Повестта от Ангел Каралийчев Тошко Африкански е увлекателно четиво за приключенията на маймунката Тошко, която жадува да опознае света отвъд джунглата. Промъкнал се тайно на един самолет, палавият Тошко се впуска в приключения извън Африка и попада в България, в дома на дядо Тодоран. Любопитната маймунка не може да стои мирно и кротко, бърза да опознае заобикалящия я свят, но той е пълен с предизвикателства, от които ще извлече мъдри поуки... Изданието е с оригинални илюстрации от Людмил Чехларов, което го прави безценно четиво от извора на литературната ни съкровищница през вековете. ... |
|
|
Имаше едно момче и аз го обичах. Логан Франсис Силвърстоун бе моята пълна противоположност. Аз танцувах, а той си седеше кротко. Беше мълчалив, докато аз не спирах да говоря. Трудно се усмихваше, а аз не можех да се смръщя. В нощта, в която наистина видях тъмнината в душата му, не можех да отвърна поглед встрани. Двамата заедно бяхме наранени и някак си цели. Не бяхме един за друг и въпреки това се чувствахме привлечени. Бяхме звезди, прогарящи небесата, търсещи мечти, копнеещи за по-добро утре. Докато един ден не го загубих. Той развали всичко с едно прибързано решение - решение, което ни промени завинаги. Имаше едно ... |
|
|
Превод и съставител - Огняна Иванова. ... "От всички философи, магьосници и така нататък единствено Христос обявява вечния живот за най-важното и безспорно нещо - с безкрая на времето, безсмислието на смъртта, необходимостта и намерението да има покой и преданост. Христос е живял кротко - като творец, по-велик от всички други творци; той е презирал мрамора, глината и боите, и е работил с жива плът. С други думи, този несравним творец не създава нито статуи, нито картини, нито книги, което е почти немислимо за нашия тъп инструмент - модерния ни, нервен и недосетлив мозък. Христос заявява без всякакво колебание, че е ... |
|
|
Индже войвода, превърнал се в символ на хайдушкото безстрашие и непокорство срещу османското иго, е една от емблематичните фигури в българската националноосвободителна борба. С неговото име се свързват множество легенди и подвизи, които намират отражение във фолклора. Едноименният роман от Константин Петканов е исторически разказ за юначния и борбен дух на българина по време на кърджалийството в края на XVIII и началото на XIX век. С дарбата си на белетрист авторът умело рисува образите на българските първенци като Вълко Бимбелов, Маринчо Згурев и дядо Никола Узуна, които мечтаят за родна земя, свободна от деребеите и ... |
|
|
"Всяка следваща книга на Едвин Сугарев успокоява всемира все повече. Поезията в Блудни синове нежно притваря последните останали човешки рани и приспива мрака в сън, равен на временната материя. Спокоен пред бездните, непоклатим пред неизбежното, Едвин Сугарев ни показва, че ужасът съществува, само ако ние така изберем. И ако нищо не е останало от дома при завръщането на блудния син, това не е апокалипсис, а възможност за света, роден от себе си, да се уедини в общо пулсиращо тяло-дух. И ако на сърцето старец няма кой да отвори, когато почука, то е преодоляло смъртта, а ангелът, Буда и светулката, тревата, повеят и ... |
|
|
Заекът на Йордан Радичков разказва историята на безделника Заяко, който трябва да обгрижва имота и благосъстоянието на сирачето Перуниката. В нелеп инцидент Перуниката губи своя живот и из селото тръгва мълвата, че младежът се е превърнал в тенец. Постепенно селото забравя мълвата и продължава своето кротко съществуване. Хората се събират около новопоявилите се кълвачи в дървото пред старата къща на Перуниката, наблюдават гущери, които се учат да се катерят и посрещат в селото новопристигнала банда ковачи, която се на настанява в къщата на Перуниката. Битието на селото продължава да се оттича, суеверията отстъпват под ... |
|
|
В книгата са събрани текстове на големия интелектуалец Цветан Тодоров, едно наследство от мъдрост и прозрения, които да напомнят за висотата на неговия ум. "За разлика от мнозина други, по-известни от него, Цветан не беше нито дърдорко, нито фокусник. Той беше кротко непримирим, прозорлив интелектуалец, скромен учен, изследовател енциклопедист и педагог ("превеждач", казваше той), хуманист без илюзии, гражданин на света, умерен и взискателен. Затова е толкова важно да го четем: това ни прави по-умни, по-скромни, по-нюансирани, по-точни - по-осъзнаващи сложността на света и трагичността на нашата участ. ... |
|
|
They say that the eyes feed first, then the body follows."The idea behind this book started in the land of smiles - Thailand. The specific aroma of Asian cuisine embraces everyone who sets foot in this land. This fragrance lingers in the mind, enriching the memories associated with the exotic. One of the festivals celebrated there, which is deeply connected to the story of this book, is the festival of the floating lanterns. Its preparation begins with the crafting of small boats made out of banana leaves in the shape of lotus flowers, lavishly adorned with petals and candles, before being set afloat in flowing water ... |
|
|
"В ръцете си държите моята втора стихосбирка. Тя закъсня с цели 15 години. Някои от стиховете в нея вече са текстове на хубави български песни, други бяха отличени в различни поетични конкурси. Всяка дума е отделна вселена и около нея гравитират сезоните, височините, равнините и полюсите на всяко раждане. Самата аз съм родена в една дълбока зима, от онези, които вече не съществуват. Била съм кротко бебе, но станах емоционална, темпераментна, свободолюбива, изискваща (от себе си), искаща (от другите), дълбока... като преспите сняг по време на раждането ми. Обичам високите предизвикателства, високите върхове и, не ... |
|
|
"Съществува един жанр в драматургията, който се нарича "комедия на ситуациите". При Теодора Димова имаме "мелодрама на ситуациите". Това е сблъсък на характери – има травестирани характери, които искат да бъдат едно, а в същото време са друго, а в някаква степен по отношение на другите хора се проявяват като нещо трето. И оттук идва един много важен момент – този сблъсък на характери, този сблъсък на ситуации и всичко останало се превръща в сблъсък на невъзможността за живеене. Може би от тази гледна точка Теодора Димова е онази в българската драматургия и проза изобщо, която от всекидневието ... |
|
|
Желание Толкова ми е спокойно - искам да умра край тези детелини. Тишината кротко да се бистри в мигове, отекнали в годините. Да ме милва нежно чичопея, да съм клонка и листо от габър. В залеза безмълвно да се влея с разпиляното по хълма стадо. Да изтичат силите. Жаловно да проплаква тънка окарина. Момина ръка да спре съдбовно над четирилистна детелина. Люба Александрова е родена през 1942 година. Завършва Химическия факултет на СУ Св. Климент Охридски. Специализира и работи предимно в областта на приложната екология. Има публикации в сп. Пламък, Жената днес, Отечество. Автор на стихосбирките: Безоброчно (1996), ... |
|
|
Книжката на издателство Посоки е с цветни илюстрации. Предназначена е за най-малките и е изработена в удобен за детската ръчичка формат. Страничките на книжката са от твърд картон, а дръжката ѝ е пластмасова."Както кротко си седим в дървения кош любим с Грух и Зайко дългоух викове ужасни чух. - Вижте, в двора нещо става! За какво е тази врява? Зайко, не разбрал въпроса, здравата се паникьоса. Грух спокойно обясни: - Няма страшно, погледни! Снощи вечер бате Слави в двора топката забрави и за нея помежду си борят се Гъсан и Пуси, Пуси, рижият котан, иска да е капитан." Из книгата ... |
