Бъди отново моя ти... както бе през май преди... Жулиен Азуле е обещаващ автор на развлекателни романи, вече получил първата си награда и договор, който му обезпечава живота за години наред. Но ненадейното заболяване на любимата му жена Елен и бързата ѝ смърт го лишават от всякакво вдъхновение и воля за живот. Подобно на Орфей, той всеки ден отива на гроба ѝ и в мъката си вярва, че някакво чудо може да я изведе от царството на мъртвите. Но дали самият той не се нуждае от извеждане на светло? Писмата, които пише до жена си в изпълнение на последната ѝ воля и които поставя в тайно шкафче в надгробния ... |
|
|
В навечерието на 63 -тия си рожден ден Григор, пенсиониран компютърен специалист от армията, седи в широко кресло и се готви да приведе в изпълнение един смразяващ замисъл, чрез който да зачертае завинаги своето ненавиждано съществуване на мъж. Мизансценът е грижливо режисиран - горящи свещи, кичозна статуетка - копие на Венера Милоска, и ангелската музика на "Stabat Mater" от Перголези. До тях стоят комплект хирургични инструменти и обезболяващи средства. Героят собственоръчно анестезира ненавистната си "мъжественост" и прави решителен финален разрез, за да премахне тестисите си. За него те са ... |
|
|
"Това е спасителна книга, благодарствена молитва и химн на живота. В нея има мъж, жена, приятел, син и баща, който вижда през очите на сина си. Има пътуване без въпроси, в случайна компания, положила дните си в ръцете на капитана, който може да те отведе надалеч, но не може да те върне обратно. Има море, време и вятър. Докато четете "Жена на вятъра", може да ви се стори, че знаете нещо за това пътуване, защото всичко в тази иначе измислена история е вярно - преживяно, простено, предстоящо. Думите на Александър Секулов докосват следобеда на живота с дълбока любов и оставят болезнени белези и предчувствия. ... |
|
|
"Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка." (Кор.13:1) Думата "любов" е станала много прозаична в устата на хората, толкова прозаична, че няма вече никакъв смисъл. Когато някоя дума изгуби своя смисъл, обезсолява, а всичко онова, което се обезсолява, няма в себе си сила и вследствие на това в него настъпва упадък. Защото увеличава злото, доброто увеличава доброто, любовта увеличава любовта. Това са закони, които действат както в природата, така и в живота. В любовта ще се разширявате и нагоре ще се качвате, в безлюбието ще се смалявате и надолу ... |
|
|
"Никога, ама никога не задавай въпроси на мъж, когато се прибере. Особено ако го е нямало дълго. Единственото, което може да питаш, е дали е гладен. Но и то не е задължително. Върнал ли се е - това е отговорът на всичко." Из книгата ... |
|
|
Любовта може да продължи вечно, ако помним, че сме различни. Мъжете и жените не само общуват по различен начин, но и мислят, усещат, възприемат, реагират, откликват, обичат, нуждаят се един от друг и преценяват постъпките си различно. Сякаш са същества от различни планети. ... |
|
|
„...важното е не дали станалото наистина се е случило, важното е, че като нищо би могло да се случи.” Можем ли да живеем без комунизъм? Това е въпросът, който задава книгата. И не му отговаря, защото е скромен литературен опит, а не партийна програма и не си поставя целта да надскочи стремежа на обществото, който не е нито твърде висок, нито твърде далечен. Да седим, потънали в пиянството на безхаберието, само и само за да леем крокодилските сълзи на самосъжалението – това е завоеванието на комунизма, от което не искаме да се отървем, въпреки високата цена, на която ни бе продаден този сурогат на живот. Костадин ... |
|
|
Съставител: Светлозар Желев. ... "Любовта е неразбирана, неразбрана и много често неразбираща. Любовта е нещото, което търсим, за да запълним вътрешните си рани, разломи или просто липси. Любовта ни кара да се усмихваме, кара ни да страдаме, любовта никога не ни е достатъчна, любовта никога не може да бъде обяснена. Няма нищо по-силно от това да се оставим на любовта, да оставим да ни превземе, да ни изпълни, да ни накара да се слеем с всемира, който пък от своя страна е концентриран в един човек, в едно нещо, в едно същество, което обичаме. Любовта има много природи, има плът, има дух, има слова, има светлина, има ... |
|
|
Коренът на всички проблеми в нашия свят, на негативните му проявления е дисхармонията в отношенията между мъжа и жената. Светът е възникнал и се развива чрез взаимодействието на мъжките и женските енергии, споделя Анатолий Некрасов в книгата си "Мъжът и жената". В нея той разглежда своя живот през призмата на отношенията си с жените. Тя е негово откровение, разказ за съкровените преживявания на един мъж и влиянието на жените върху съдбата му. Търсете жената, когато искате да разберете причината за случващото се. Насочете погледа си натам, където се сътворява всичко на този свят - отношенията между мъжа и ... |
|
|
При публикуването ѝ през 1860 г. "Жената в бяло" незабавно пожънва небивал успех: на нейно име назовават шапки и тоалети, валсове и кадрили, парфюми и кораби. И в това няма нищо чудно - по същество, макар и смятано за произведение на английската класика, това е и един от първите криминални романи в историята на този жанр ( Конан Дойл е роден година преди излизането на "Жената в бяло" и до появата на Шерлок Холмс има още много време). Криминалната фабула, която държи читателя в напрежение от първата до последната страница, с нищо не накърнява художествените достойнства на книгата, излязла ... |
|
|
Роден на 6 февруари 1947 г. в Потсдам (ГДР) в семейството на военен. През 1970 г. завършва Историческия факултет на Харковския държавен университет. От 1971 до 1974 г. завършва аспирантура в Софийския университет (България). През 1974 г. защитава дисертацията си. Кандидат е на историческите науки. Автор е на Руският Лемнос, Да се завърнеш в Русия. Третият път или задънените улици на безнадеждността и на повече от 70 научни и публицистични статии. От 1974 до 1976 г. работи в Икономическия институт на Световната социалистическа система на Академията на науките на СССР. От април 1976 г. до април 2009 г. - във Външното ... |
|
|
Класически труд на Робърт А. Джонсън, който изследва психологията на мъжа и разликите между мъжа и жената. Какво всъщност означава да си мъж? Кои са ориентирите по пътя към зрялата мъжественост? А женските компоненти на мъжката личност? Робърт А. Джонсън отговаря на тези и още много въпроси в своето произведение, като превежда читателите си през мита за Парсифал и го анализира на достъпен език с юнгиански интерпретации. Жените са натрупали през вековете богат опит в адаптирането си към мъжете. И добре че е така! Но това не е истинското разбиране. Преходът от детството към зрялата мъжественост е сложна борба на мъжа, ... |
