"На планетата Омала годината е с 420 дни, или 14 месеца по 30 дни. Пролет 3 м., лято – 4 м. Есен – 3 м. Зима – 4 м.
На Омала има почти всичко за съществуването на човешката раса. За съжаление, няма промишлени находища за добив на химически елементи, важни за развитието на технологиите. На планетата фоновата радиация е по-висока от земната. Това и различният спаектрален състав на светлината от звездата Сола създава условия за мутации. Посевният кораб кацнал в плиткото море край острова Центрум. Няколко часа по-късно вулканът Хемор започнал да изригва.
Огромен къс горещ вулканичен материал ударил и разкъсал корпуса. Започнало изтичане на радиоактивна течност от охладителните системи на атомния реактор. Съживяването на оцелелите преселници се превърнало в евакуация. В Центрум останали много от учените и висококвалифицирания персонал, които се опитали да спасят каквото може в разбития кораб. Поетите високи дози радиация предизвикали мутации сред тях. От тези оцелели се зародила класата на Благородниците (Избраните), посветили живота си на науката и технологиите. Избраните разполагали със скафандри с висока защита и оцелели на остров Центрум. Те съхранили семенната банка.
Очаквано, много от животните не дали приплод, а от растителните видове повечето не успели да се адаптират към условията на Омала. Някои успели да оживеят, но след едно-две поколения плодовете им ставали все по-дребни, а при други се появил гигантизъм.
Енциклопедия Омалика. Из статията "Втори дом за човечеството". Издателство на Негово императорско величие.
Плодин, 860 г. от Посева.
Кралска република Д'Атам.
Столица на източната част – Гордиемо
Той беше Марко, известен естет,
животът му беше разкошен пастет.
Но хвана подагра на стари години,
не щат го момите, не щат го роднини.
Примоли се Марко на старата Мерин,
пусни ме при тебе, ще бъда ти верен.
Върви си, глупако, отвърна му бясно,
ще викна сина ти, ще стане ти тясно!
Откъс от градска песен от Гордиемо, около 1500 г. от Посева.
Сборник от напеви и закачки.
Рамино Ам Глори – авантюрист-естет, полублагородник-квартерон по бащина линия, дуелист и картоиграч, член на "Чесновото братство", се протегна в кревата. За такива като него казваха, че крият най-голямото си богатство в панталоните.
Навърши наскоро 60 години и влезе в средната възраст, но поддържаше много добра форма. Стегнат, с изсечено мъжкарско изражение, увенчано с тъмнозелени очи и руси пухчета около ушите, той си знаеше цената в боричканията с противоположния пол. Гордееше се и с това, че много от неговите "подвизи" в Кралската република Д'Атам се коментираха по кръчмите. Сабята му беше бърза и често отрязваше с нея месце от противниците си.
Сега мислите му бяха насочени към проблема с парите. В интерес на истината те течаха доста мързеливо, защото ложето, на което се изтягаше, беше повече от удобно. Креватът беше сложно съоръжение за практикуване на любовни игри, рожба на въображението и опита на поколения любовчии от северния континент Тюрли.
Леглото предлагаше всякакви екстри – от задаване на ритъм на матраците със сложен пружинен механизъм, до всякакви приспособления, улесняващи любителите на екстремни пози. Рамино изпъна мускулестото си тяло, а след това загледа партньорката си. До него се белееше сочното бяло тяло на доня Лурсита, пищна блондинка, малко над 40-те, надарена с всички данни на стопроцентова мъжемелачка.
Глори имаше стара дружба с нея и отсядаше в дома ѝ, когато идваше в Гордиемо – главния град в източната част на Кралската република Д'Атам. Доня Лурсита го ценеше заради мъжките му достойнства и отдаваше дължимото на способността му да усеща навреме какво иска партньора. Това предимство беше характерно за емпатите и жокеите, а Рамино Ам Глори се славеше с качествата на виртуозен ездач.
До него донята се прозя и протегна ръка. Лурсита обичаше сутрешните забавления не по-малко от нощните. Рамино вече беше склонен да приеме поканата ѝ, когато от долния етаж се дочу силно тропане и мъжки глас, който викаше името на неговата компаньонка. Сърцето му затупка. Класическата схема на внезапното посещение на съпруга се оцвети с ясни и свежи багри в съзнанието му. Въображението му представи и продължение на ситуацията, вече като комикс – той на терасата, полугол, или със заклещени тестиси в прангите на Розовия площад... Но сега не допускаше колко е прозорлив.
Всъщност въображението на Рамино малко преувеличаваше, защото доня Лурсия живееше отдавна отделно от мъжа си и бракът им се крепеше само на имотни и бизнес интереси, и все пак, от гледна точка на мъжки престиж дон Магуро можеше да устрои пищна сцена. А пък, недай си боже, можеше да му хрумне да повика градската стража, действие, винаги водещо до олекване на кесията, която при него вече беше в безтегловност.
Доня Лурсита изкрещя на мъжа си, че слиза, хвърли му премрежен поглед и му кимна в посока на дрехите. Много проверен сценарий. Рамино се захвана, без да бърза, да навлича ризата си, когато изненадващо съпругът, загубил търпение, затрополи по стълбата нагоре. Времето за реакция се скъси и Рамино едва успя да навлече жакета си. Започна трескаво да търси пролука през левия си крачол, но се оказа, че го е застъпил с десния си крак и това го доведе до мощно строполяване на пода. Разнесе се остра миризма на урина, която идваше от нощното гърне, изритано при падането.
Донята го изгледа смразяващо и хвърли върху него завивката. Съпругът се появи на вратата с аурата на арахангел-отмъстител. Рамино беше в позиция партер, а възможностите му за реакция нулеви. Затова остана пасивен участник в диалога между съпрузите.
Съпругът мощно изрита вратата на спалнята и запя началото на арията си:
– Ти, скъпа... По-скоро искам да кажа, мръсницо, отново май ми слагаш рогца, но това няма да продължи безкрайно. Ще те дам на съдиите и ще завършиш дните си, като чепкаш прежда в някой манастир, или още по-добре в приют за никаквици като теб. Ох, боже, защо не слушах майка си, като ми казваше, че си боклук и боклук ще си останеш. Ма, виж се, ма жено! Косата ти е като на фурия, която цяла нощ се е търкаляла из бардаците.
– Мери си приказките, козльо. – Доня Лурсита докара най-стоманената си интонация. – Не стига, че ти оправям всичките батаци, които забъркваш, а ми се появяваш в спалнята, да ми държиш сметка за няколкото хубави часа, които не можеш да ми доставиш, защото си забравил откъде се разкопчават панталоните ти. Ти не си ли разбрал, че без мен си нищо. Нищо с главна буква, нищо дори без главна буква. Ама каква главна буква, ти си мотльо, гризач на сухари, черпак с дупка. Какво ме гледаш като плюнка в солница? – Донята вече се задъхваше от гняв. Рамино надигна малко от завивката и видя, че тя е скочила на кревата и държи една от възглавниците пред себе си.
Съпругът, дребен шишко, опасан с ланци и коланчета, буквално подскачаше при всяка нейна обида. Явно от последната му визита насам отношенията им бяха ескалирали в тежък разрив между брачните партньори. Трябваше бързо да се измъкне, защото не беше в характера му да се забърква в семейни разпри. Но възможността за реакция беше минимална, можеше само да се опита да пропълзи под кревата, и то ако успее да отвлече вниманието на шишкавия кретен.
Рамино се пресегна, докопа дръжката на нощното гърне и в момента на едно особено разпалено кресчендо между съпрузите повдигна завивката и го запрати към крещящия мъжки колбас.
Гърнето описа красива дъга и, закачайки едно от приспособленията на ложето, изля остатъка от съдържанието си върху арматурираната предница на съпруга. В същия миг той разбра смисъла на посланието върху себе си и нададе боен вик, на който доня Лурсита отвърна с подобаващ писък.
Глори, без да губи темпо, се промъкна ловко към подножието на кревата, и тъкмо виждаше вече светлото си бъдеще с обут панталон, когато съдбата му изигра лоша шега. Кракът му се заплете в една от примките, използвани в любовните игри, и механизмът безпощадно го повлече нагоре. Така той увисна с цялата си полуоблечена прелест пред изумените очи на шишкото, а доня Лурсита в беса си на изобличена съпруга започна да го налага по задните части с каквото намери.
Вече се свечеряваше. Последните лъчи на Сола минаваха през мрежите на градските пушилки и играеха палаво върху бронзовите апликации по ъглите на къщите. Миришеше на риба, прясна скара, подправки, алкохол и изпарения от великата река Рабала, която разширяваше своя естуар край града, за да се влее в Средноземно море. Рабала даряваше Гордиемо с богатство, аромат на цъфнали водни цветя и воня на гнилоч.
Реката беше огромна. Повече от два километра широка край Гордиемо, най-големия град на Кралската република Д'Атам, тя извираше от огромно езеро в най-северната част на Тюрли ("Човката"), намиращо се зад огромната планинска верига в тази част на континента.
Рабала се изливаше от езерото през огромния водопад Шумака, и вече успокоена, поемаше по пътя си през Човката, за да премине край трите държави на континента Тюрли – Розеланд, република Моли и Д'Атам. Розеланд беше велико херцогство, запазило се цяло благодарение на географското си разположение. То заемаше обширна долина, пазена от север от Човката, а от другите три посоки заобиколено от огромната дъга на Рабала.
В най-южния ъгъл на Розеланд в Рабала се вливаше река Мурк, която изтичаше от същото езеро, но в източната му част, и оттам, вече съединени в могъща водна маса, заедно си проправяха път към Средноземно море. От мястото на сливането на двете реки до края на естуара реката делеше в долното си течение република Моли от Кралската република Д'Атам. Вратът и ръцете на Рамино бяха стегнати в пранги, а той сега беше централната забележителност на Розовия площад, или "Площада на мухите", както още го наричаха. Това беше мястото, където излагаха всякакви престъпници и смутители на реда като него.
До тук той стигна след грандиозния скандал в спалнята на доня Лурсита. На финала разяреният колбас, с етикета "съпруг", беше извикал градската стража, тя се представи с трима стражари, които умряха от смях, виждайки го окачен като пушена риба, висящ от рамката на балдахина на кревата на донята.
След това всичко мина по бързата процедура в съда, защото по понятни причини Рамино отказа да плати наложената му глоба. Съдията изслуша оплакването на обидения съпруг и отсъди да го приковат тук за един ден и една нощ със свалени панталони. Така сега всички можеха да се насладят на мъжката му прелест, довела го до прангите. Мухите, все още в поносими количества, вече се радваха охотно на достолепията му, а щипванията и ухапванията се подсилваха от разранената му кожа, защото доня Лурсита, преди да го отведат дари с мощни удари задника му с един от каишите на леглото.
А глобата не плати, защото нямаше пукнат грош и скритата част от целта на визитата му беше да поиска заем от пищната красавица. Всичко това сега му се привиждаше като мътилка на дъното на чашата, а предстоящите часове до сутринта не вещаеха нищо добро за задника му. За най-милото му не смееше и да мисли, а то висеше, полюляваше се от тръскането, с което се опитваше да прогони гадинките, и безсмислено пляскаше по голите му бедра.
– А ето това, уважаеми приятелки, е "Площадът на мухите", където се изпълняват някои от наказанията в този прекрасен град. И май ще имате възможността да видите и някой наказан, защото виждам на прангите, че е изложено поредното голо дупе. Гласът, който произнасяше тези думи, беше плосък тенор, типичен за викачите пред кръчмите или екскурзоводите, а акцентът, с който говореше на общия език, беше чуждестранен и мазно маниерен.
Рамино беше приклещен с гръб към групичката и не можеше да прецени към кой вид принадлежат представителите на местната фауна, застанали отзад да се полюбуват на екзотичната гледка. Рамино беше принуден да остане пасивен слушател. Затова си позволи само да размърда разранените си задни половинки, за да разгони насекомите. Това му действие предизвика спонтанни възклицания и смях в групата, а сред гласовете се открои и гърленото хъркане на птица добло.
Най-високо се извиси дамски глас с ясен сопран, но вокалните качества на дамите от групата в момента го вълнуваха твърде малко. Чувстваше се омърсен, унизен и жалък и всъщност си беше така. В главата му се рояха рошави мечти за възмездие над съпруга колбас и тъпата му любовница, примесени с безмълвни реплики към гаднярите зад него. Вечерта бавно се спускаше над града. Сола се умърлуши и окото ѝ се наля с кръв. Вятърът, идващ от Рабала, се усука около колонадите на "Площада на мухите" и разнесе свежест по нагорещените плочници. Огромните Фируси, разтвориха листата си, за да приемат от вечерната влага. От тях излетяха космати кълбета от насекоми, които започнаха нощния си лов. Заради тях и мястото беше наречено "Площад на мухите". Изпитанието за Рамино тепърва предстоеше.
Някъде призори беше напълно подпухнал. Задникът, лицето, ръцете, краката му бяха жестоко нажилени, а за мъжките си части не смееше и да мисли. Рамино беше изпаднал в транс от ухапванията, защото някои от насекомите отделяха алкалоиди, докато смучеха кръв, а други жилеха с вещества, които в по-големи количества водеха до загуба на реалните възприятия.
Така в просъница, безпомощен, подут и кървящ той чу разговор:
– О, богове, погледнете в какво се е превърнал, прилича на препечено кюфте! – Гласът беше на сопраното, но сега вече мелодичен и страдателен. Глас на красива жена.
– О, да, миличкият, а аз си мислех, че ще го освободят след залеза на Сола. – Този глас също беше изпълнен със съчувствие и принадлежеше вероятно на друга дама.
– Хайде да му помогнем! – първият глас беше станал заповеден.
– А властите? – сега вече говореше мъж.
– С властите ще се оправям аз! – дамата беше категорична. – Искам го вкъщи, веднага!
Рамино се събуди с ужасни болки и смъдеж от ухапванията. Дразненето не беше толкова интензивно, както преди, но достатъчно силно, за да го върне бързо в реалността. Лежеше в разкошен креват, тъканите около него бяха фини и ароматни. Панорамният прозорец гледаше към вътрешна градина, откъдето се носеха песните на летящите. Свободно се вееха прозрачни завеси от ириански тюл, а стаята беше обзаведена със завиден вкус.
Писалище, с резбовани крака и облечено във фина кожа плотче, диван за двама до вратата, няколко шкафа от дърво и метал, табуретки и два разкошни разтегателни фотьойла завършваха интериора. Ухаеше на благовония, които димяха от стилна купа, поставена на масичка в един от ъглите на стаята, а от цветята, положени в голямата ваза в ъгъла, се носеше тръпчиво сладък аромат.
Вратата се отвори и едно добло влезе в стаята. Добло се движеха на двата задни крака с малки подскоци и имаха два хващателя с по три пръста в предната част на тялото. Като цяло окосмяването им беше в сиво, само по рудиментарните им крила се редяха сребристи нишки. Физиономията им сякаш изразяваше непрекъснато учудване, имаха доста приемлива за човешката естетика уста, а очите им бяха поразителни. Огромни, с ромбовидна зеница, те сияеха в невероятно зелено. При внимателно вглеждане можеше да се види, че около зениците има оранжев кръг, опасващ ромба.
Добло бяха произлезли от нощни птици и това обясняваше размера на очите им. Те обитаваха Малкото плато, обширен остров между Центрум, Голямото плато и Афра. Те и влечугите марнис бяха старите обитатели на Омала, развили интелект и свои цивилизации далеч преди Катастрофата на Посевния кораб.
Всъщност за интелект в човешкото разбиране на думата не можеше да се говори в техния случай, защото добло не бяха особено умни, поне според хората. Те общуваха помежду си повече с жестове и език на тялото, макар и да имаха думи за много неща. Можеха да говорят и на универсум, общия език на хората, населяващи Омала, но употребяваха не повече от 300–400 думи, като ги изреждаха, по значимост, без много граматика. Но най-ценното им качество беше, че помагаха на преселниците да оцелеят, особено след избиванията, извършени от страховитите влечуги от Голямото плато.
Доблото го огледа, видя, че е отворил очи и без много церемонии каза:
– Аз Гооор. Ти сега баня. Ходиш?
– Ами сигурно ще мога да ходя.
– Тогава тръгва. Сега! Баня готова. После видиш господарка.
Рамино протегна тяло и се надигна. Беше време за баня.
Нещо, което желаеше повече от всичко.
Банята – голямо помещение, облицовано в розов и бял полиран камък от Довил, вече беше изпълнена с ароматни пари и мирис на парфюм. Две прислужнички го подхванаха под мишниците и го натопиха в басейна, където кисна почти час, а след това го подсушиха и го пльоснаха на масажната маса, обвита с ароматни кърпи. Първо втриха в тялото и по мъжките му части някакъв балсам, от който всички сърбежи станаха поносими, а отоците от ухапванията бързо загубиха яркорозовия си цвят. После с елегантни пинсети отстраниха забитите по кожата му жила и веднага след това го намазаха с друг балсам, от който му стана прохладно и спокойно, и нашият герой блажено заспа.
"Ако си роден в Гондвана, това не е извинение пред останалите."
Пословица от "Сборник на новите мъдрости", издаден през 1952 г. от Посева в Гордиемо, Кралска република Д'Атам"
Из книгата
Рейтинг: 4.50 / 2 гласа
