"Сигизмунд Кржижановски (1887 - 1950) е роден в Киев, пътешествал в предвоенна Европа, владял свободно половин дузина езици, живял в миниатюрна стаичка на "Арбат", сценарист на филми, редактор на Голяма съветска енциклопедия (Большая советская енциклопедия) и на какво ли още не. Случайното откриване на архива му превръща Кржижановски в истинска литературна сензация от Москва до Ню Йорк. Завръщането му е рядък пример за съществуването на литературна справедливост. Побратим на Бартълби и първи братовчед на Кафка по Мюнхаузенова линия, този космополит стои редом до крехки гиганти като Песоа, Валзер и Чапек ... |
|
|
Разгадаването на Газданов е продължителен процес отвъд прочита на произведенията му. Разбира се, един такъв процес предполага наличието у читателя на известен интелектуален багаж, за да долови заложените в текста съзвучия и алюзии - от Библията през Е. Т. А. Хофман до Е. А. По и от Пушкин през Гогол и Лермонтов до Достоевски . Особено отчетливо са проследими те в романа "Призракът на Александър Волф", писан с оглед на бъдещото му филмиране и затова по изключение с по-разгърната фабула: злото, което поражда зло, убийството, даващо мимолетно чувство за власт над творението и съдбата, изпитанията и чуждостта ... |
|
|
Когато един от най-близките ти хора се разболява и всичко като че ли започва да се разпада, постижимо ли е изобщо да се овладее и управлява скръбта? Този въпрос, фино вплетен в тъканта на романа, задвижва повествованието и държи крехката му нехронологична структура. Героинята извиква целия си изживян досега живот с хората, сред които израства, от които си отива и при които се връща, опитвайки се да се докосне до най-съкровената им същност. Представени калейдоскопично, но придърпвани от невидима нишка, различните картини, различните истории се събират в обща история и носят облекчение от болката."Само в проблясъци ... |
|
|
Книгата съдържа непубликувани досега стихотворения от Стоянка Грудова . ... |
|
|
"Чета тези стихове през меланхолния опит на ежедневието и чувствителността на изтичащото време. През характерната за Венелин Бараков почит към живота с приковаваща конкретика. Пътят и извървяването му: думите сега са за след това." Йорданка Белева "Търпението да гледаш как сянката на ежедневието постепенно се удължава и се превръща в памет, а сянката на паметта преминава отвъд - това е поетиката на делничния стоицизъм, който пронизва стиховете на Венелин Бараков. Светлината от изгрев до залез. И след това." Петър Чухов ... |
|
|
"Вярвам на поети, които "благодарят на думите" и ги обичат." Федя Филкова "Обичливият и смирен, и благодарен свят на тези стихотворения. Но свят борбен и точен. Стоянка Грудова създава усещане за нравствена категоричност и същевременно за тайна и грижа, за преклонение. Тази книга говори скромно и дори тихо пред детското могъщество на Живота." Марин Бодаков ... |
|
|
"Всичко се върти. И всичко се върти около него. Дори невротично съм изкушен да си въобразя как в момента той дебне край къщата - със или без кама. При положение че бил отпътувал, разправят, и аз чувам само щурци и среднощен кучешки лай от далечината..." Да живееш на склона може да е рисковано. Нещата могат лесно да тръгнат надолу. До това заключение стига адвокатът по бракоразводни дела Томас Кларин, чиито почивни дни по Петдесетница поемат в напълно неочаквана посока. От една вероятно неслучайна среща на двама непознати се разгръща парабола за живота, любовта, верността, както и интригуваща криминалистична ... |
|
|
Разказвачът е писател, чийто най-добър приятел Васко е подсъдим, у когото при ареста са открили револвер и тетрадка със стихове. Докато следователят чете стихотворенията, писателят, призован да даде подробности по случая, разказва историята за любовната страст на Васко и актрисата Тина. Авторът ни повежда из улиците на Монмартр, от Френската национална библиотека до залите на аукционна къща, от парижките кафенета в хотелски стаи, прескачайки умело от една гледна точка към друга, без да се изгуби нито за миг."Новият роман на Франсоа-Анри Дезерабл е малко бижу от поезия и ирония. Авторът владее много добре езика на ... |
|
|
Мнозина смятат, че календарът на маите отразява края на историята на познатия ни, основан върху дуалността и разделението свят. Но дали последният ден в този календар е денят на Страшния съд или бележи началото на нов цикъл и обозначава пространствено-времевия портал, през който ни предстои да прекрачим към нов живот и нови светове на възможности? И дали предсказаното от инките "време отвъд времето, когато Земята ще се обърне", се отнася за идните години? Като използва широк кръг от източници и собствените си заключения в резултат на дългогодишната си изследователска работа, П. М. Х. Етуотър систематизира ... |
|
|
Съставител: Александър Шурбанов. ... "Струва ми се, че между моите връстници Иван Радоев има най-живо присъствие в българската култура. Минал през всички възторзи, униния, съпротиви и ярости, които се паднаха на моя набор, той успя да направи от тях изкуство. При това най-често високо каратово - от 14 карата нагоре. И с лириката, и с драматургията, дори в разговорите на маса, изказвания на "високи форуми", той говореше само със свои думи, едновременно прости, многолики и разнозначещи... Взети сами по себе си, всяка от неговите мисли беше като гатанка. Събрани, съчетани заедно, тия гатанки се опитваха да ... |
|
|
"Вярвам, че с моята на пръв поглед твърде лична и незначителна история наистина разказвам история, а може би и бъдеща история." Тези думи на 32-годишния Хафнер могат да се видят някому самонадеяни, но те по-скоро издават, че той не е съзнавал докрай пророческата сила на своите прозрения. Инак написаната през 1939 г., тоест на младини, автобиография не би останала непубликувана. Тя бива открита едва след смъртта му, 60 години по-късно, когато многобройните му почитатели очакват неговите мемоари. Оказва се обаче, че Хафнер и в края на живота си не се е придържал към общоприетото. Мемоари сред ръкописите му няма. ... |
|
|
Репортажите в тази книга са не само впечатляващо свидетелство за процесите в следреволюционна Русия, а и за публицистичното майсторство и пророческия дар на Йозеф Рот. Написани на чистия и изящен език на неговата художествена проза и белязани от игриво - ироничното му въображение, искрящо остроумие и мека ирония, те не са загубили своето очарование и до днес. В началото на 20-те години на ХХ век редакциите на немските вестници и списания се надпреварват да привлекат младия журналист за свой сътрудник. Това е бъдещият писател, класик на австрийската и световната литература Йозеф Рот (1894 - 1939). Повече от десетилетие ... |
