През 1992 г. Майкъл Ондатджи публикува романа "Английският пациент". В творбата писателят успява да сплоти четири човешки съдби, наранени от Втората световна война. Действието се развива в Италия - в изолирана тосканска вила в края на 1944 г., началото на 1945 г. Романът е изграден основно върху две сюжетни линии и те се пресичат. Първата - разказва за любовта на английския пациент - унгарският граф Алмаси. Той изследва либийската пустиня и спи с Катрин Клифтън - съпруга на друг изследовател. Втората сюжетна линия разказва за Хана - двадесетгодишна канадска медицинска сестра, която се грижи за обгорелия от ... |
|
Стройна, задълбочена и цялостна философия за същността на човека, за общуването му със себеподобните, за ценностите му и за мястото му в света. Първоначалното заглавие, замислено от автора, е било „Каид, или берберският вожд“. От него можем да се сетим и за мястото на действието – пясъците на пустинята. (Американският превод на произведението е озаглавен The Wisdom of the Sands – „Мъдростта на пясъците“.) Повествуванието е разказ на един берберски принц, наследил баща си като глава на своето племе. Той започва така: „Защото се нагледах на заблуди в милосърдието. Но ние, които властваме над хората, трябва да умеем да ... |
|
Диана Юсколова казва за себе си, че е обикновен човек, който подрежда думи. Писането на стихове смята за свое естествено състояние, както дишането, мълчанието и сънуването. Родена е през 1972 г. в София, автор е на две стихосбирки. ... |
|
Единадесетгодишният Майкъл се качва на огромен презокеански параход, който отплава от Коломбо, Цейлон, през Суецкия канал и Средиземно море за Англия. Момчето е настанено да се храни на "Котешката маса", както наричат масата, възможно най-отдалечена от капитанската и предназначена за хора с ниско обществено положение и деца. Така започва едно дълго пътуване, изпълнено с откритията на детското съзнание за света на възрастните, техните чувства, техните странности и техните тайни. Разказ на Майкъл, който заминава по вода като дете и слиза на сушата като мъж. Проза, изтънчена и музикална като поезия. Литература, ... |
|
Мартин Спасов е роден на 29 юни 1985 г. в Шумен. Завършил е българска филология в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". През 2013 г. издава първата си стихосбирка "Аз мога да цитирам тишина". С нея той печели Националната награда за поезия "Южна пролет", 2014 г. През есента на 2014 г. получава и Голямата награда на името на Усин Керим, както и наградата на публиката в същия конкурс. През месец юни тази година става носител и на Националната литературна награда за поезия "Владимир Башев". "Само жълти чадъри и костилки от спомени. Хапеш минали устни до синьо. ... |
|
Камелия Кондова е родена в гр. Добрич. Завършила е езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ Св. св. Кирил и Методий, специалност българска филология. Работи като радиожурналист в Добрич. Член е на Съюза на българските писатели от 1997 г. Автор е на стихосбирките: Повод за живот (1988), Не и милост (1990), Как се обича художник (1994) и Тепърва ще се уча на живот (1998). Отличавана е с голямата награда на националния конкурс Петя Дубарова, с голямата награда на националния конкурс Веселин Ханчев (двукратно), с първа награда на в. Литературен глас - Стара Загора, с първа награда от националния ... |
|
Натаниъл и Рейчъл са брат и сестра и живеят на улица "Рувини Гардънс" в Лондон. Той е на 14, а тя почти на 16, но ще им се наложи да преживеят доста по-възрастни неща. През 1945 г., непосредствено след края на войната, родителите им ги събират след закуска в градината на къщата и им съобщават, че трябва да заминат за една година в Сингапур, където баща им е повишен в ръководител на клона на компанията "Юнилевър" в Азия, а за Натаниъл и Рейчъл ще се грижат много добре. Ще имат и настойник - едър, скромен мъж с плахи движения, заради които двамата младежи му дали прякора Пеперудата. Отскоро живеел на ... |
|
"Вест за едно отвличане" е синтез на литературна журналистика или журналистическа проза, един от най-ярките примери за роман-факшън, в който един голям романист се завръща към корените на репортерския занаят, наред с присъщата за него обзетост от най-дребните и незначителни на пръв поглед подробности, но без да лишава текста от художествената магия на словото и неговите непреходни естетически канони. В него е разказана реалната история за безпрецедентната серия от похищения на десет изтъкнати личности, предимно журналисти, извършена от картела на наркобарона Пабло Ескобар между 1990 г. и 1991 г. Злият гений в ... |
|
Прекарал десет дни на сал в морето без храна и вода, провъзгласен за национален герой, целуван от кралиците на красотата и забогатял от реклами, а после намразен от правителството и забравен завинаги. В първоначалния си вид тази книга е била поредица от 14 журналистически материала на Гарсия Маркес във вестник "Еспектадор" за един морски инцидент в Карибско море на 28 февруари 1955 година. Той става с военния кораб-разрушител "Калдас", докато се прибира от ремонт в Мобил, Алабама, Съединени американски щати, в Картахена де Индиас, Колумбия. Два часа след инцидента корабът акостира в пристанище ... |
|
Антоан дьо Сент-Екзюпери (1900-1944), френски писател и летец, става известен с "Нощен полет" (награда "Фемина", 1931 г.), предвождана от "Южна поща" и последвана от "Боен пилот", "Малкият принц", "Цитадела". ... |
|
Магията на мексиканския реализъм оживява от Хуан Рулфо . Тази книга се състои от една новела - "Златният петел", тринайсет къси разказа и една поема в две части - "Тайната формула". Авторът е Хуан Рулфо, познат и у нас, а в родното си Мексико е смятан за най-големият техен писател. В "Златният петел" Дионисио Пинсон, викач в мексиканско село, взима от боевете с петли един почти мъртъв петел, загубил битката. Постепенно под неговите грижи, някои от тях доста необичайни, петелът не само оживява, а става непобедим боец и печели всички битки, в които стопанинът му го пуска. Какво става по- ... |
|
През 1944 година излезе моят роман "Залезът". Той е наследник на "Параграф 22", неговото продължение (и онзи карикатурен силует на бягащ човек от "Параграф 22" отново е на обложката но носи делова шапка и тича с бастун). В края на този роман Йосарян все още е жив, с повече от 40 години по-стар, но определено съществува. "Всеки трябва да си отиде - му напомня настоятелно неговият приятел лекарят. - Всеки!" Но ако някога напиша друго продължение, той ще остане жив и в него. Допускам, че Йосарян, който вече е на 70 години, рано или късно също трябва да си отиде. Но не от моята ръка. ... |