Забавна приказка за братче и сестриче, които научили важен урок - ако признаеш, че си направил беля, може да ти бъде простено. Книжката от издателство "Фют" е с твърди страници, красиво изрисувани от художника Елена Пъдарева. ... |
|
|
Домът е там, където е сърцето... Престън и Кони Уитиър са изградили щастлив живот заедно, с шест деца, отгледани в красива старинна къща в Манхатън. Всяка година те поддържат традицията си и заминават на романтичен зимен меден месец. Но след ужасна трагедия в планината децата на семейство Уитиър за първи път се събират в общия дом без родителите си. Най-възрастният, Лайл, е нещастен в брака си и трябва да реши дали разводът ще е най-доброто за него и децата му. Сериозната работа на Глория на Уолстрийт я е оставила сама на трийсет и девет години. Близнаците, Каролайн и Чарли, са се изнесли отдавна от дома, за да се ... |
|
|
Мерейн де Бур е роден през 1982 г. в холандското градче Хемстеде. Завършва престижната Латинска гимназия в Харлем, която е основана през 1389 г. и е смятана за едно от най-старите училища в света. По-късно учи право и нидерландска филология. Работил е като редактор към издателство "Ван Орсхот" и литературното списание "Тирада". През 2011 г. дебютира със сборник с разкази "Излетели птици", за който получава наградата "Ван дер Хохт". Първият му роман "Нощта" излиза през 2014 г. и го утвърждава като един от големите съвременни литературни таланти. "Ловната хижа" е ... |
|
|
Дамян Обрешков е легенда на българската журналистика. Това определение не е високопарно, защото седем десетилетия перото му минава по хълмовете на времето. Срещало е превратности, но никога не е пресъхвало."Книгата на Дамян Обрешков я чакахме дълго и ето, че тя е на прага да поеме своя път към читателите. Журналистиката - моят живот е избрал да я нарече достолепният жрец на нашия занаят. В нея изповядва за изминалата от него Долороса към Олимпа на българската журналистика. На страниците ѝ бай Дамян разказва не само за своя труд, а и принос да ги има онези броеве на вестници като Отечествен фронт, Труд, ... |
|
|
Кой може да предположи, че едно пътуване до Италия ще преобърне изцяло живота на едно семейство? Турил и Свере, съпружеска двойка от 40 години, събира трите си деца и техните семейства в Рим, за да отпразнуват 70-ия рожден ден на Свере. Разтърсващата новина, че Турил и Свере се развеждат, разклаща из основи живота на децата им. Лив, най-голямата дъщеря, е смятана от всички за довереник на родителите си. Ала тя е сляпа за пукнатините не само в техния брак, но и в нейния собствен, защото мъжът ѝ има връзка с негова колежка. Елен е по-малката, но и по-проницателната. Медиен съветник на политици, подготвяща ги да ... |
|
|
Страхотните илюстрации са дело на Дейвид Робъртс, чиято работа познаваме и обожаваме от "Операция зайче", "Три мариновани херинги". Но! За какво се разказва в книга, наречена "Семейство Болд"? За едно семейство... Което живее в една съвсем обикновена къща. На една съвсем обикновена улица. Но в самото семейство нищо не е обикновено! Госпожа Болд изработва необичайни шапки от кутии за яйца и щипки за пране. Работата на господин Болд е да пише смешки. А понякога е така любезен да почиства контейнерите за боклук на съседите. Един малък досадник, това е Боби! Той непрекъснато търчи насам-натам ... |
|
|
Мечето Бизи днес работи на строежа на голяма къща. Плъзнете или дръпнете подвижните елементи, за да помогнете на строителите."Ръководителят му дава каска. Най-напред Бизи трябва да премести с булдозера купчината пясък. После докарва със самосвала баластра. С тази смес от пясък и чакъл строителите ще направят бетон за основите на къщата..." Из книгата ... |
|
|
Какво са силата, красотата и богатството всъщност? Разказва Катя Антонова в серия от три книжки и припомня ценности, които днес едва дишат, затрупани под тонове грим, мускули и лъскави предмети... Децата не са нито глупави, нито ограничени, нито нелогични. Те просто не знаят. Идват тук и не знаят нищо. Идват тук и учат. Когато става въпрос за предмети, за материалното, всичко е ясно. Какво ли обаче смятат децата, че имаме предвид, когато кажем "любов", "щастие", "доброта"? Какво ли смятат, че означават силата, красотата и богатството, заключени в материалните измерения? Откъде-накъде ще ... |
|
|
Това е историята на писател, изпаднал в творческа криза и решил да пише за първия човек, когото срещне на улицата. Попада на осемдесетгодишната Мадлен Трико, чийто живот ще опише, както и живота на семейството ѝ - семейство Мартен. Мадлен е имала любов с Ив, който обаче по мистериозни причини заминава за САЩ, а тя среща Рене, за когото се омъжва. Двамата имат две дъщери: Валери и Стефани, които не се разбират. Стефани живее в чужбина, Валери е омъжена за Патрик, от когото има две деца - Жереми, апатичен тийнейджър, и потайната Лола. И двамата претърпяват развитие. От някои намеци се разбира, че въпросният писател в ... |
|
|
"Тук става дума за прилепи, за вируси, за зомбита и за страхове. Има сънища, които са кошмарни, и кошмари, които не са сън (и които не изчезват, след като се събудиш!). Има филм, разказан на хартия. И концерт, който няма да забравите никога - защото, хора, рокът е безсмъртен! Няма да забравите и един задушевен разговор на дядо с неговия внук - времето има зло сърце, да знаете. Плюс още няколко стряскащи истории - коя от коя по-човешки, мили, красиви и близки. Става дума и за края на света, разбира се! Как иначе, като говорим за "Кошмари и съновидения" на Стивън Кинг - пълно издание, на всички разкази, в ... |
|
|
На 6 март е роден един от най-мъдрите и сладкодумни съвременни писатели - Фазил Искандер, който учи, че най-важна е съвестта, че няма щастливи и нещастни хора, има само хора, които чуват и знаят съдбата си, и такива, които се лутат и се блъскат в едни и същи ъгли въпреки предупредителните знаци и заграждения, че любовта е дар от небесата. И понякога стига и само една. Че важна е само литературата, която укрепва и повдига духа. ... |
|
|
Не бивало да прави нищо в разрез с добрия тон, предупреди го жената от къщата. Да пъха пръст в устата на спящото момиче или нещо подобно. На етажа се намираше стаята от осем татами, където разговаряха с жената, и съседната до нея, но други горе като че ли нямаше. Поради твърде притесненото пространство за помещение за гости на долния етаж, къщата трудно би могла да се нарече странноприемница. На портичката вън нямаше и табела, може би защото тайната на този дом го изискваше. В къщата цареше абсолютна тишина. След като отключиха портичката, за да влезе, старият Егучи не зърна никого освен жената, с която разговаряше сега. ... |
