"Хуморът на Николай Русев е необикновено преживяване. Авторът е увлекателен разказвач, в чието слово всичко е премерено. Няма излишна дума или претенциозно сравнение. Той сякаш гледа отстрани хората и добросъвестно ги рисува в словесните си картини. Героите му са смешни, абсурдно комични, понякога гротеска на човешките слабости. Предишните му книги (Козидор и Сотир Пазвански ) носят тънката ирония на британския хумор. А страшното в хумора е, че той е преувеличената истина. Книгата на Николай Русев е с необичайно заглавие. Живарник е дълга мрежеста торба, в която рибарите прибират улова. Какво ли няма там! От ... |
|
|
"Разказите на Виденов са една Абсолютна Грижовност отвътре и затова едно абсолютно Отсъствие отвън – на художествени отклонения и емоции, на излияния и лирични краски. Те са самата Простота, низ от семпли ситуации, които неясно и същевременно съвършено ясно те обливат с някакви воали, които ти въобразяваш. И се чувстваш автор, авторът на Дао-то, на Естеството." проф. Яна Рашева-Мерджанова ... |
|
|
Книгата е от автора Владимир Свинтила на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
"Историите в тази книга са като димящо черно кафе. Топли. Ароматни. Държащи нащрек сетивата ви. Написани с майсторство и жесток усет към детайла. Истории, които с една подвеждаща лекота заплитат в себе си ироничното, трагичното и в известен смисъл, мистичното. Градски разкази, с някакви вътрешни устои, абсолютно нетипични за психодрамата на градското съществуване. Селски разкази, иронично подкопани в самата си основа от фината, по градски модерна и детайлизирана чувствителност, най-вече на героините. Игра на светлини и сенки. На невъзможни любови и още по-невъзможни примирения. Истории с вкус към асиметричността на ... |
|
|
"Книгата "Гошко" е най-новата творба на Силвия Чолева . Това, което споява разказите в сборника, е преди всичко пресъздаването на житейското поведение на съвременния "герой" тук и сега. Нишките на външния свят и личната съдба се преплитат ту в синхрон, ту в опозиция, за да пленят въображението с фината чувствителност и магичното обаяние на таланта. В жанрово отношение сборникът съдържа както традиционни разкази, така ѝ мистични, но всички те ни въвеждат във видимия и невидимия живот не толкова на героите, колкото на твореца. Разкази, в които краят често е начало на размисъл." Иглика ... |
|
|
Разказите в тази книга не са автобиографични, нито биографични. Могат просто да се четат като хроника за времето и мястото на своите герои. Действието се развива в България по време на комунизма, където авторът е живял през първите 32 години на живота си, както и в САЩ, където е живял в последното десетилетие на този век. Има и разкази - сънища. Те са една друга хроника... За автора Владимир Левчев е роден на 17.10.1957 г. в София. Завършва английска езикова гимназия (1976) и изкуствознание (1982). Редактор в издателство "Народна култура" (1982-1990), на забраненото независимо списание за литература и ... |
|
|
Из страниците на сборника "Фрагмента" се разстилат детайлно пресъздадени светове. Истории от селските гори, къщи и плевни. Истории от градските улици, където се разхождат странниците и блудниците. Истории на и за мечтатели, истории на и за болезнени реалисти. Предстои ви да потънете сред пламенните мисли, спомени и емоции на множество колоритни персонажи. Както Алтан Просякинята, Бату и Иштлиликуе потъват заедно със своята злочеста любов. Както нестинарката от едноименния разказ потъва сред огнената си жарава. Ирена Радева е финансист по професия и е завършила Университета за национално и световно стопанство в ... |
|
|
Людмил Станев (1959) е български писател, публицист, сценарист, медик по образование. Автор на книгите "Няма такава книга", "Неприятният татарин", "Ненакърнимо", "Малка нощна приказка" (награда "Христо Г. Данов" за детска литература, съвместно с илюстратора Красимир Добрев), "По-малко". Последната му публикувана книга е от 2008 г. – "Приятели мои". "За цяло едно поколение появата на Людмил Станев е вече само история. Завиждам на това поколение, което ще го открие едва с това издание. И съм сигурен, че то ще преживее това, което и ние преживявахме с ... |
|
|
"След като близо две години Анито, наречено още Пижо, мина през живота с една-единствена дума "Дай!", изведнъж така се разприказва, че бе обявено за говорител на семейството. Поучени от горчивия опит с Гогито, който още от люлката започна да произнася думите по-правилно от журналистите по телевизията, и то до такава степен, че дядо му на шега постави ултиматум: "Няма да ми говориш като дърт човек, ти не си професор, ти си дете!", мама и тате вложиха всичките си усилия да запазят някоя и друга колоритна думичка. Все пак, смятаха те, трябва да има някакъв синхрон между това тригодишно, алфоподобно, ... |
|
|
"Едно от големите достойнства на творчеството на Люсо Станев е, че охудожествявайки бунта като игра, той не се опитва шарлатански да представи играта за бунт, не се включи в играта на бунт. Затова и усмивката му си остана усмивка, а не се превърна в гримаса. Да останеш верен на началото си, крие риска да започнеш да изглеждаш старомоден, или да си спечелиш славата, че се повтаряш и не се развиваш. Люсо Станев не е загрижен много за подобни възможни укори. В известен смисъл този симпатичен автор може да бъде наречен Питър Пан на българската литература." Светлозар Игов ... |
|
|
В книгата си авторът е описал свои преживявания в които са вплетени срещи и премеждия с разни герои, както от градска така и от селска среда, като преимуществено е отделено място на типажи от циганското малцинство с тяхното характерно поведение. Героите са описани със симпатия и стремеж да бъдат обрисувани правдиво с техните качества и слабости. В някои случаи романтичната характеристичност преобладава, като резултат на силната впечатленост на автора от необикновени характери, способности и една влюбеност във всичко това, както се обичат природата, хармонията и силата на живота в една действително чиста обстановка. ... |
|
|
"След два сборника с разкази на Милена Неделчева сега до читателите достига нейната повест "Орисията". Тя е прекрасен разказ за надеждите, за истинските ценности, за зареждащото съвършенство на планината и на Дунава, за силата, която помага на човека, дори и прекършен, да устои и да върви напред. Заедно с това "Орисията" е и горчива хроника на мъчителния преход, през който преминава страната, причинил трагедии, донесъл горчилка и обезверяване, съсипал не една и две съдби. И все пак "Орисията" е разказ за любовта - за любовта към багрите на есенната гора, за любовта към дунавските ... |
