Следващия път, когато си в гората, приседни за малко, притихнал и неподвижен. Ще забележиш растения и животни. Ако имаш късмет, ще се зададе малка земеровка с плетена шапка и тояжка на пешеходец. Това е Випс - рядък вид земеровка. Обикновените земеровки често са забързани. Непрекъснато са заети да издирват малки буболечки, червейчета и друга храна. Земеровката прилича на мишка, но съвсем не е мишка, а по-скоро роднина на къртицата, която също обича да похапва червеи. В края на всяка от книгите ще откриеш допълнителни кратки научни обяснения. Ела с Випс! Изследвай природата! По време на силен дъжд най-малкият търсач на ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Великолепен сборник с приказки, в които предаността на малката лястовичка изтръгва сълзи дори от каменна статуя, детската любов трогва сърцето на себичния великан, Звездното дете успява да открие родителите си едва след като се отърсва от прекомерната си гордост. Невероятно увлекателни и оригинални, приказките на Оскар Уайлд вълнуват читателите и днес, както при първата си поява преди повече от сто години. ... |
|
Животът не е нито толкова прекрасен, както ни се струва в някои романтични мигове, нито толкова ужасен, какъвто, уви, го срещаме често в ежедневните си кошмари. Той е просто живот. Дава ни се, подарява и отнема. Понякога си го влошаваме сами. Друг път се опитваме напразно да го управляваме. Можем все пак едно - да го украсим с въображение и най-вече с чувство за хумор, дори и то да е насочено към самите нас. "Човек е едно затворено пространство вътре в себе си. Опитва се да излезе мъчително и целенасочено от него, но отново се завръща. Понякога пространството се пропуква. Следите изглеждат дълбоки. Нима ще се разчупи? ... |
|
Оскар Уайлд става изключително популярен със своите крилати мисли, спечелили му славата на най-остроумния британец и на най-цитирания автор след Шекспир ."Да обичаш себе си, е любов за цял живот.""Мога да устоя на всичко освен на изкушението.""Понякога си мисля, че когато Бог е създал човека, е надценил възможностите си.""На богатите ергени трябва да се налагат високи данъци. Не е справедливо някои хора да са по-щастливи от други.""Харесвам мъжете с бъдеще и жените с минало.""Бракът е толкова вреден, колкото и цигарите, но струва много по-скъпо.""Животът ... |
|
Портретът на Дориан Грей е едно от най-признатите произведения на Оскар Уайлд и единственият роман в творчеството му. Един разказ за фантастично красив, но порочен млад мъж, който притежава чудноват портрет. Докато той извършва актове на жестокост и порок, собственото му физическо тяло остава младо и красиво. Постепенно портретът се променя и започва да се превръща в нещо грозно и отвратително, отразявайки характера на собственика си. В романа си Оскар Уайлд преплита съдбите на всевъзможни персонажи от края на XIX век. Съчетава умело сарказъм с хумористични и остроумни диалози, като изкусно осмива порядките на ... |
|
При появата си романът предизвиква множество противоречиви отзиви. Но както е споменато в предисловието: "Когато критиците се различават в мненията си, художникът остава верен на себе си". А ето как Оскар Уайлд пояснява собственото си отношение към героите от своята творба: "Мисля, че съм бил Базил Холуърд, другите мислят, че приличам на лорд Хенри. А аз бих искал да бъда Дориан Грей, но може би в някое друго време!". Написването на романа "Портретът на Дориан Грей" е свързано донякъде с една случайност. Оскар Уайлд и Артър Конан Дойл веднъж вечеряли заедно с американския издател Дж. М. ... |
|
Янца е ученичка в гимназията и като всяко младо момиче има мечти. Да намери своето момче, да бъде красива и харесвана... Но най-голямата ѝ мечта е да има дънки, истински западни дънки. "Глупости - ще кажат днешните тийнейджъри, - какъв ѝ е проблемът?" Проблемът на Янца е във времето, в което живее - краят на 70 -те , началото на 80 -те години на миналия век. И в държавата - социалистическа Югославия. Време и място, в което банани се ядат само по Нова година, "западна музика" се слуша по прекарани скришом през границата плочи, всички младежи са "титови", а самият вожд Тито виси ... |
|
С илюстрациите на Йордан Терзийски. ... Оскар Уайлд е майстор на изящния изказ и мъдрото послание. Това особено личи в неговите приказки, които могат да бъдат четени както от деца, така и от възрастни. В тях всеки ще открие нещо, което ще го развълнува и ще го накара да се замисли - да прозре кое е важното в живота му, да открие мисията да прави добро, да разбере, че същинската красота понякога е невидима и че ако обичаш истински, трябва да си готов на саможертва. Както Щастливия принц и лястовичето, както славеят, който пробожда сърцето си, за да изпее най-хубавата си песен и да разцъфне най-красивата роза... В душата ... |
|
Книгата е част от поредицата "Шедьовър" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Има един Уайлд , който е премного естет, паун, горделива птица. Но една значителна част от неговото творчество няма нищо общо с владетеля на салоните, надменния свят на алтруизма. Него виждаме преобразен в приказките. Тук той е мекосърдечен и добър. Сякаш нищо не е останало от разглезения син на лондонското общество. Просто станало е някакво чудо. Егоистичният великан се е преобразил, звездното дете се е освободило от своята надменна и студена красота. Затова ние винаги ще обичаме великодушното му сърце от приказките, ... |
|
Приказките на Оскар Уайлд , според един негов биограф, са като "малки скулптури от слонова кост, украсени със злато и скъпоценни камъни". ... |
|
Книга петдесет и седем от поредицата "Златни детски книги" ... "Очите на Щастливия принц бяха пълни със сълзи и се стичаха по позлатените му бузи. Лицето му бе толкова прекрасно на лунната светлина, че сърчицето на лястовичето се изпълни с тъга. - Кой си ти? - попита то. - Аз съм Щастливия принц. - Защо плачеш тогава? Целият ме измокри. - Когато бях жив, имах човешко сърце - отвърна статуята." Оскар Уайлд , един от най-успешните драматурзи, писатели и поети на късновикторианска Англия, е роден на 16 октомври 1854 г. в Дъблин. Израства в семейство на баща – хирург и майка – поетеса, като още от малък ... |
|
Повестта "Портретът на Мистър У. Х." е публикувана за първи път в оксфордското периодично списание "Блакудс" ("Blackwood's Magazine") през 1889 г. По-късно авторът я включва в преизданията на сборника "Престъплението на лорд Артър Савил и други новели". По първоначален замисъл и в своя първоначален вариант творбата е комична мистерия в стила на гореспоменатия сборник. Едва значително време след смъртта на Уайлд става ясно, че тя има и друг вариант, почти двоен по обем и с доста по-сложен текст, в който са включени обширни разсъждения както върху естеството на изкуството, така и ... |