Разказ за дръзкия подвиг, освободил Пловдив. Двама приятели - англичанинът Фред Барнаби и американецът Франк Милет, отразяват Освободителната руско-турска война, но от различни страни. Милет съпровожда хората на генерал Гурко, а Барнаби се числи към войските на турския военачалник Сюлейман паша. Месеци след края на войната двамата си припомнят драматичните събития около освобождаването на Пловдив. На приятелска вечеринка те разказват за храбростта на капитан Бураго, който без кръвопролития и с помощта единствено на своя ескадрон от шейсет и трима драгуни превзема Града под тепетата и го обявява за свободен."Съвсем ... |
|
|
Колекционерско издание. ... "Вечните книги на България" е колекционерска поредица от 101 книги. В нея са събрани най-знаковите произведения на българската литература. Освен тях са представени и малко известни, но изключително стойностни творби. Колекцията обхваща периода от ранните писмени паметници на IX век до утвърдени автори на съвремието. Подборът на произведенията е поверен на взискателен редакционен съвет от светила в българската литература, наука и изкуствознание. Най-светлата епоха - Ренесансът - даде на човечеството и на цивилизацията не само най-могъщите идеи, но и най-великите личности и творци: ... |
|
|
Сказка, държана на 4 ноември 1938 г. в София. ... "Едно общество от любители на българската история ме покани да държа сказка върху народността на старите македонци. Същото това общество откри родолюбивия българин и столичен печатар, господин Петър Глушков, който бе тъй любезен и щедър да издаде даром тая книжка, за което казаното общество и аз му благодарим най-сърдечно. Питането за народността на старите македонци не се изчерпва с тая книжка. В нея, обаче, е казано най-същественото, от което се вижда, че старите македонци продължават да живеят в днешните македонци и че те са принадлежали към оня народ, който ние ... |
|
|
"Малко непривично съм събрал тук сатирични стихотворения и не толкова сатирични песни. Сатирата винаги ме е привличала, още от студентските години, от оня легендарен стенвестник "Трън", в който ние, десетина студенти, пишехме под псевдонима Трендафил Акациев...""Возят ме днес с мерцедеса по Руски два бодигарда и всеки с пищов Гледам отсреща продава закуски моята първа голяма любов. Беше момиче с богата фантазия, пълна отличничка, суперталант десетокласничка в осма гимназия, а аз бивш затворник и хулиган. Ваня се казваше. Казвах й Ваничка. Носеше дънки и къси поли. Тя във сърцето остави ми ... |
|
|
"Трябва да призная, че никой друг български писател не е оказвал върху мене такова влияние... За неговите чудни книги напълно прилягат словата на отец Сисой, които самият Елин Пелин написа в "Под манастирската лоза": "Книгите са като хората - когато остареят, стават мъдри. Науката и мъдростта са дело на миналото. Настоящето винаги е било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и душевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездните на това море. И когато то се оттече в далечното ... |
|
|
"Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени.""Възкресението, това са децата на високия идеал, които излизат от дъното на тия изби на материалния свят.""Сегашните хора трябва да се запознаят с този, а не с онзи свят. Всички богатства, всички бисери на живота са скрити в този свят. Хората трябва да придобият богатства още в този свят, не като отидат на онзи свят, да има какво да занесат. Човек може да развива своя ум и своето сърце само на земята, а не на оня свят. Има добродетели, които се развиват само на земята. - Защо? - Защото почвата на земята е най- ... |
|
|
Един уникален документ за концлагера на остров Персин! Така може да бъде определен разказа на бившия лагерист Стефан Бочев за най-големия политически лагер край Белене по времето на комунистическия режим. Белене: Сказание за концлагерна България е дълбоко и стойностно народопсихологическо изследване на българския дух от средата на XX век. Творбата на Стефан Бочев е нещо много повече от продължение на Бит и душевност на Иван Хаджийски за българите, 100 години по-късно. Подобна книга не може да бъде преразказана. Тя трябва да бъде прочетена. Изданието е внушително със своите над 1000 страници, но нито една няма да ... |
|
|
"Полегати дъждове" съдържа стихове за любовта към всичко, което авторката е обичала през живота си, и продължава да обича и да му се радва - стихотворенията, езика, природата, близките си хора, родината с голямо "Р", самото битие, красотата, Бог." Валентина Радинска "Книгата е всъщност за равносметката. Любовта се оказва ситото, през което дни и години могат да се изсипят, за да изчезнат без следа, докато някои мигове, макар да не са били усещани на момента като важни, нарастват с времето и остават, за да обяснят живота." Кристин Димитрова Рада Александрова е родена в Свиленград ... |
|
|
"Лигите на дявола", така наричали в Аржентина паяжините, които есен се носят по въздуха; това го разказва Хулио Кортасар в едноименния си разказ, по който по-късно Антониони направи прочутия си филм "Фотоувеличение". Постоянно си мислех за това, докато четях романа на Христо Карастоянов "Паякът" - една книга, изплетена по всички правила на тези нежни капани, които подсказват повече за самота, отколкото за кръвожадност. Така се случва и с героите на Карастоянов, които са оплетени в самотния лабиринт на 90-те години от миналия ХХ-ти век и началото на сегашния ХХІ-ви. Лабиринт, който е по- ... |
|
|
Николай Ризов е роден през 1959 г. в с. Плоски, Благоевградска област. Преподавал е немски език - 15 години в ПМГ "Акад. С. П. Корольов" - Благоевград, и 2 години в Нюрнберг, Германия. Автор е на книгите: "В часа на кръглата луна" (2003) и "Административен акт за дребно хулиганство" (2004). Има публикации в немскоезични издания. "Възхвалното и хулителното, видимото и невидимото се смесват в една-единствена вибрираща повърхност: тази на самото стихотворение. Творбата зазвучава като отговор, като вектор на утвърждение на една екзистенциална позиция отвъд простите категоризации, като ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... "О рало в синьото! Орал в синьото синът на синьото, всичкият сън, сит от ситно сито, което се нуждае от тези тръби сажди, от онези лъжи горе, които тръбят звуци върху този пречист сняг. Нека му се връща всичко, пропастта да ни върне, вратите нека са добре залостени с оня клик, наполовина огън, наполовина мрак, и полет и лек, свято отсъствие на оня лъч, на оня знак който не може да се изпълни, да върже, да привърже рало за синьо, сито за ситно, всички за него, на снега, който най-вероятно е." Санде Стойчевски & ... |
|
|
Франческо, синът на нотариуса сер Петрарко, докато овладява юридическите науки, се е отдал на една съблазън - да съчинява стихове и намира, че името му не е от най-благозвучните за човек, заел се с толкова възвишено занимание. И се прекръства на Петрарка. Дали е подозирал, че с това име ще бъде белязана поезията за векове напред! Макар славата приживе да е верига на ръката, която твори! Когато на разпети петък 1327 г. влиза в църквата в Авиньон, той едва ли си е давал сметка, че докато страстите Христови траят само една седмица, в него ще пламне страст, която ще го терзае цял живот. Защото ще срещне ангелообразно същество ... |
