Много е писано за събитията около 23 септември 1923 г. При управлението на БКП историците отделят голямо внимание на тази дата, но интерпретацията им е съвсем едностранчива. След 10 ноември 1989 г. българската историография има възможност по-свободно да изследва този повратен момент в родната история, но е почти невъзможно да бъдат открити впечатления от безпристрастни свидетели на случилото се в Северозападна България, които могат да бъдат надежден исторически източник. През комунистическия период излизат такива "спомени", но те почти винаги са доста съмнителни откъм сведения и имат по-скоро пропаганден ... |
|
Йордан Попов е автор над 30 книги - романи, повести, новели, сборници с хумористични разкази и фейлетони. Негови творби са преведени на повече от 40 езика. Има издадени пет книги в Русия, Словакия, Украйна, Германия и Румъния. Днес е заместник главен редкатор във в. "Стършел". Носител е на националните литературни награди "Чудомир", "Алеко", "Стоян Михайловски" и "Райко Алексиев", сръбската "Златен шлем" и гръцката "Златната Нике" на кинофестивала в Солун. В настоящата си книга "Извинете, бебето ваше ли е?" ни представя два цикъла с разкази & ... |
|
Йордан Динев е автор на книги, предимно на историческа тематика, посрещнати с голям интерес у нас. ... |
|
Разредени матрици Оптимизация с Optimization Toolbox Графичен потребителски интерфейс Инструментариум на програмиста ... |
|
Проф. Йордан Начев е автор на единадесет книги и стотици публикации. В книгата си Биологичната война и нейните оръжия той засяга актуална и много коментирана понастоящем тема. Непрекъснато усъвършенстване на постиженията в областта на синтетичната биология водят до изкушението определени среди да намерят тяхното приложение във военната област. Подобни намерения водят до подготовка и провеждане на нетрадиционни военни действия, които попадат по квалификацията биологична война. Авторът детайлно се спира върху характеристиките на оръжията, които биха могли да бъдат използвани при провеждане на подобни военни действия. В ... |
|
Романът "Обикновена история" е разказ за живота и вълненията на хората по време на прехода от тоталитаризъм към демокрация в България от края на ХХ и началото на ХХІ век. Размисли на два типа индивидуалности - тези от категорията на мислещите и другите от групата на вярващите. Една поредица от случки и събития, с които се сблъскваме ежедневно, но често подминаваме, събрана под общото за всички нас определение обикновена история. Йордан Нихризов е роден на 8.Х.1953 г. в гр. Провадия. Израства в гр. Габрово, където завършва средно образование в Априловската гимназия през 1971 г., а през 1978 г. се дипломира като ... |
|
"Тази книга е плод на повече от десетгодишни документални проучвания на живота и творчеството на група от най-бележитите български поети, писатели и учени, като по-специално са изследвани повече от 1000 документа, засягащи интимния им живот и връзките им с техните любими. Целта, с която беше направено изследването, не бе да се открият пикантни подробности от емоционалния живот на творците, а преди всичко да се установят обективно резултатите от стимулиращото въздействие, което е оказвало върху творчеството им вдъхновението от техните любими. Така поставена тази цел, не бе възможно тя да бъде постигната само чрез ... |
|
От дърт дядо, млада булка и гладен циганин по-голям гявол няма. ... В едно забравено от Бог и държава българско село трима дръзки дядовци се запретват да правят революция, за да си върнат достойнството. След безразсъдна акция срещу междуградски автобус отвличат руска гражданка, която - кой да знае? - се оказва съпруга на висш руски офицер. Той пък се обръща за помощ към небезизвестния Владимир Владимирович и четирима опитни руски военни са изпратени на секретна мисия да спасяват благоверната. Близо до революционния център, в полуизоставена кариера, афганистански трафикант на дрога посреща свой приятел от детинство, който ... |
|
Театралният път на режисьора Слави Шкаров. ... Слави Шкаров е роден на 12 април 1941 г. във Велико Търново. Завършва режисура във ВИТИЗ, а след дипломирането си специализира в Москва. През 1969 г. постъпва на щат в Русенския театър и остава там до смъртта си през 1988 г. Името на Слави Шкаров е свързано със значими спектакли от историята на Драматичен театър "Сава Огнянов"-Русе - "Ричард III" от Шекспир , "Кръчмата под зеленото дърво" от П. Ковачик, "Амадеус" от П. Шафър, "Кошници" от Й. Радичков , "Кучешко сърце" от Михаил Булгаков и други. През последните ... |
|
Йордан Николов Велчев е роден на 03.04.1949 г. в Пловдив. Завършва Политехническа гимназия "П. К. Яворов" в Пловдив (1967) и Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий", специалност История (1974) . Започва работа през 1978 г. като историк в Окръжен държавен архив - Пловдив. От 1992 до 1994 г. е гл. худ. ръководител на Регионалния телевизионен център в Пловдив, след което две години е редактор на сп. "Военноисторически сборник" при Военно издателство - София. Пише поезия, проза и есеистика. Автор е на изследвания върху взаимоотношенията на цивилизациите в контекста "Изток - ... |
|
"Стара риба няма - този прословут лаф е патент на ленивите пловдивски момчета. Подхвърляха го, изпровождайки с очи някоя от емблематичните тигрици на града, чиито силуети и до днес внезапно изникват от сенчестите улички и обръщат античната провинциалност в посока Фелини. Казвам това във възхвала на зрелостта, заради достойнствата на отлежалото вино и защото съм убеден, че в литературата старите рецепти са единствено успешните. На Международния панаир на книгата в НДК от злачните подмоли на пловдивския интелектуален живот изплува книгата "Носталгия. Разкази - том 4". Авторът Йордан Костурков , който е един ... |
|
"...Протяга към мене десница Христос и през страшната рана от гвоздея виждам звездите...""...Не напразно погледът върху Йордан-Кръчмаровата поезия започнахме със самотата. Неговите стихотворения са странно самотни издялани форми в пространството, като че ли случайно захвърлени мигове, оформени пластически, визуално, самотни сред вселената като родени след емоция картини... В самотата на всяко стихотворение е заложена изненадата, че поезията стои навсякъде по света, захвърлена и ненужна за практичните хора, но тъй сладка за онзи, който умее да я чете и открива. Рисувателното често прелива в скулптурно, ... |