УмираШТият Гьоте - не, в заглавието на сборника разкази, който държите в ръка, няма правописна грешка. Това е преднамерена езикова игра. Ще разберете, когато четете първия, едноименен разказ. Събраните тук истории са само четири, но в тях читателят, който обича неподражаемия стил на Томас Бернхард , ще бъде зарадван да намери много от любимото: разказите са хем комични, хем мрачни; хем стоплящи като прегръдка, хем злостни като ритник. В едната история умираШТият Гьоте копнее да му доведат от Кеймбридж философа Витгенщайн, реално живял много по-късно от него. В другата млад мъж се затваря в кула да чете и се питаме ... |
|
|
Обединяващо начало в седемте сюжета са обредите, по-точно стародавните обичаи, характерни за словенската култура. Те, с изключение на едноименния разказ, дал заглавие на целия сборник, са положени в съвременен контекст, където придобиват нова роля и функция. На преден план е изведена темата за семейството, било то неосъществено (Ябълкоядка), било събрано и по-късно разделено поради житейски превратности (Червеният петел), или пък формално, каквото при други обстоятелства би станало истинско (Пчелно семейство). С виртуозен език авторката ни въвлича в свят, който не познаваме, макар да живеем в него. Заедно с ... |
|
|
От физкултурния салон в училище с непогрешимата миризма на съблекалня до склад за вторични суровини и ферма за пуйки; от претъпкана с вещи къща до стъклена наблюдателна кула на върха на планината; от жежкото безвремие на сицилианската провинция до хапещия студ на една битническа Коледа в Лонг Айлънд. Колкото и разнообразни да са сюжетите, темите, гласовете и жанровете в сборника, през тях като обединяваща нишка минава въпросът за оцеляването - буквалното физическо оцеляване на отделния човек, но и на цели биологични видове и хабитати, челният сблъсък на детството с живота, границата между човек и родител, възможно ли е да ... |
|
|
"Това са разкази, действието на които се развива както в Гърция, така и в България. Нещата се представят с хумор и реализъм. Ритъмът е бърз, така, че читателят да не скучае. Нови моменти са намесата на Външни сили - екстрасенси с биополета, спомени от минали прераждания, промяна към Други форми, диалог с Анунаки, както и елементи харесващи се на привържениците на конспирационните теории. Не става въпрос за фантастика, а за художествена форма, авторско намигане, или усмивка, в услуга на реалистичното съдържание." Христос Хартомацидис Христос Хартомацидис е роден през 1954 г. в Казанлък, в семейство на гръцки ... |
|
|
"Сериозността на тази книга – полирана до блясък, с грижливо подредени думи, които с пръст не можеш да пипнеш – не е в броя на страниците ѝ. Чиста и честна работа. Не позволявай лекотата на изказа да те излъже обаче – под измамната лежерност и деликатната неизказаност се крие тиха безнадеждност, лична и чужда. И въпреки че "всички въртим колелото като луди хамстери, които не могат да се измъкнат от него", въпреки че у всеки от нас "дудне" поне "един лек тътен като от болен зъб, горе вдясно", тези разкази са колкото разстройващи, толкова и утешаващи. По същия начин, по който са ... |
|
|
"Разкази за маса" е деветата книга на Стоян Николов - Торлака , но първата му с разкази. Тя е част от поредицата "Северозападен романь" и гарантира ударна доза забавление. За незапознатите със северозападния диалект отново е предвиден речник. Диви дол е вълшебно място. Измислено e, но е и всяко село и малко градче, за което се сетите. Там времето тече бавно и еднообразно, а всеки ден се случва нещо, за което се говори с месеци. Ще чуете историите по междите, през стоборите, зад блатото под ТКЗС-то, в кръчмата. Нелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са ... |
|
|
Хлапета е книга за порастването. Книга за началото и края на детството, когато всеки сам се учи да бъде. В нея има смешни разговори между майка и син до навършване на седемгодишната му възраст. Но - и тъжни разкази за едно отминало детство, това на майката. В книгата се събират различни времена - настояще и минало, предхождани от предвремието на чужди животи и следхождани от безвремието на едно вечно сега. Разказите са напълно автентични и героите са явяват с биографичните си имена. Затова всички прилики с действителни лица и събития не са случайни, а - съвсем преднамерени. Художествената страна на текстовете е в стила, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Новите лица на литературна Европа". ... В сборника "Тъмна материя" са включени единайсет разказа, чиито сюжети са обединени от стремежа на авторката да проникне и да тълкува психологията на иначе трудно разгадаемата "тъмна духовна материя" на своите герои, която в книгата ѝ изпълва пространството от любовта до смъртта. Още в първия си разказ "Обреченият" авторката потапя читателя в изключително сложния морален проблем на лекар-учен, поразен от неизлечима болест в последната фаза от живота му, когато хирурзите присаждат негов орган в друго тяло, ... |
|
|
Книгата "Китка здравец" събира на едно място 37 авторски разказа на дългогодишния директор на Военноисторическия музей полк. Петко Йотов. В тях той описва любопитни, комични, тъжни и вдъхновяващи случки от своя живот и служба, съумявайки да пренесе читателя в един свят, който днес все по-трудно може да бъде открит. ... |
|
|
Виждам те. Ще те чакам. Спасение. Това са част от разказите в първия сборник на автора Мехмед Атипов. Мехмед Атипов е роден през 1991 година в село Драгиново, Велинградско. Завършва средното и висшето си образование в Пловдив. "Невидим живот" е първият му сборник с разкази. Той е автор и на повестта "Думите на щастието" (2012). Част е от редакторския екип на литературен блог "Под линия", занимаващ се с критически прегледи и анализи. Негови отзиви и интервюта са публикувани в сп. "Страница". ... |
|
|
"... Изведнъж спътникът ни се изправи, очите му блестят, лицето сияе, струи благородство. Започна да говори, като че ли на себе си. Дали може в България, човек да си стъкми символично "по стъпките на Буда"? Да го нарече "по стъпките на българското". И започна да съпоставя необятната Индия с Велика България, на хановете от Волга и Кубан до Пеща на Дунав, високите Хималаи с Рила, Пирин, Родопите. Стигна до духовното на Буда и го сравни с българския дух и дело на св. св. Кирил и Методий, княз Борис, цар Симеон Велики. После нарисува със слово Рилския, Бачковския и Троянския манастири. Говори за ... |
|
|
"Седмият път Слънцето е спряло високо в юлското небе над Краино. Изгубило е посоката към залеза, върти се ядно и жари в гнева си напуканата земя на селото. Тук-там по нивите още стоят бали слама, изсъхнали като барут. Всичко живо се е изпокрило след жътвата. В Зимника - селската кръчма, седят кметът Мачев, даскал Иван и поп Стефан, кротко си пийват и сладко си приказват. – Отче, да ме прощаваш, ама аз в тия вашите приказки за предопределението не вярвам! Суеверие е това - подхваща даскалът. – Суеверие, казваш - усмихва се отчето и отпива ценителска глътка ракийка. – Вие не сте кореняци и не го помните, ама ... |
