"Животът е история, разказана от луд, пълна с врява и безумство, в която няма ни капка смисъл... Така аз бих представил в едно изречение пиесата на Уилям Шекспир Макбет - най-кратката, но и най-известната му трагедия. Основана е върху разказ на шотландския крал Макбет (1005 - 1054). Бардът от Стратфорд на Ейвън я е посветил на покварата от властта и на предателството. Избрах този стих за мото на книгата, защото покварата от властта и предателството са главните причини за пропадането на България. Покварата на хора, които през всичките години на Прехода предаваха миналото и бъдещето на България, нейната природа и ... |
|
Романът Одън, или окото на кита е посветен на Уистън Хю Одън (1907 - 1973), един от най-значимите и влиятелни англо-американски поети на XX век. Това е разказ в девет части, девет визии, девет живописни платна, които пресъздават географския и поетичен път на Одън; разказ за историята на войните, за анонимните смърти и за скъпите същества, за ексцентричността и неизтощимата енергия на един хомосексуалист, който не се поколебава да се ожени за Ерика, дъщерята на Томас Ман, за да я спаси от Третия райх, нито пък се съгласява да направи компромис, като махне бележка в предговора към мемоарите на генералния секретар на ... |
|
Пролуки е третата книга от автобиографичната трилогия на Храбал (след Сватби в къщата и Vita Nuova ), в която той разказва живота си през погледа на съпругата си Елишка (Пипси). Сюжетът обхваща времето от публикуването на първия му сборник с разкази и утвърждаването му като автор със световна известност до събитията през 1968-а и последвалите няколко години на нормализация, когато става писател в ликвидация. И тук големият белетрист изповядва с шокираща искреност страховете, маниите и пристрастията си, но и гражданските си позиции. И тук като в калейдоскоп оживяват образи на забележителни чешки творци, на Хайнрих ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Да не простине Усети ли студен ветрец и влага, жирафът шалче и каскет си слага. Каскетът му не е голям - почти като на дядо Петър, а шалчето, видях го сам, е дълго точно километър. Леда Милева В настоящия сборник са събрани 40 от най-харесваните и популярни стихотворения на Леда Милева , чудесно илюстрирани от художника Любен Зидаров. Щом отворите страниците незабавно ще се върнете в безгрижните детски дни. А там ви очакват героите от Влак-юнак, Момчето и вятърът, Сивата мишка, Зайченцето бяло, Юначе с калпаче и още много други. ... |
|
"Машини като мен" е последният роман на Иън Макюън . Действието се развива в Лондон през осемдесетте години на XX век - времето на Маргарет Тачър и Фолкландската война, но това е един алтернативен Лондон със събития по-различни от познатите ни. Чарли е млад 32-годишен мъж, лишен от всякакви амбиции, носи се по течението на живота и старателно избягва всякакви постоянни ангажименти за работа. Прехранва се като играе на борсата, но без особен успех. Влюбен е в Миранда, умна и амбициозна студентка, негова съседка, която обаче живее с една своя ужасна тайна. Когато един ден съвсем неочаквано Чарли наследява пари ... |
|
Иглика Пеева е журналист, член на Славянската артистична академия. Автор е на 14 пиеси за театър и на 13 книги: 9 стихосбирки, фентъзи роман, сборник драматургия и 2 ръководства по нумерология. Има награди за журналистика, драматургия и поезия. Нейни произведения са превеждани на английски, испански, немски, френски, румънски, унгарски, полски, сръбски, турски и руски. "Небесна магистрала" е 14-тата и книга. ... |
|
Пак искам да валиш Тъй кратко беше хубавото лято. Внезапно после всичко отмиля. В коктейлна чаша на тъгата горчив пелин прибави есента. Велико лято! Винаги валеше Целуваше ме, милваше дъжда. От капките си сребърни тъчеше завеси за любовни небеса. Разтапяше с тих ромон часовете на ласките - в горещата вода, на думите - в магичните куплети, на чая недопит - във сладостта. Маргарита Мартинова ... |
|
Между фантазията и реалността, човек среща мечтите си. И колкото и "високи" да са те, когато се следват, преди да се постигнат - винаги имат смисъл. Въпросът е: Губим ли смисъла, когато притежаваме реалността тук и сега? Мисли в рима между фантазията и реалността, и смисълът... Целувка Целувай я когато е красива! Без дъх оставяй ти душата нейна. Целувай я когато боязливо, мълчи изгубена във себе си. Целувай я горещо и невинно, със страст, с любов и докажи, че до последно ще обичаш силно в живота и влез без лъжи. Целувай мило, нежно и сълзите. Стопли с целувки женското сърце. Целувай и докрай очите. Силата си ... |
|
Потопи се в магията на думите. В различните светове, сътворени от поезия, пулсираща в ритъма на сърцето, и разкази, преливащи от знаци, от смисли, метафори, преплитащо в себе си фантастичното и реалното. Завладяващо пътешествие - в книга, побрала в себе си емоциите на човешкия живот и мъдростта на уроците, които ни дава."И най-важното, на което ни учи е - че всеки сам избира кой да бъде, какъв да бъде и какво да даде... на света!" Дияна Никова ... |
|
"Честита ни нова книга от Зоя Василева ! Тук водата е с прозрачен вкус, калинката трака с точките си, бодливата драка постоянно се отвива, а ако кихнеш - полянката ще полети, понесена от глухарчетата. Пъстроцветното съдържание прелива от свежест и радост, а скокливите стихотворения нямат търпение да разсмеят децата." Мария Донева "Когато чета стихотворенията за деца на Зоя Василева, често се усмихвам: не, тя не е авторът, който пише за деца - тя е детето, което си играе сред думите! Тя очудотворява обичайния свят наоколо - хем му се чуди, хем го превръща в чудо. Шегува се с буквалните му значения. ... |
|
Стихотворения ... Самота Откакто платовете за чадъри се кроят и режат за един човек, вали самота наместо дъжд и натежава тъгата по градските улици през нощта от самотата на въртящото се зрънце нахут вътре в свирката на нощния пазач ...и си мисля, как бих се радвал, ако в гроба ми пропълзи змия и се настани за зимен сън сред костите на гръдния ми кош ... |
|
"Каква странна жена!" - казваха за нея. Винаги твърдяха, че е най-най-, а не беше блестяща хубавица. Говореха за нея, че е недостижима с остротата и прозорливостта на ума си! Не беше най-изисканата в обществото, но странно... На приемите, на празничните вечери, тя бе кралицата... Всяко нейно движение бе аристократизъм, финес, изящество. Никой не можеше да обясни харизмата, с която покоряваше.. Минаваха дни, месеци, години и все говореха за нея!... Помнеха в детайли роклята, обувките, огърлицата ѝ от перли! Помня новогодишната вечер - шумно, весело, празнично... В миг всичко замлъкна. Тогава някой попита:& ... |