Dora ist mit ihrer kleinen Hündin aufs Land gezogen. Sie musste dringend raus aus der Stadt, auch wenn sie nicht genau weiß, wovor sie auf der Flucht ist. Großstadt, Lockdown, stressiger Job, ein übereifriger Freund, dazu Donald Trump, Brexit und Rechtspopulismus – wann ist die Welt eigentlich dermaßen durcheinandergeraten? Dass Bracken, dieses kleine Dorf im brandenburgischen Nirgendwo, nicht die ländliche Idylle ist, von der manche Städter träumen, war Dora klar. Alle haben sie vor der Provinz gewarnt. Jetzt sitzt sie trotzdem hier, in einem alten Haus auf einem verwilderten ... |
|
|
Ти, Който можеш всичко и грижиш се безспир за мъничките птички, за целий земен мир, о, Боже, бди над мене! От Своя слънчев свод прати ми благословение над моя млад живот! Да расна в Твойта благост под Твойта светла шир, да се събуждам с радост и да заспивам в мир! ... |
|
|
"Гълъб за Бъдни вечер" е последният сборник с разкази на един от най-добрите и атрактивни разказвачи Стефан Бонев - носител на престижни литературни награди и публикуван в авторитетни антологии в чужбина и в редица учебни помагала по литература. Първият разказ от тази книга се ражда през 2009 г. "Календарът" е посветен на Коледа и на Нова година. В тази лека и забавна история авторът кодира вроденото ни очакване, че заедно с 1 януари ще се роди нещо ново, както и вярата, че идват по-добри дни за всички нас. И така последователно идват и следващите шест разказа - по един за всяка Коледа... Един от ... |
|
|
Алисън Дюбоа, вдъхновила хитовия телевизионен сериал "Медиум", споделя удивителни истории за срещи с мъртвите и за приключенията си като криминален профайлър. ... Дарбата на Алисън Дюбоа да говори с мъртвите е спасила множество животи и е донесла утеха на хиляди хора. Изследователи от Университета в Аризона я подлагат на серии от тестове и в крайна сметка официално потвърждават способностите ѝ на медиум. Нейните видения са помогнали за разкриването на престъпления; инстинктите ѝ - за намирането на изчезнали хора. Тя може да предскаже бъдещи събития и да прочете мислите ви. В тази невероятна книга ... |
|
|
В изданието са систематизирани най-важните правописни правила на френския език, представени на съвременно езиково равнище, подкрепени и затвърдени с примерни разработки и упражнения. Неадаптираните откъси от различни художествени произведения са не само увлекателно четиво, но и ще обогатят езика и стила на изучаващите френски език. ... |
|
|
20 истории. ... Един човек се разхожда из софийските улици, изглежда едновременно и съсредоточен в себе си, и леко разсеян, ако се вгледаш по-внимателно в него, ще разбереш, че през съзнанието му тече интензивен вътрешен монолог, човекът понякога се спира, оглежда някоя къща, връща се няколко крачки назад, вади телефона си, снима, надниква в задния двор, отдалечава се, отново снима, издебва обитател или съсед, заговаря го, усмихва се по много характерен свой начин... А ние наблюдаваме този наблюдател, улавяме неговата мисъл, че историята на сградите и съдбата на техните обитатели се преплитат и отпечатват едни в други. ... |
|
|
Избрано от поезията на Христо Стоянов. ... "Христо Стоянов гази из моравата на българската поезия с тежки, разръфани обуща. Някому се ще там да се пристъпва само по цвички или с лачени чепици. Другиму се иска там да растат само трендафил и райграс. Е, не е така. Христо Стоянов учеше наизуст Константин Павлов , когато не го издаваха, защото го смятаха за плевел в литературната ни градина. Дори само по тази причина си струва да видим какво ни е казал в мерена реч. Има обаче и други причини - те са в свободата и в хлорофила." Бойко Ламбовски "Тя вятър има във очите, пък е толкова самотна - площада ... |
|
|
"Аз съм поет без име. Написала съм много стихове, за да чуя гласа на душата си, за да чуя гласа на душите ви. Познала съм любовта и смъртта едновременно и затова ги докосвам внимателно. Страхувам се да не изчезнат. Защото любовта е в началото, а смъртта в края на пътя и всички вървим по него, кой както може. Аз съм излязла от земята и ще се превърна на шепа пръст. Затова стиховете ми са здраво свързани с нея. Когато ми е студено, когато ви е студено, вземете късче красота и го сложете между дланите си. То ще ви дари с обич и светлина, която вдига щорите на мъртвия живот. Моята поезия е едно малко камъче в обувката, ... |
|
|
Елисавета Багряна (1893-1991) е родена в София. Учи в родния си град и Велико Търново, където написва първите си стихотворения. Завършва славянска филология в Софийския университет. Четири години е гимназиална учителка във Враца и Кюстендил. През 1927 г. Багряна публикува стихосбирката си "Вечната и святата", която я утвърждава като една от най-добрите български поетеси. Тя е авторка и на много стихотворения за деца, събрани в сборниците "Търкулната годинка" (1931), "Звездички" (1938), "Чудната елха" (1942), "Обичам те, родино" (1956) и др. В този том са подбрани най- ... |
|
|
Една дългокоса жена се нанася в къщата на свещеника и се залавя да гори покъщнината му. Същата Коледа токът изгасва. Лесничей ипотекира земята си и се запътва на юг към града да си търси жена. Намира я да се храни сама в някакъв хотел. Фермер се буди полугол и осъзнава, че парите почти са се свършили. Студент от Харвард отлита на юг, за да отпразнува рожденния си ден във ваканционното селище на доведения му баща край морето. Докато ароматът на сено се носи над съседните поля, тийнейджърка-имигрантка посочва причината за своето заминаване. А в разказа, дал заглавието на книгата, един свещеник очаква при олтара булката, ... |
|
|
"Имах ферма в Африка...", така започва едно от най-известните изречения в литературата, а именно романът Извън Африка на Карен Бликсен . Той разказва историята на млада датчанка от знатно семейство, която през двайсетте години на миналия век се жени за шведски барон и двамата заедно заминават за Кения, където създават ферма за кафе. По онова време в Африка колониализмът е в разцвета си, а екзотиката на континента все още не е комерсиализирана. Романтичната, авантюристична история на баронеса Бликсен всъщност е по-скоро трагична: зад биографичния сюжет на книгата авторката крие драмата на собствения си нещастен ... |
|
|
Без надежда Загубил всякаква надежда погубвайки се в самота, списвайки глава навеждам, проклинам своята съдба. Препускайки с ветровете, търсейки да видя брод, с последното парче надежда търся своята любов. Изчезнала е тъй далеко, изгубена в далечен свят, затрупана от снеговете, нейде в непрогледен мрак. От нея спомена остана - огледало на това, което нявга беше тука, а сега е празнота. Но аз вървя и я преследвам сред необятните поля, където само чрез надежда възможно е да прелетя. Не зная аз къде отивам, не знам, но знам едно, от нея даже да умирам, се напреде ще вървя. Но време вече не остана, като птица отлетя, ... |
