Надин дьо Ротшилд e родена на 18 април 1932 г. в Сен-Кантен, работнически квартал на Париж. Тя се гордее с произхода си: баща и е монтьор в завод. От детството си се отличава със своята непринуденост и чувство за хумор. Между 1952 и 1962 г. тя играе в поредица филми (под псевдонима Надин Талие). Оттогава поддържа връзки с някои звезди на френското и световното кино (за някои от тях разказва в книгата). През 1962 г. се омъжва за Барон Едмон дьо Ротшилд (1926-1997) и влиза в най-влиятелните международни политически и финансови среди. В книгата си "Щастието да ни харесват, изкуството да преуспеем" баронесата ... |
|
Всекидневни медитации с Кришнамурти . ... Кришнамурти пътува по света и изнася спонтанни беседи пред големи зали, пълни със слушатели, до края на живота си на 90-годишна възраст. Той смята, че човек трябва да се освободи от страха, обусловеностите, авторитета и догмите чрез самопознанието, което ще доведе до установяване на ред и психологическа трансформация. Разкъсваният от конфликти, изпълнен с насилие свят, не може да се трансформира в свят на доброта и съчувствие от никакви политически, социални или икономически стратегии. Той може да се промени само чрез преобразуването на индивида, което се постига чрез собствено ... |
|
"И тъй като, за мен ти, Моцарт, беше внезапна любов със закъснение. Внезапната любов е толкова загадъчна в изкуството, колкото и в любовта. Това не беше толкова откритие, колкото откровение. Внезапната любов е нещо като пророчество. Времето се гъне и усуква, и ето че в един-единствен миг изплува бъдещето. Пътуваме през времето. Стигаме не до паметта за миналото, а до паметта за утрешния ден. Такава е внезапната любов: човек разбира, че има да сподели с някого нещо силно, наситено и прекрасно. Когато ми изпрати писмото си, освен музиката ти получих и убеждението, че с теб ще изживеем заедно една дълга и красива ... |
|
"Този мой живот си беше хубав" не е просто още един мемоар, а проекция на вътрешния дискурс на автора със своя свръх - аз, разигран в типичния за творчеството на Д'Ормесон стил - с малко тъга и меланхолия и непоколебима вяра в човешкото и доброто. В "Този мой живот си беше хубав" Жан Д'Ормесон е едновременно обвиняем в съда и прокурор на собствения си процес. В този сбит, налудничав и завладяващ диалог авторът проследява забележителните моменти от своя живот, започнал между края на Първата световна война и Голямата депресия. Притиснат от своя строг и милосърден, на моменти безпощадно ... |
|
"Здравейте, скъпи читатели, казвам се Анелия Петрушева. Това е първата ми книга, която е вдъхновена от моя живот. Много се надявам да ви хареса. Сюжетът е изпълнен със ситуации, взаимствани в повечето случаи от действителността. Приятно четене!" Анелия Петрушева ... |
|
219 научнообосновани причини да преосмислите ежедневието си. Впуснете се в нови открития с последния шедьовър на д-р Стюарт Фаримонд Изкуството на живота, бестселър на Съндей Таймс. Това не е просто книга - това е вашият паспорт за по-здравословен, по-щастлив и по-продуктивен живот. Старите схващания ще бъдат разбити. Д-р Стю се задълбочава в новаторски изследвания, разкриващи истината зад ежедневните навици. Забравете това, което смятате, че знаете. В тази новаторска книга ще намерите много статистики, инфографики и указания за действия, за да примените множеството дейностите, които приемаме за даденост, които ... |
|
"Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: „Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб.” Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духовното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно. Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...” Дано наистина е така. … ... |
|
Стенли Тучи ни представя своите интимни и очарователни мемоари за живота си във и извън кухнята. Стенли Тучи е актьор, сценарист, режисьор и продуцент. Режисирал е пет и е участвал в над седемдесет филма, както и в безброй телевизионни предавания и дузина пиеси на Бродуей. Номиниран е за наградите Оскар, Тони и Грами и е носител на два Златни глобуса и пет приза Еми - последния през 2022 г. за гастрономическата си поредица Стенли Тучи: В търсене на Италия. Преди да стане известен с Дяволът носи Прада, Игрите на глада и легендарния си коктейл Негрони, Стенли Тучи израства в италианско-американско семейство, което всяка ... |
|
Автобиографичен роман. ... Здравейте, приятели и неприятели, Вие, на които искам да разкажа историята на моя живот. И вие, които ще прочетете имената си в този разказ. Знам, че на някои от вас той няма да се понрави, защото ще разтревожи гузните ви съвести. Но бях длъжен да го направя - заради живота, с който се борих, заради несгодите и бедността, и заради постигнатото от мен въпреки това. Заради децата си, които заедно с мен преживяваха кошмара на моите 18040 затворнически дни и нощи. Заради внука ми Асен, които един ден, надявам се, ще разказва на децата и внуците си. "Аз, Асен Генов, заявявам, че всичко, което е ... |
|
Обградени от дискусии за метамодернизъм, космодернизъм, трансхуманизъм и всевъзможни други -изми, си даваме сметка как неусетно литературознанието е отвоювало територии, които му дават право да се назове актуална и модерна наука. И действително - то вече се пита как климатичните промени отекват в художественото писане, какво ще се случва с телата ни в бъдеще, как социалните медии преструктурират обществото и какви са новите етични залози на времето. Това са само част от темите, с които се занимава вторият том на "Теория на литературата", този път посветен на новия век. Книгата е предназначена за студенти, но ... |
|
Това е малка книжка, която разглежда основни християнски доктрини във въпроси и отговори. Книжката започва с кратка биография на Мартин Лутер . ... |
|
"През изминалите шест години след излизането на книгата ми "За възрожденско Банско, София и света" често сядах пред белия лист и дописвах онова, което тогава пропуснах. Връхлитаха ме мисли и емоции за недописани страници за рода ни, за водещите фигури в него - братята Лаврентий, Хаджи Вълчо и особено за малкия им брат - чудотвореца свети Паисий Хилендарски , написал великата "Славянобългарска история". За новите клони в голямото ни родословно дърво, за тристагодишния корен - Хадживълчовата къща, преживяла много превратности, но оцеляла. Разказвам за много факти и спомени в тази тристагодишна ... |