Роман за човешката уязвимост и последствията от травмата, която се предава от поколение на поколение, за унаследените тъги и недоволства, които носим в себе си, без да осъзнаваме, и които повлияват живота и съдбите ни. И за невидимата нишка, която свързва всички неща."Скъпи читателю, Романът, който за моя радост си отворил сега, разказва тежка и мрачна история, но ми се иска да вярвам, че посланието му си остава обнадеждаващо. Тук има и страници, които ще ти разкрият озарени кътчета от света, те ще те покорят и ще ти е приятно да поживееш в лоното им на брега на Дунав и в близост до друга голяма река, Прут, на място ... |
|
|
"Стихосбирката Пясъчни ветрове, написана от Хайри Хамдан , е дом на щедър и мощен талант. Тя е рожба на родения в Палестина поет, писател и преводач, който с творчеството си внася красота и смелост в българската съвременна поезия. С безстрашната си поетическа дарба, последователността и силата на обичта си към България и българите, Хайри Хамдан създава здрави мостове между съвременната литература на арабските страни и съвременната българска литература. Творчество му има дълбоки, красиви измерения както в областта на прозата, така и в драматургията. Настоящата стихосбирка Пясъчни ветрове на Хайри Хамдан доказва, че ... |
|
|
История за каравани, дошли от Изтока, коридори извън времето, заоблачени стаи и за това какво преживя семейство Конингсби, когато отиде на гости извън града за коледните празници. Животът на семейство Конингсби изглежда почти обикновен до момента, в който те не получават тесте карти Таро с огромна сила, криещо отговора на древна тайна. Дали появата му е случайна или е предизвикана от по-висши сили? И до какво може да доведе тя в скептичния съвременен свят? История, легенда и мистерия се преплитат в разказа на оксфордския преподавател Чарлз Уилямс (1886 - 1945), един от съратниците на Дж. Р. Р. Толкин и К. С. Луис в ... |
|
|
"Коя съм аз в действителност?" - питаше се тя и гледаше забравената от него чанта със скъсана дръжка. "Коя съм аз?" - Родена сред руините на следвоенния Чанаккале, сега в Лондон с английски паспорт. Една самотница, един сирак, без семейство и Родина. Едно турско момиче, отгледано от англичани, според английските закони, свирещо на цигулка, пиещо чай в пет часа... Знаещо наизуст поемите на Омир ... Познаващо Вивалди по-добре от собствения си дядо... Обичащо музиката, каквато и да е тя... влюбено в звездите и техните красиви имена... После Аушвиц, глад, жажда, издевателства, мъки... Сега Лондон... Само ... |
|
|
"Вятърът - тоя нехранимайко - заради него обедняхме и ходехме боси и гладни. Защото искахме да го хванем, да го яхнем, да се вдигнем с него над земята. Да летим свободни, млади и да галим върховете на планините с петите си. Вятърът. Заради него остаряхме така неусетно. Той нахвърля сняг върху косите ни. Вятърът. Заради него изгубихме силите си, той ги взе и ги отнесе на небето, да ги даде на звездите, за да светят още по-ярко, а ние да мечтаем още по-силно да ги стигнем." Из книгата "Разказах тези спомени на дъщеря си - Мария, за да не забравим. Да не забравим всички онези, които направиха живота ни такъв, ... |
|
|
Лъскавият свят на кинозвездата Сам Мейс, макар чужд и неестествен за скромната Елена, става нейно изпитание, когато тя се потапя в него доброволно, водена от желанието си да е близо до този мъж. Какво ще остане от стария живот на българката, изведнъж попаднала в илюзията на Холивуд? Осъзнава ли сам той участието си в тази илюзия и ще се примири ли тя с неговата заблуда за значимост на това, което прави? Ще разпознае ли и той сродната си душа в своята асистентка? Елена се бори с трезвата си преценка, че връзка помежду им е невъзможна, а г-н Мейс непрекъснато я затруднява. Опознавайки личния му живот, тя се изправя пред ... |
|
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
|
"Това е спасителна книга, благодарствена молитва и химн на живота. В нея има мъж, жена, приятел, син и баща, който вижда през очите на сина си. Има пътуване без въпроси, в случайна компания, положила дните си в ръцете на капитана, който може да те отведе надалеч, но не може да те върне обратно. Има море, време и вятър. Докато четете "Жена на вятъра", може да ви се стори, че знаете нещо за това пътуване, защото всичко в тази иначе измислена история е вярно - преживяно, простено, предстоящо. Думите на Александър Секулов докосват следобеда на живота с дълбока любов и оставят болезнени белези и предчувствия. ... |
|
|
"Нека вятърът говори" е първият роман на Хуан Карлос Онети, писан в изгнание в Испания. Това е автобиографична история за "първите пъти". Първия път, когато бъдеш отритнат от обществото, първия път с някого, първата цигара, първото двойно уиски, първата... Какъв ли не е бил Медина през различните си периоди? Художник, полицейски шеф, че дори и доктор, може би малко съмнителен, но и доктор е бил. Медина живее в Лаванда, от другата страна на реката, срещу Санта Мария, град, който е забранен за него. Той няма право да влиза в него и по тази причина иска безвъзвратно да го унищожи. И ето, вятърът говори и ... |
|
|
Джим Симбала вярва, че Исус иска да обнови и съживи Своите хора, да ни измъкне от задънените улици, които водят единствено до апатия и хладка религия. Историята на възхода на една западаща църква в един от най-опасните квартали на Америка посочва пътя към съживяването на църквата и на собствения ви живот. Но не търсете модерни техники в тази книга - няма да ги намерите. Въпреки че "Бруклин Табернакъл" днес има членове от различни раси и световно известен хор, не мислете, че успехът ѝ се дължи на изучаване на културите, голямата численост или професионалните музиканти. Тук по-скоро ще прочетете какво ... |
|
|
В тази приказка на писателя Румен Иванчев пъстрото Петле - ветропоказател се сприятелява с Южния вятър и става любимец на децата. То си има и още един мъдър другар - Часовника на градската кула, върху която го е монтирал Старият майстор. Но идва есента и после зимата, която прекъсва безгрижните игри. Пристига Северният вятър, който фучи застрашително и иска всички да му се подчиняват. Това важи и за ламариненото петле, което трябва да устои на редица изпитания и капризи на ледения господар. Накрая, с помощта на Градския часовник, то успява да посрещне пролетта, обърнато в посоката на истинското приятелство. Поуката от ... |
|
|
По стъпките на Кристо и Жан-Клод. ... Тези проекти са свободата. Съществуват не защото някой президент на република желае да ги има или някой корпоративен шеф, или кметът на някой град. Те са чиста демонстрация на съзидателност. Те са абсолютно безразсъдни. Светът може да живее без „Чадърите“, без „Завеса над долината“, без „Опакованият Райхстаг“... Те са без каквото и да е оправдание, без морализиране! Съществуват, за да преведат тази тотална свобода. Никой не може да купи тези проекти. Никой не може да продава билети за тях. Дори ние с Жан-Клод не ги притежаваме. Тези проекти са свободни! Точно затова те не остават – ... |
