлив. ... |
|
|
"– Къде си хукнал? – В общината раздават граждански права. – За какво са ти? – Ще ги пусна на половин цена. – Ще намериш ли клиенти? – Сега всеки се натиска за граждански права, стига да са евтини. – И колко ще им искаш? – Левче на право. – Не е ли скъпо за граждански права втора употреба? – На теб ще ти ги дам за петдесет стотинки. – За какво са ми? – Да си имаш." Из книгата Да си писател е голяма работа, писателят мисли за цялото човечество и се мята във вътрешен огън, без него светът е сираче и не ми философствайте, че да си писател, значи да издаваш книга след книга, а да зареждаш зеленчуковата борса, да ... |
|
|
"Малък роман за едно голямо безвремие. Кафкианска история в български вариант и краевековен източно-европейски контекст. Тук не се домогват до призрачен замък, а вегетират в едно неописуемо учреждение, парализирано от безсмислие и произвеждащо неудържима и всеобща неудовлетвореност, лекувана с кратки флиртове, носталгични спомени за недоизживени детства и бурни закани за смислен живот. Романът работи с микроскопична оптика върху микроскопично уголемен бит. Всеки персонаж разказва монологично късове от живота си, за да остане впечатлението, че е разказал целия си живот и дори повече от него в общата неосъщественост ... |
|
|
След третата книга "Сянката" от триптиха "Някога - На ръба - Сега" излезе и втората. Години наред на хората обещават светло бъдеще. От тези сладки обещания им загорчава. Лицата им посърват. Искат промяна, за да останат хора. Неочаквано от небето им пада революция. Всички са замаяни от възможността да сбъднат мечтите си. Да им пожелаем успех. ...човекът е като кучето, момичета, щом му откачиш каишката го разбираш колко пари струва и ако е чиста кръв и обучено, те гледа с възхита, тича подире ти, не рови боклуците и изобщо, а дворното възпитание в миг забравя с колко труд му набавяш храна на гранули, ... |
|
|
Да се свлечеш до дъното си има и добри страни, защото оттам която и посока да хванеш, все е към по-добро или по-малко лошо, както от Северния полюс всички посоки поемат на юг, а от Южния - на север, значи полюсите със седемдесетградусовия си студ са мястото, от което по-надолу няма къде и ти иде да хукнеш по улиците и да викаш - Щастлив съм! Свободен съм! Влюбен съм! Богат съм! Голяма работа съм! Бог съм! Но е достатъчно да погледнеш как стрелката на компаса се върти като пощуряла на полюса, забравила къде е север, къде е юг или решила, че навсякъде е север и юг, и сърцето ти се отпуска - я стига си кряскал по улиците, а ... |
|
|
От автора на бестселъра "Стъклената река". ... Сашо е известен писател, а Лора - просперираща бизнесдама. Те са съученици, които не са се виждали 25 години. Той е необвързан, а тя - щастливо разведена, с голяма дъщеря. Прочела последния му скандален роман, Лора го кани на среща. Двамата се гледат като омагьосани, онова, което някога са пропуснали, май се случва сега - тръпка, привличане, страст. Лора му поръчва да напише книга за българския дух и му дава голяма сума в аванс. Сашо не иска да вземе парите, но знае, че може повече да не я види. И приема. Същата вечер, малко след като тя си е тръгнала, офисът на ... |
|
|
Емил Кало е съставител на сборника "Българската общественост за расизма и антисемитизма", 2008 г. Автор е на книгата "Откраднати разкази... намерени сюжети", 2012 год. През 2013 година излиза романът му "Другите и Йосиф". "Ръцете на Буко спряха уверените си движения. Той стана, обърна се с лице към Маргарита и неловко се поклони. – Простете. Казвам се Буко Примо, часовникар съм. Роден съм в Русе, израснал съм и съм изучил професията във Виена. Имам... имах ателие в София и май това е всичко, или, както вие казахте - почти всичко, а останалото са подробности извън очевидното. – ... |
|
|
Емил Верхарн (1855 - 1916) е белгийски поет, който е пишел на френски език, както и един от основоположниците на направлението на символизма. Гъвкавото слово на този белгиец е будило възхищение в не един от великите му съвременници, сред които могат да се откроят: Райнер Мария Рилке , Андре Жид, Морис Метерлинк, Огюст Роден, Стефан Цвайг , Валерий Брюсов и др. Сред тях се нареждат също Светослав Минков и Гео Милев , като последният лично познава поета, счита го за незаменим свой учител и също се опитва да популяризира творчеството му. Произведенията на Верхарн биват забравени след смъртта му. Много високо оценяван ... |
|
|
Пет увлекателни истории за вещици, вампири, канибали, кикимори и всякакви други страховити твари. Три деца от краен софийски квартал си играят на детективи, но играта загрубява, когато попадат по следите на зловещо създание с вкус към бездомните песове. Поредица необясними самоубийства хвърля града в паника - възможно ли е всички жертви да са били членове на сатанински култ? Ексцентричен професор преобръща законите на физиката с главата надолу... или по-скоро от вътре навън. Поредната жертва на сериен изнасилвач се превръща в неговия най-голям кошмар. Студент от Софийския университет се влюбва в странно момиче с червени ... |
|
|
Обяснението днес е, че живеем в почти свободно време. Време, в което всеки опит да кажеш неудобна истина се приема като неуместен, незаконен или нарушава стандартите на някаква общност. Поощрявани сме да мислим извън кутията, но не и да я напускаме. Вечер преди лягане се чувстваме нервни и успешни. И за да преглътнем този успех, пием приспивателни. Тичаме по пистата на живота като щастливи зайци и не разбираме кога падаме в тенджерата и се превръщаме в яхния. Един от преводите на басня означава лъжа. Но за да живее истината, понякога трябва да се преоблече като лъжа. Затова всяко време се нуждае от своите истини, зайци и ... |
|
|
Непрекъснат развой с постоянно възвръщане към изходната точка. Ако не успееш да убедиш опонента си с аргументи, убий го. Емил Кръстев започва работа като репортер във в. Орбита. Същата година постъпва като редактор в Българското радио, програма Христо Ботев. По-късно работи във в. АБВ и издателство Земиздат. През 1991 г. основава издателство Гея - Либрис . Като журналист пише основно по темата за опазване на околната среда и екологичното равновесие. Дебютира през 1984 г. с повестта Луда надежда в библиотека Смяна на издателство Народна младеж. Автор е и на книгите Уебсайт , Медии , Сянката , Макиаж , Плацента , ... |
|
|
"Градът на окованите" е роман за деца и юноши и разказва за приключенията на Орловото перо. Емил Коралов е български писател, дебютирал с драматични си романи през 30 -те години и достигнал най-широко признание за романите "Нова летопис" и "Чинарите зашумяха"."С пенливите си белоснежни води водопадът все така шумно слиташе в пропастта на нощта. Двамата необикновени спътници вървяха напред, отново към града на Черната стоманена ръка, откъдето Орловото перо беше избягал тая нощ. Хиляди мисли се носеха като вихрушки в главата на смелото момче. Той мислеше за брата си Гълъб, за Бела и за ... |
