Одън, или окото на кита

Одън, или окото на кита Ги Гофет Времетраене: 0:58 мин. Емилиен. Най-желаната жена в Париж Памела Бинингс Юън Времетраене: 1:09 мин. Разкриваме убийства Ричард Озмън Времетраене: 1:04 мин. Арсен Люпен - джентълменът-крадец Морис Льоблан Времетраене: 1:02 мин. Милион целувки до края на живота ти Моника Мърфи Времетраене: 0:58 мин. Среднощната къща Аманда Гиърд Времетраене: 1:02 мин. Близнаците Мери Хигинс Кларк, Алафеър Бърк Времетраене: 1:08 мин. Как строят животните? Емилия Джиубак Времетраене: 1:26 мин. Ние. Дневник на падението Дмитрий Глуховски Времетраене: 1:04 мин. Нещата, на които все още не ни учат в училище Емил Конрад Времетраене: 0:45 мин. Енергийни карти с господарите на кармата. Комплект от книга и карти Мария Ценова Времетраене: 1:02 мин.

Романът Одън, или окото на кита е посветен на Уистън Хю Одън (1907 - 1973), един от най-значимите и влиятелни англо-американски поети на XX век. Това е разказ в девет части, девет визии, девет живописни платна, които пресъздават географския и поетичен път на Одън; разказ за историята на войните, за анонимните смърти и за скъпите същества, за ексцентричността и неизтощимата енергия на един хомосексуалист, който не се поколебава да се ожени за Ерика, дъщерята на Томас Ман, за да я спаси от Третия райх, нито пък се съгласява да направи компромис, като махне бележка в предговора към мемоарите на генералния секретар на Обединените нации - бележка, която му коства Нобеловата награда през 1963 г. Това е и историята на един отчаян мъж, който черпи сила и вдъхновение от изгубена в младежките години любов, от чиято загуба не може да се възстанови, и която ще трае 33 години, до самата му смърт. "Обичан съм, следователно съществувам", ще напише Одън.

Особен и субективен биографичен разказ, осеян с любовни и приятелски срещи, в който авторът, френският поет и писател Ги Гофет (1947), ни разказва за своя Одън, вплита своя живот в неговия, кани читателя на двойна поетична среща. Това е едно наситено духовно търсене, подплатено с великолепни поетични откъси, едно пътуване през историята, литературните нрави и личностния житейски и духовен път, където по мистериозен начин, като в игра на огледала, Икар среща един кит.

Поет, романист и есеист, Ги Гофет (1947) е роден в област Гом, най-южната част на Белгия. Детството и юношеството му между две граници - люксембургската и френската - слагат траен отпечатък върху цялото му творчество, а неистовото желание за свобода и удоволствието от това да прекосява всички граници, го правят номад по дух завинаги. Преподавател, печатар, издател, книжар, писател - непрестанно привличан от непознатото, предизвикателството и риска.

Гофет е автор на над трийсет поетични книги, романи, сборници с разкази и есета, преведени на повече от 35 езика. Познат е на българската публика с романите Верлен от Ардените, роден от дъжда (2004), С лято около шията (2006), Завинаги гола (2012) и стихосбирката Възхвала на една провинциална кухня (2012).

Носител е на множество литературни награди, сред които Морис Карем (1992), Анри-Мондор на Френската академия (1992), Наградата Маларме (1989), Голямата награда за поезия на Френската академия (2001), Марсел Паньол (2006), Гонкур за поезия за цялостното му творчество (2010) и наградата Макс Жакоб (2017). Живее между Белгия и Франция и работи в издателство Галимар, публикувало по-голямата част от неговите произведения.

"Ако три месеца по-рано, в момента, когато се качваше на кораба, за да отплава за Исландия, някой му беше казал, че му предстои най-съдбовната среща в живота, Одън, след кратко колебание и с усмивката на оксфордски джентълмен, когото нищо не може да изненада, би отвърнал нещо от сорта на: "Боже мой, надявам се, че ще бъде най-малко Шекспир или Гьоте".

Защото, с изключение на една колкото силна, толкова и краткотрайна страст към китоподобните в юношеството, най-големите изненади, след като е навлязъл вече в поезията, бяха дошли от литературни китове като Томас Харди, У. Б. Йейтс, Робърт Грейвс, Т. С. Елиът, няма да продължавам.

След като е навъртял вече двадесет и девет лазарника, той е сигурен, че вече е натрупал достатъчно думи между света и себе си, за да се страхува от действителността, която едва ли би могла да му поднесе нещо повече от малки и незначителни одрасквания. На кея, между натъпкания му с книги куфар и раницата, той има вид на човек, който вече е застанал на носа на кораба и командва в морето.

Именно Майкъл му бе подхвърлил идеята за пътуването до Исландия, Майкъл Йейтс, бивш негов ученик от колежа Даунс Скул, където бе преподавал в продължение на три години английски, аритметика, биология и гимнастика, както никой преди него. Три последователни години. Макар че Уистън е напуснал колежа в Даунс от една година, Майкъл не прекъсва контакта си с него. Неговата ексцентричност, неуморимата му енергия и купонджийският му дух, ще каже той, бяха впечатлили много повече учениците, отколкото появата на дъга в класната стая, преминаването на жълта подводница или експлозията на бомба с вербални раздробявания.

Точно него, учителя Одън, бяха намерили една прекрасна сутрин да лежи върху походното си легло насред тревните площи в колежа с чадър над главата. През 1932-ра Англия все още е стегната във викторианския си корсет. Трудно е да си представим днес как пристига като вихрушка един едър дявол с черна пелерина, широко¬пола шапка и лула между устните и спира в средата на група момчета в униформи, стиснали в ръка задължителната фуражка и неподвижни като при команда Мирно.

Ефект на сигурната изненада, разбира се, но когато се подновява всеки ден, тя намалява товара от различните учебни предмети, отстранява трудностите сред бурни изблици от смях, защото учителят е разпален, разпалващ и с невъобразима ерудиция, скача върху подиума и по чиновете, кара черната дъска да свири като локомотив, цифрите и буквите да танцуват и изважда формули и решения като син заек от шапка на фокусник, не е нужно повече, за да спечелиш за нула време ентусиазма на един клас, единодушен при даването на титла, и да получиш заслужено ново кръщелно име, Чичо Уиз например. Beautiful, isn't it?

Чичо Уиз, този прякор се издига и се носи с всичка сила като жужене, като свистене и като Уистън. Чичо Уиз, това е чичо Гръм и разтърсва, и е магия в същото време, и слага отпечатък върху теб, когато си още дете, както Z в името на Zorro. Между другото, ако никой никога не успява да види коня, който чака мъжа с черна шапка при излизане от класната стая, много е просто, това означава, че мъжът го е погълнал цял-целеничък. Държелив като кон, изразът често се чува от устата на Одън. Точно така се чувства и той: със здрав врат; така и живее, на бърз ход, от единия до другия край на своята поляна; така и ще умре, като ударен от гръм, с отблясъка на деня, отпечатан в дъното на зениците му, но без да е изпуснал юздите и без да остарее.

Именно така в продължение на три дълги години в колежа Даунс той не спира да галопира между проблема с капещия кран на чешмата, рецитирането на някое стихотворение от Чосър или определяне на мястото на китоподобните в класа на бозайниците. Майкъл Йейтс не го забравя. Но за момента са си дали дума да се срещнат същото лято в Исландия."
Из книгата

Парадокс ЕООД
София 1164
ул. Миджур 8
paradox@paradox.bg