"Сборникът с разкази "Хора" направо ме зашемети. Толкова близки усетих героите, че след всеки разказ спирах, за да си поема дъх. За да изляза от неусетното ми вмъкване под кожата на Пламъчето или Агата, да се измъкна от тъмния ъгъл на Ани към светлия Париж, да се отърся от огромната мъка, пътувайки към Маскирания за лек, да се гмурна до Олга или Зисула с копнежа за истинската любов, да нося достойнството на Лудата, да бъда чаровния Дмитри или двете циганки джуджета върху тяхното летящо килимче... Бях всеки един от "хората" на Катерина. И през мен течеше променлив електрически ток и изгаряше ... |
|
Мимолетни са спомените ми за Вълко Вълков, но достатъчно беше да стисне ръката му човек, за да усети, че е широко скроен, открит за общуване, но и с изтънчена чувствителност, която се долавяше в дълбокия му поглед. Всъщност аз знам повече за този неуморим пътешественик и блестящ журналист от спомените на мои близки хора, които и досега са изпълнени с безмерна обич, дори когато споменават името му. Приех с боязън да напиша тези уводни думи към стихосбирката, която е оставил, преди да се пресели в отвъдното. Много често се случва живите да се радват дори и на бледата искрица в съхранения писмен спомен от свидния им покойник. ... |
|
Блестящо описание на абсурдите в едно селце, забъркани от политикани, бюрократи, далавераджии и тарикати, от които местните зевзеци, в опит да разплетат конците на световната конспирация, се спасяват поединично със загърбване на проблемите, алкохол, язвителен присмех и... любов. Смехът в книгата блика и искри от всеки образ и ситуация, освобождава от напрежението на ежедневието. Текстът поразява с умението да се поднесат леко и с ирония сериозните проблеми на нашето време - прикрити зад политически лозунги манипулации, корупция, безхаберие, опростачване, незачитане на човешкия живот и достойнство, и да разисква истински ... |
|
Сборник с притчи, есета, размисли по пътя - познато и непознато. Нобелова награда за литература. ... Книгата е от част от поредицата "Библиотека "Модерна класика" на издателство "Унискорп". На всяка книга, която е добро художествено творение, би могло да пише: "Изтръгнато от живота - моя и вашия". Съдби човешки ("Чаша"): ... Тази земя е бедна и клета, тясна и мрачна, в нея не е лесно да бъдеш и валия, а камо ли рая и монах. В тази земя и една чаша се вижда, та боде очите повече и от най-високата кула. Който е искал зенгин и рахат да бъде, не е трябвало да се ражда, нито да ... |
|
В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
|
Роман за историята на философията. ... Когато през 1991 г. норвежкият философ Юстайн Гордер завършва "Светът на Софи", той е убеден, че роман за историята на философията може да предизвика интерес само сред специалисти. През 1993 г. книгата е издадена в Германия и веднага се изкачва на върха на класациите за продажби на Der Spiegel. След още две години "Светът на Софи" е най-продаваната книга в света. Публикувана е в цяла Европа, Азия и Америка. Опитът на Гордер да разкаже в достъпна форма историята на философията се оказва триумфален. Книгата е преведена на повече от 60 езика и е продадена в над 40- ... |
|
Съставител: Слави Ганев. ... Българските народни приказки са пръснати по цялата ни земя като дъхави цветя, нека и съберем, нека се опием от аромата им, нека разкажем за него на ония, които го помнят като смътен спомен от детските си години... и на ония, които още не са го опитвали. Историята ни е научила да помним години и полесражения, жертви и злодеи, кара ни да се гордеем и самосъжаляваме, но тя е мъртва. Живата старина е онази, която ни дава общ корен и ни обединява като народ, онази, която всички ние сме забравили, ала все още можем да прегърнем и обикнем отново. Тази книга опитва да предостави на читателя ... |
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. Думите му светят. Чудесии До вчера гола бе гората, но вейна топлият южняк, реката чу, че птиче пее и млад април нетърпеливо развя зеления си флаг. Наднича слънцето и сварва във утринната ведрина прозрачна, още не успяла да се търкулне зад скалата до снощи златната луна. С ... |
|
Записите и наблюденията за тази книга са правени по време на 45-дневна бригада в София през 1980 - 1981 г. в Държавно стопанско обединение "Инжстрой" - Управление "Подземно строителство", в каналджийска бригада, в звено, работещо на обект "Слатина", състоящо се от шест души. Докато е на работа там, Анатол Анчев прави едно пионерско за българската фолклористика теренно проучване - проследява и записва функционирането на фолклора като тип култура в определена социална среда (мъже, строителни работници, занимаващи се с тежък физически труд, а в конкретната ситуация - и при трудни зимни условия) ... |
|
Четвърто издание. ... "...Асиова умее да завърти героите си във вихъра на греха и прошката. Мозаечният строеж на романа й оплита като в паяжина читателя, за да го накара да повярва, че и нашенските сюжети не са по-лоши от чуждите." Петър Величков, критик "...За първи път в нашата литература се отваря дума за сляпата и яростна българска черта след 1912 г., която се е стоварила върху главите на турци и помаци, виновни и невинни. Тук тях е употребила думата "оттурчване" - толкова разложка, толкова нейна и толкова точна, че сега на стари години не смея да я използвам, защото имам чувството, че ще ... |
|
Том номер 12 от Събраните съчинения на Йордан Радичков е финалният том от поредицата. С него читателите ще разполагат с пълното литературно наследство на майстора на словото. Финалният том от поредицата съдържа публицистични текстове на автора, писани по различни поводи, големи събития и злободневни такива. В тях отново отчетливо се чува авторския почерк на Радичков. Заедно с публицистичните текстове, читателят ще открие множество слова по различни поводи и есета, текстове за изтъкнати писатели и хора на изкуството. Една от най-любопитните части на тома са текстовете от архива на автора. Това са различни никога ... |
|
Избрано от поезията на Христо Стоянов. ... "Христо Стоянов гази из моравата на българската поезия с тежки, разръфани обуща. Някому се ще там да се пристъпва само по цвички или с лачени чепици. Другиму се иска там да растат само трендафил и райграс. Е, не е така. Христо Стоянов учеше наизуст Константин Павлов , когато не го издаваха, защото го смятаха за плевел в литературната ни градина. Дори само по тази причина си струва да видим какво ни е казал в мерена реч. Има обаче и други причини - те са в свободата и в хлорофила." Бойко Ламбовски "Тя вятър има във очите, пък е толкова самотна - площада ... |