Есента е атеист! Поезия

"В ръцете си държите моята втора стихосбирка. Тя закъсня с цели 15 години. Някои от стиховете в нея вече са текстове на хубави български песни, други бяха отличени в различни поетични конкурси. Всяка дума е отделна вселена и около нея гравитират сезоните, височините, равнините и полюсите на всяко раждане.

Самата аз съм родена в една дълбока зима, от онези, които вече не съществуват. Била съм кротко бебе, но станах емоционална, темпераментна, свободолюбива, изискваща (от себе си), искаща (от другите), дълбока... като преспите сняг по време на раждането ми. Обичам високите предизвикателства, високите върхове и, не искам да ви лъжа, обичам високите токчета."
Емилиана Стоименова

"Когато получих първите двайсетина стихотворения от настоящата книга, си ги паркирах на десктопа във файл, наречен Еми - Ура!. Ура!, защото чаках това талантливо момиче да посегне към втората си стихосбирка и ако може, аз да съм ѝ редактор. (Истината е, че и като читател щях да съм изключително щастлива.) Познавах вече поезията на Емилиана от един курс по творческо писане, който водих в ковидно време. Не просто я познавах, всяко ново стихотворение ми причиняваше радост, граничеща с възторг - заради оригиналния почерк, запомнящите се, направо шантави, метафори, великолепното ѝ усещане за поанта, а една идея по-късно, в процеса на работа, разкошните заглавия, които ѝ хрумваха.

Разбира се, тя не е изключение от правилото, че талантливият човек не е от най-амбициозните. Точно затова ми е толкова хубаво, че след петнайсет години от издаването на първата ѝ книга Есента е атеист! вече тръгва и към теб, скъпи читателю! Предстои ти да останеш насаме с това бижу, 33 стихотворения живеят между двете корици, за да ти върнат вярата в добрата съвременна българска поезия. На добър час!"
Камелия Кондова, редактор с възвърната вяра

Диези и бемоли

Татко бере боровинки
на Балкана,
а мама на двора - домати.
Ниже чушки за слънцето
и мирише на босилек
върху корен квадратен.
Мравките носят на гръб зрънцето
на случайните аромати.
Консервираме навици
за зимата
и ги кръстосваме с лятото
като саби.
Чашите ни са пълни със следобеди,
а вечерите - със щурци
и жаби.
Осите са в гроздовете
като жълта фиба.
Събираме август
в серкмето на татко
за риба,
говорим си за щяло и за нещяло.
Камбаната винаги бие
два пъти.

Веднъж за умряло.

Потомствен палач
Емилиана Стоименова

Библиотека България 2022 ООД
София, 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш бл. 33
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg

Диези и бемоли
Потомствен палач
Като лято, но наобратно
Цялата любов
Абсент
Запази ми последния танц
Субтитри за есен
Не пада от дървото
Без амнистия
Сватбеният ден на тарантулата
Тайфуни с мъжки имена
Покана за вечеря
За джаза, накратко
Нощна стража
По свой образ и подобие
Почти остров
Ноев ковчег
С(татус)
Апокалипсис
Като гръм от ясно небе
Какво е истинска любов?
КоприН(В)а
Флирт
Обърнато бъдеще
Еклектика
Меню за България
Война и мир
Звездите в нас
Бинокъл
Неопределимост
Хляб
Слънцестоене
ОМИРотворение