Футуристични импресии."Сам, с лека раница на гърба, слизах от поляните над Езерото на чистотата към хижата при втората тераса на езерната каскада. Стръмната пътека извиваше и се губеше между камъни и големи скални късове, заседнали в земята. В подножието на склона водите на езерата се събираха, преливаха и изтичаха към дълбоките долини. Във вибриращата дрезгавината пред мен се издигаше познатият силует на Витоша, а на северозапад в далечината чезнеше веригата на Стара планина. Слънцето беше в зенита си и сипеше обилна светлина над широките била и туристическите пътеки, оживени от присъствието на многобройни туристи.& ... |
|
Книгата изследва правното положение на физическото лице търговец. Акцентира се върху правните особености на промяната, която настъпва с физическото лице при възникването на едноличния търговец. Анализиран е въпросът доколко е обосновано тази промяна да се свързва с възникването на “търговско качество”, “търговска правосубектност”, “търговска правоспособност” и т.н. Тезата, че при възникване на ЕТ не се поражда нов правен субект, се определя като валидна само ако преценката се прави от гледна точка на самото физическо лице. За търговското право обаче, както и за правните отрасли, които третират търговците и нетърговците по ... |
|
Хиляди българи не биха съществували днес, ако двама големи народолюбци - Павел Милюков и духовникът Стефан, по-късно Софийски владика, не бяха спасили дедите им, бежанци в Цариград по време на Междусъюзническата война. Тогава, ангажирани по настояване на Милюков и секретаря на екзархията Стефан, два руски парахода дни наред превозват безвъзмездно бежанците до българския бряг... Кой е Павел Милюков? Академик, професор-доктор по история, археолог, политик, основател на Конституционнодемократичната партия в Русия през 1905 г., неин лидер до смъртта си, публицист и голям борец за Истината, но почти непознат днес за България. ... |
|
"Бъди разумен и умерен в храната - лакомията се изкушава лесно и рови с носа си земята. Една от главните грижи на петела като кмет е да следи за реда и чистотата около сметището и в увеселителните заведения край него. Това не беше лесно, защото кокошките обичат да се разхождат там, за да ровят и откриват клюки. Изравянето на семена изостря любопитството на суетните дами, които ровят, за да докопат новини, а после на кафе в бара бъбрят и гадаят бъдещето си. Когато Рико се яви пред "придворните" красавици, приятно изненадани, те възкликнаха: "Кок, клок, ток". Безгрижен за впечатлението, което ... |
|
В едни други, по-различни времена... Тук децата нямат смартфони, нито следят в захлас новите интернет знаменитости. Те са на улицата, увлечени в своите въображаеми игри - и понякога попадат в съвсем истински приключения. И стават главните герои в тях. "Следите остават" и "Произшествие на тихата улица" са любими на цели поколения приключенски романи, които учат децата да са не само дръзки и наблюдателни, но и честни и достойни личности. Нещо, което сякаш се позабравя в нашето съвремие. "Идеологическият фон не може да бъде изтрит, но центърът на всичко е Приключението - това Приключение, към което ... |
|
Павел Желязков е автор на още 3 заглавия - "Тесният път", "Лозницата на Бояна Мага" и "Голият охлюв". ... |
|
Книгата представя ръкописи на Павел Матев . В книгата на лява страница е представен ръкопис, а на дясна - печатан текст на съответното стихотворение с бележки след текста. Изданието само подпомага изследователите на Павел Матев, както и обогатява библиотеките на неговите ревностни почитатели. ... |
|
Ръководството е предназначено за студенти, изучаващи дисциплината "Теория на вероятностите" в рамките на математически, икономически, технически и други специалности. Пособието може да се използва и от преподаватели и професионалисти, прилагащи в своята практика апарата на теория на вероятностите. ... |
|
"Вече в по-напреднала възраст Боян Магът решил да се засели и усамоти в едно китно селце, сгушено в топлите гънки на Балкана. След като беше пребродил надлъж и нашир земята и беше разнесъл много мъдрост из села и градове, той решил, че е време да види плодовете на усилията си и да даде отчет пред Бога. Навсякъде, където кракът на мъдреца беше стъпвал, изобилието идвало като пълноводна река, градините наоколо цъфтяли и давали изобилен плод. Хората се радвали на мир и благоденствие и живеели в съгласие и добросъседство. Скоро обаче богатата трапеза и изобилието на всякакви блага ги наситили дотолкова, че те се отдали ... |
|
Размишления и есета в контекста на прехода. ... Тази книга е посветена на човешката свобода като най-съществена човешка потребност и принцип на свободното общество, както и на проявленията на човешката сигурност в национален, интеграционен и глобален контекст. Авторът аргументира съмнения върху днешните неолиберални (пазарно-фундаменталистки) възгледи за ограничаване на ролята на държавата и изтъква нарастващото господство на големите капиталови субекти над останалите пазарни играчи и гражданското общество. Той анализира икономическите отношения между труда и капитала и свободата като предпоставки за изследване на ... |
|
За децата. ... "Увлекателни и вдъхновяващи, тези приказки разказват за нещата от живота - с ведър поглед, с любопитство и пристрастие към светлата му страна. Като всички приказки те носят своите послания. А ако тези послания бъдат обобщени би излязло горе-долу следното: Деца и вече не дотам деца, следвайте поривите на доброто и истината у себе си, защото от тези двама вълшебни помощници по-добри в пътя към щастието няма!" Елка Димитрова Павел Матеев е роден на 26 ноември 1976 г. в Търговище. Завършва българска филология в ШУ "Епископ Константин Преславски" през 2000 г. От 2011 г. живее със ... |
|
"В днешно време едва ли ще се намери човек, който не се нуждае от заповед. Според идеята, която по принцип се влага в нея, изповедта е състояние на душата, при която тя проявява благородството на своя Божествен произход - отговорността пред обширния свят на вселената, към който принадлежи. В тази връзка предговорът към една книга може да се определи като размисъл преди изповед. Този паралел е изненадващ, но естествен и оправдан, поради голямата отговорност, която поемаме, когато изповедта ни е публична. Защото винаги изпитваме желание да споделим идеи и мисли с хора, които биха могли да ги приемат с разбиране и добро ... |