Третият сборник с разкази на Сигизмунд Кржижановски , който е в ръцете на българския читател, продължава да води по криволичещите улици на специфичната урбанистична метафизика, често на ръба на живото и неживото, в леко сумрачната сгъвка на реалността, в която хората и "нехората" оплитат заедно тъканта на съществуващото - топоси, познати от вече излезлите в превод на български "Итанесиес" (2015) и "Автобиография на един труп" (2018). Разказите в настоящото издание обаче тежат по особен, нов начин. Течащи, материализиращи се не само в градските полунощия, но и на военния фронт, на граничните ... |
|
|
Има няколко вида разкази с неочакван край. Такива, които само така се наричат, но са предсказуеми и банални. Други, които искат да впечатлят с оригиналност , но никой не ги разбира (поне на автора му остава утехата, че това е сигурен белег за гениалност). И трети, които те оставят без дъх. Те обръщат перспективата надолу с главата и те карат да погледнеш на себе си и света под друг ъгъл. Именно това са историите, които се помнят. В живота на човек има моменти, когато вдъхновението го връхлита просто така - рязко и безпричинно. Някаква невидима сила го кара да се чувства значим, щастлив и всеможещ. За съжаление, повечето ... |
|
|
"Под африканското слънце" е сборник, състоящ се от четири дълги разказа, които гравитират по-скоро към жанра на новелата. Сюжетите са екзотични и интригуващи; засегнатите теми възбуждат любопитството на читателя, но заедно с това провокират социална чувствителност и съпричастност към фино очертаните проблеми. Стилът на Мартин Троянов е динамичен, колоритен; създава у читателя усещане за автентика, буквално го телепортира в чуждия и не особено познат континент. Живият и пластичен диалог е тъкмо този елемент от разказите, който е най-голяма степен завърта повествователното колело и щрихира характерите... Рядко се ... |
|
|
Ловните разкази от "Спомен за лисицата" на Любомир Халачев го доближават до проверени и класически образци в тоя жанр, сътворени от белетристи като Емилиян Станев , Йордан Радичков и Дончо Цончев . "Драги читателю, ти поемаш в ръцете си книга, която ще предизвика твоето въображение и ще те зареди с благородни послания. Любомир Халачев поднася прелестна панорама от ловни разкази - увлекателни истории, които разкриват и най-тънките нюанси от поведението на дивите фазани, глиганите, гривеците, гъските, лисиците, патиците и зайците. Всъщност магията на лова е само външната рамка на тези разкази. ... |
|
|
Истории за доброто, разказани със сърце. Този нов сборник с разкази е естествено продължение на стремежа ѝ да раздипля пред читателя - пласт по пласт многоликата душа на японската култура и начин на мислене. А когато това е направено с обич, разбиране и преклонение, винаги докосва сърцето. "Сан сан, Япония" е онзи светъл лъч, който пронизва съзнанието, за да остави следа. Всичките над 30 герои в тази книга имат нещо общо - през своите малки или големи истории по един типичен за японците дискретен и добронамерен начин успяват да дадат утеха, радост и вдъхновение на читателя. Страница след страница и разказ ... |
|
|
"Четивна, остроумна, написана с въображение, с познаване на най-добрите образци в жанра, абсурдна, смешна, тъжна. Такава е новата книга с кратки разкази на Иван Димитров . Сбито писане, крайна пестеливост към думите. Иронично-саркастично и меланхолно-тъжното надделяват над историите в нея - ту измествани към есеистичния фрагмент или драматургията, ту към сюреалистичното или автентиката на преживяното. Иван Димитров успява да събере отделните части, на които се е разпаднал животът ни и от тези парчета се е получила малко мрачна картина, но читателят в крайна сметка остава обнадежден. Защото, докато четеш, се усмихваш, ... |
|
|
"Когато разтвори страниците на сборника с импресии и разкази, читателят ще получи не само творби в проза, както е очаквал, а ще чуе музика, песен. Има един свят, който всеки пази скътан, понякога скрит за самия него, един свят на светлината и тишината на думите. Свят, в който има още пеперуди и пчели, свят, в който кука кукувица. Там пустинята се взира в Бог и звезда говори със звездата. Отдавна сме напуснали този свят, но Юрий Борисов ни напомня, той ни уверява, той ни доказва, че този свят съществува." Антон Дончев "Много си добър, Юрий, и си го знаеш. Иначе нямаше да пишеш с такава светотатствена ... |
|
|
В "Любов до повръщане" са събрани най-горещите разкази, невинните фантазии на Атанас Стойчев от предишни книги. Ако и вие сте горещи, може да ви се наложи да вземате студен душ. Атанас Стойчев е писател от висок порядък - той е не само сладкодумен майстор на прозаичния сказ, но и умен, много наблюдателен и прозорлив събеседник. Стилът му на писане е забележителен - знае как да поддържа и да засилва сюжетното напрежение, подборът на думите му е напълно хармонизиран с поведението и манталитета на образите, всяко изречение е изпипано до блясък. Да не говорим за психологическия рисунък на героите му - той е ... |
|
|
"Билет за Вега" е сборник за заобикалянето на страха от себе си - "древен и неунищожим като самата съдба". Поглед отвъд градината на детството, към космоса и към превръщането в голям. Свободата от желанията като избягване на страданието - благородна истина или просто страх?" Васил Георгиев "Езикът на тези разкази е мек и плътен, като водите на Дунава пренася читателя в свят, в който въображението има име и форма и може да бъде докоснато, магията е част от всекидневието, а любовта е като отхапан плод - никога цялостна, но носеща мимолетна ситост. "Всичко е живо" казва една героиня, ... |
|
|
"В "Живот на половини" авторът предлага съвсем кратки разкази, каквито някога се търсеха за литературните страници на вестниците. Пишеха ги Дончо Цончев , Янко Станоев, Деян Енев , Виктор Пасков и мнозина други писатели. Отдавна вестниците нямат литературни страници. И съответно нямат нужда от такива разкази. Затова усилията на автора са насочени към привилегированото лично за мене малцинство ценители на финото изкуство, каквото е писането на кратки разкази." Палми Ранчев "Прозата на Антон Терзиев търси проход към други светове в лабиринта на градското ежедневие. Банални наглед случки се ... |
|
|
Йохан Томас Девлетян е роден през 1958 г. в Пловдив. Завършил е българска филология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Една година е учител. От 1984 г. до 2014-а работи в структурите на културата, като от 1997 г. е ръководител съответно на дирекция и отдел "Култура" в община Пловдив. Има публикувани разкази в периодичния печат, както и десетки журналистически материали в сферата на културата. Отличен в в редица литературни конкурси. Печелил е национална награда за радиопиеса на конкурс на БНР. Реализирани са няколко негови радиопиеси. "Разказите на Йохан Девлетян не са за хора със ... |
|
|
"Такова е писането на Иван Сухиванов - лаконично, без заврънтулки, стегнато и събрано. Това е достойнство: няма разсейване, няма литературщина, няма евтини сецесионни и символистични орнаменти, всичко е изчистено в почти класицистичен (в архитектурния смисъл) маниер. Историите, които ни поднася, са странни, необикновени: смесване на реално и нереално, на всекидневие и мистика. Това превръща разказите му в кутия с няколко дъна, която все отваряш и все не стигаш последното. Всъщност може ли да говорим за истинско дъно? Мисля, че не: историите са с такива дълбоки значения и внушения, че всеки път откриваш все нови и ... |
