"Из нощните записки на една сова" е преболяна емоция, превърната в израстване и мъдрост. Поезия, уютна като нощ, събрала в себе си не само всички нюанси на един личен свят, но и пулса на човечеството, дишащо кръговрата на живота и смъртта си под необятността на звездите. Записки на вечната бяла пазителка на вековете, совата, която знае, че "отвъд мечтите вече няма нищо". И която ни оставя завета си, че единствено любовта може да ни помогне да преминем през тъмнината на нощта и да стигнем до изгрева. И пак само тя може да опази мечтите. И нас в този свят. А може би и в другия." Ива Спиридонова, ... |
|
|
Сборник със стихотворения избрани от стихосбирките на Иван Тренев : "Живи въглени" - 1957 "Шепа слънце" - 1961 "Детството ми се завръща" - 1962 "Под стряхата" - 1963 "Събудени легенди" - 1964 "За теб е всичко" - 1965 "Момче по пътя" - 1969 "Ще ти оставя сънища" - 1969 "Бъдете птици" - 1968 "Търся твоето рамо" - 1970 "Спасена любов" – 1973 "Толкова неща имам да ви казвам" - 1974 "Вятър от сенокоса" - 1975 "Зимни ябълки в тревата" - 1977 "Ако поискаш да ме запомниш" - 1978 & ... |
|
|
Защо изчезна удоволствието от волното безгрижие? Къде са нявгашните друмници? Къде са пройдохите от народните песни, празноскитащите, които денем навестявали мелниците, а нощем спели под открито небе? Дали не изчезнаха заедно с полските пътища, с ливадите и поляните, с природата? Те, които - както един чешки израз определя сладкото им безделие - са съзерцавали прозорците на Дядо Боже. Съзерцаващият прозорците на Дядо Боже не скучае; той е щастлив. В нашия свят желанието да не се занимаваш с нищо се е превърнало в липса на занимание, а това е вече съвсем друго: лишеният от занимание се чувства ограбен, той се отегчава и се ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
"В крайна сметка убих баща си. Самотната златна стрелка на синия циферблат на кулата на "Московския университет" на Ленинские гори показваше минус четиридесет по Целзий. Колите не палеха. Птиците ги беше страх да летят. Градът беше замръзнал като пача от хора. Сутринта, като се погледнех в кръглото огледало в банята, видях, че слепоочията ми са побелели за една нощ. Бях на тридесет и две. Беше най-студеният януари през живота ми." Из книгата ... |
|
|
Книга за събития, които никога не са се случвали. Понякога се събуждам сутрин в леглото и си мисля: "По какво се различава тази сутрин от вчера сутринта? Наистина ли през нощта не се е случило нищо интересно? Каква е разликата между сънищата и книгите, в които обикновено нещата са измислени? Могат ли сънищата да не са истински? Защо докато сънуваме понякога се смеем, а понякога дори дълбоко въздишаме? Защо е толкова забавно да летиш насън като птица и толкова страшно, когато някой заплашително те гони? Случва ли се наистина всичко това? Защо сънищата, които ни посещават през нощта, побягват толкова бързо, че дори не ... |
|
|
Общо дванайсет са разказите, които ще ви увлекат, ще ви накарат да настръхнете, но и да се усмихвате. Всяка история е вълнуваща и интересна по своему, с повече от изненадващ финал. От безотговорния благородник, чието тяло е открито под бреза в гората, до автора, преследван от своя писател-призрак, героите на Макдърмид са често ходят по ръба на пропастта в отношенията си със загадъчни и опасни личности, с потенциал да извършат всевъзможни престъпления. Впускаме се в едно непознато разследване на Карол Джордан и Тони Хил, тръгнали по следите на жесток убиец, планиращ следващия си удар точно в навечерието на Коледа. ... |
|
|
Из историята на Нощен хоризонт. Румен Стоичков е дългогодишен водещ на предаването Нощен хоризонт, за което има към 1300 изяви пред микрофона. Член е на СБЖ и е автор на книгите Преди забравата, Из стръмнините на България, Някъде там , Сърце на длан , Ожадняла река , По билото на миналото , Полъх от дълбините и Броеница от гласове . Звуците на нощта е неговата девета книга. Тя е своеобразна история на предаването Нощен хоризонт, което на 3 януари 2024 г. навърши 40 години от появата си в ефира на Българското национално радио. Румен Стоичков е завършил специалностите Българска филология и История в Софийския ... |
|
|
"Майка разказва приказка на болното си дете - за момче и момиче в пустинята, за архипелаг на сънищата, небесен град и черна птица, която носи със себе си безкрайната нощ. Болестта и сънят се преплитат и детето пропада в този свят на изгубена любов. Спасението му ще зависи от отчаян детектив, чиято сянка разгадава случаите му, както и от мъж, който мрази чехли. В своята книга Мартин Касабов развива умело интереса си към странни, паралелно съществуващи светове и времена: пустини, морета, миражни източни градове, лунни пейзажи. Колкото и да са необичани, приказни по своята атмосфера, тези пространства щедро ... |
|
|
"Евтим Евтимов (1933 - 2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове. Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите ѝ, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови - но не от родния им дом, а от съпрузите им. Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, ... |
|
|
Томът е една представителна антология на френската поезия от XI до XXI век, съставена от един от най-добрите и познавачи у нас."Кадийски си създава две насоки за превод. Руската и френската литературни традиции. И в двете литератури, без оглед дали се занимава със стари или с нови автори, той търси експресивни творци, търси трудни поетически текстове, които винаги искат от преводача да бъде всеоръжие. Кадийски обича работата в трудните стилистични пластове, където човек е покорен от шемета на експресията, където думата е мисъл, но и вопъл, понятие, но и призивен вик. Той обича полифонията в поезията и успоредно с ... |
|
|
Виртуалност и реалност, романтично потъване в спомена и неистово препускане след мечтите, белезите от миналото и орбитите на бъдещето, тежки съмнения и нестихващ оптимизъм - всичко това е атмосферата на тази първа стихосбирка на Антоан Антонов. Една порив, потърсил илюзорните виртуални територии в стремежа си към опазване на човешката емоционалност и нужда от взаимност... "Мина Кръст. Разпни ме! - извиках. Защото я няма. Няма те навън. Няма те и вътре. Няма те! Няма те !!" Антоан Антонов ... |
