Книгата "Бойко Борисов. (В) Първо лице: Още два мандата по-късно" е продължението на "Бойко Борисов. (В) Първо лице" на издателство Ludite". Първата част на книгата излезе през лятото на 2015 г. и стана хит в книжарниците. Продължението включва лафовете на Борисов от юни 2015 г. до края на февруари 2021 г. То е прекрасно лекарство за къса памет. Да си припомним: Какво казва Борисов за Делян Пеевски, за КТБ, за втория лифт над Банско, за жените си? Как се държи с подчинените си, със съпартийците си, с журналистите, с опозицията - продължението припомня удивителни изказвания през изминалите ... |
|
Над 300 големи и малки въпроси. Онези, които децата задават във възрастта, когато искат да узнаят всичко и всеки ден откриват по нещо ново, когато всичко ги интересува, всичко искат да знаят, искат да разберат света, който ги заобикаля, но и да се чувстват в безопасност! Защо има приливи и отливи? Защо не можем да правим само каквото ни се иска? Защо растенията са зелени? Защо има момичета и момчета? Защо небето е синьо? Поредицата албуми "Larousse" с чудесни рисунки и забавни обяснения ще ви обвърже със света на знанието силно и необратимо. Щедро илюстрирани, поучителни и богати на гатанки и игри, ... |
|
Не - Радослав Парушев не се отказва, появява се отново. Този път като автор на може би най-добрия му белетристичен сборник от публикуваните досега. Деветнайсетте истории, разказани в книгата, представляват пъстра, леко маниакална група, която обединява историчното с дистопичното, сериозното, рационалното с чистата и донякъде вулгарна комедия. И всичко това с едничката цел да направи читателя щастлив или поне по-малко нещастен. Радослав Парушев е роден и живее в София. Женен, с една дъщеря. Автор е на сборниците с разкази "Никоганебъдинещастен", "Животът не е за всеки", "Смъртта не е за всеки& ... |
|
Драматично и амбициозно пътешествие от един от най-добрите автори на пътеписи на нашето време. В сърцето на Азия при древния сблъсък между степта и гората тревистите равнини на Монголия настъпват към Сибир като сиво-зелено море. Някъде дълбоко в тези затворени земи се заражда една от най-страховитите реки на Земята и в продължение на над 1600 километра служи като граница между Русия и Китай. Бодливата тел и наблюдателните кули опасват от край до край руската страна, превръщайки я в най-плътно охраняваната граница на света. На 80-годишна възраст Колин Таброн поема на едно от най-драматичните и амбициозни пътешествия ... |
|
Всичко, което е останало на Меган от обичния ѝ дядо, е къщата му на остров Хатерас край бреговете на Северна Каролина. Тя дълго отлага завръщането си там, защото все още скърби за загубата на най-близкия си човек, но накрая решава да се изправи срещу сенките от миналото. Меган се надява на острова да открие отговорите на въпросите, които не ѝ дават мира, за да повярва в себе си и да се осмели да превърне страстта си към кулинарията в професия. Още първата вечер на приказния остров с бял пясък и тюркоазени води тя се запознава с бизнесмена Тоби. Той вечеря с дядо си, който страда от деменция и решава, че Меган ... |
|
Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя. Настоящият сборник съдържа 230 стихотворения, повечето от които се издават за първи път на български език."Поезията ѝ е великолепна ... |
|
Космическа опера. Невероятна смесица от фентъзи и фантастика."Природата взе каквото има да взима. Ще започнем от нищото, но от сърце. Константин Тилев е тръгнал на толкова дълго и сложно пътешествие, че направо го подозирам в онзи гениално лекомислен поглед върху света, въплътен в израза "не знаех, че не може". Създаването на цял един свят, екологична, икономическа и нравствена система е сред най-любимите изпитания на фантастите, където те най-често... катастрофират. А "Омала" не просто е оживяла, тя съществува, родена от подозрението, че всичко, хрумнало някога на човека, рано или късно ще се ... |
|
Поредица Българска класика ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
Съставители: Никола Григоров и Цочо Билярски . Книгата е част от поредицата "Библиотека "Сите българи заедно" от издателство "Анико". ... Никола Йонов ме плени с безкрайната си любов към музиката и изключителното разнообразие от български народни песни, които знаеше и които изпълняваше от цялата си душа и сърце! Песни от цялото българско землище - от Охрид до Черното море и от Дунава до Егейско море, които песни Никола Йонов е изпълнявал в хиляди концерти по всички краища на земята. И най-важното - Никола Йонов споделяше с радост тези си знания с всеки, който обича българската народна музика, с ... |
|
Поезия, проза, диалози. ... Преди повече от три десетилетия - в апогея на "Златната епоха Чаушеску" - Ана Бландиана заяви, че не може повече да търпи насилието, унижението, лъжата. Престанаха да я печатат, уволниха я, беше принудена да напусне работата и дома си в Букурещ. Но тя бе един от светилниците в дългата и сякаш безкрайна нощ, спуснала се над многострадалната ни северна съседка. Идва момент, казва Бландиана, когато или трябва да се откажеш от всичко, или трябва да станеш защитник, прокурор, съдия, да минеш през тези трудни състояния като през празни пространства, да намериш ъгъла, своя ъгъл, откъдето ... |
|
Пак искам да валиш Тъй кратко беше хубавото лято. Внезапно после всичко отмиля. В коктейлна чаша на тъгата горчив пелин прибави есента. Велико лято! Винаги валеше Целуваше ме, милваше дъжда. От капките си сребърни тъчеше завеси за любовни небеса. Разтапяше с тих ромон часовете на ласките - в горещата вода, на думите - в магичните куплети, на чая недопит - във сладостта. Маргарита Мартинова ... |
|
Пето издание. Препис на съвременен български език: Минчо Георгиев Минчев. ... "На когото се случи, най-много от очакване, да вникне в моя беден ръкопис, да чете или да преписва, моля смирено да ми прости, ако открие погрешност в него, или погрешност в ръкописането, или в граматиката, да не хули, нито да укорява, понеже не владея художественото писане; и не писах аз с намерението да поучавам или да показвам моя художествен разум и да получа (за това) похвала: но като виждах, че този славен преди това народ, сиреч царски и патриаршески, както и чадата му апостолски, бе доведен до такова крайно забвение и унижение, че ... |