В последните години все повече се чуват думи, свързани с екологията. Създават се нормативни актове, организации и кампании. Очевидно е настъпило време, в което все повече хора са загрижени за това, какво се случва със света, в който живеем и какво правим, за да го съхраним. Отношението към природата е отношение към самите нас и ако не живеем в хармония, отговорността е изцяло наша. Опазването на средата, в която живеем не е еднократен процес, политика на едно правителство, на една общност. Изисква се постоянна и дългосрочна дейност и всички ние без изключение сме участници в нея. Министерството на околната среда и водите ... |
|
Изолиран архипелаг в северната част на Норвегия. Там, на ръба на скала, е открито голото тяло на очевидно измъчвана до смърт жена. Раните, които разкъсват плътта ѝ са във формата на мистериозни символи. Когато инспектор Сара Геринген пристига на местопрестъплението, придружена от специалните части, е шокирана от разкритието, че жертвата е министър-председателят на страната. Кого е разгневила главата на правителството? Какво е пазила тя на острова, в бетонно светилище, скрито в подножието на фара? Сара бързо разбира, че това престъпление ще е само началото на поредица от убийства. Колкото и да е странно, изглежда, ... |
|
Място на действието на книгата с кратки разкази Междинно кацане са живописните декори на автентичен панелен квартал в грузинската столица Тбилиси. Авторът се лута из неговите улички, из затънтени селца и курортни места в Грузия, сред горите на родния Тршемшин, търсейки своята човешка и родова идентичност. Нова чужбина, ново нагаждане към живота, нови срещи, нов непонятен език и ново завръщане към корените. И нарастваща умора от сивотата и хаоса на големия град, която Матей Хоржава се опитва да заглуши с бягства към черноморския бряг, в Кавказ, Моравия, Чехия, в своето носталгично детство... Житейските съдби на ... |
|
Фин, разказвач, Колъм Тойбин е особено прецизен в кратките форми. Разказите му са нерядко минорни и носталгични, но силно въздействащи дори с паузите между думите, с мълчанията, побрали в себе си цели светове. Празното семейство събира точно такива истории - изтъкани от болка по безвъзвратно изгубеното. Героите в тях са самотници, отлагали възможността за щастие твърде дълго. Те често се чувстват опустошени от любов, предателства, излъгани очаквания или непримирими разминавания. Поемат с надежда по обратния път към дома - не непременно физически, понякога само в мечтите си - но в края на пътя разбират, че домът не е там, ... |
|
"Когато бях на 7 години веднъж заваля сняг. Валеше всеки ден в продължение на два месеца. Аз бях в първи клас и учех как се пишат ченгелчета и цифри. Училището не беше далече, но всяка сутрин Бащата изваждаше малка дървена шейна изпод навеса. Аз сядах на нея, а той ме увиваше до носа със синьо меко одеяло. После хващаше връвта и започваше да дърпа шейната напред по снега. Аз виждах света през ръба на одеялото. Този свят беше затрупан в белота и избелял като преекспонирана снимка. Сутрешните пътувания бяха монохромни и студени. Пред себе си виждах краката на Бащата. Те правеха дупки в преспите, в които още сънените ми ... |
|
Определяща за личността на Мери Чавелита Дън (по-известна като Джордж Еджъртън) е срещата на строгия католицизъм и австралийското свободомислие. Тя е родена в ирландско-уелско семейство в Мелбърн, но на шестнайсет години, след смъртта на майка си, напуска семейната стряха, за да живее в Германия, Норвегия, Англия и други страни. Ала завинаги ще запази в себе си дълбокото убеждение, че е ирландка. Единственият ѝ син умира рано - като войник, жертвал се в името на Великобритания - обаче богатият и разностранен опит, претворен в нейните книги, проблематизира националността ѝ. Еджъртън с изящество и дръзновение се ... |
|
Разкази, продължение на "Нощни приказки". С първия си сборник с разкази "Нощни приказки" Джон Конъли , авторът на прочутата поредица романи за частния детектив Чарли Паркър, успя едновременно да ужаси и да зарадва читателите. Сега той ни поднася "Нощна музика" - книга с разкази за свръхестественото, сред които смразяващи кръвта приказки, фантастични истории за несъществуващи библиотеки и обсебени от духове книги, нежен разказ за любовта след смъртта, както и откровено и съкровено споделяне на авторовите лични пристрастия към историите за призраци и зли духове. В настоящия том са включени и ... |
|
Носителката на Нобелова награда за литература за 2013 година, Алис Мънро излиза за първи път на български език. В своето впечатляващо творчество тя доказва, че не са нужни стотици страници за развитие на сюжета, за да бъдат създадени запомнящи се творби под формата на незабравими и докосващи разкази."Само живот" е последният сборник на Мънро, в който основна тема е как хората използваме шансовете, които животът ни дава, и дали съдбата ни може да поеме по нов път заради случайно решение. С 14 сборника с разкази за гърба си, 84-годишната Алис Мънро е призната за най-добрия световен автор на кратка проза, за което ... |
|
От авторката на "Жестокото присъствие на времето" - носител на "Пулицър" 2011. ... Дебютният сборник с разкази на Дженифър Игън е събрал единадесет великолепни истории, които потапят читателя в дебрите на самотата и копнежа, съжаленията и бляновете. Героите на Игън - модели и домакини, банкери и ученички - търсят себе си отвъд досегашния си опит. От екзотичните Китай и Бора Бора, през космополитния Манхатън, до уютните предградия на Илинойс, те преследват голямата промяна. Елегантни и трогателни, разказите в "Изумруденият град" са възхвала на себеоткриването. "Блестящо написани... Тези ... |
|
Новите разкази на Александър Бъчваров бележат следващ етап в неговото развитие. Това се отнася за разказите "Студена целувка", "Двама в рая", "За ръждата и любовта", "Офицер от преди Девети", "Втори дом" и още редица други. ... |
|
Автентични лекарски истории. Трийсет и три лекарски истории за съдби, герои, мечти, болки и надежди, автентични разкази за най-нежното и ранимо, за най-възвишеното и кристално чисто кътче в душата, което поддържа Човека жив в човека. Това е четвъртата книга на Златимир Коларов на тази тематика. ... |
|
"Спомняше си как като осакатени и някак мистериозно висяха нарязани на четириъгълници вестници, забити на голям пирон, който стърчеше от червените тухли в тоалетната на двора при баба ѝ. Изпитваше голямо удоволствие да чете разкъсаните изречения и да предполага как свършва изречението. Тъгата ѝ напомняше на капучиното с ванилова есенция и караме. Обичаше да се приютява в това състояние и да прекарва по няколко дни, а понякога и месеци малко или много тъжна. Али нямаше мечти, той имаше планове." Из книгата Фотограф: Виолета Апостолова / Лети. ... |