Къщата на спящите красавици

Не бивало да прави нищо в разрез с добрия тон, предупреди го жената от къщата. Да пъха пръст в устата на спящото момиче или нещо подобно. На етажа се намираше стаята от осем татами, където разговаряха с жената, и съседната до нея, но други горе като че ли нямаше. Поради твърде притесненото пространство за помещение за гости на долния етаж, къщата трудно би могла да се нарече странноприемница. На портичката вън нямаше и табела, може би защото тайната на този дом го изискваше. В къщата цареше абсолютна тишина. След като отключиха портичката, за да влезе, старият Егучи не зърна никого освен жената, с която разговаряше сега. Идваше за първи път и нямаше представа дали е съдържателката или прислужница. Но, изглежда, като гост не биваше да разпитва. Жената, дребна, прехвърлила четирийсетте и с много млад глас, сякаш умишлено си бе изработила този спокоен и равен тон. Тънките и устни почти не се отваряха, докато говореше, и тя едва поглеждаше събеседника. Нещо в тъмните и дълбоки очи обезоръжаваше недоверчивостта му, а и тя като че ли не изпитваше недоверие към него и очевидно се чувстваше господарка на положението. На бронзовия мангал къкреше железен чайник и жената запари чай. И чаят, и начинът, по който тя го запари, бяха изненадващо добри за мястото и обстоятелствата и целяха да накарат стария Егучи да се отпусне напълно. В декоративната ниша висеше картина на Каваи Гьокудо, вероятно репродукция, на стоплено от алени есенни листа планинско село. Нищо не подсказваше, че стаята крие необикновени тайни.

Кавабата Ясунари (1899 - 1972) е роден в Осака. Още като дете остава сирак. Учи литература в Токийския императорски университет от 1920 до 1924 година. Признанието за литературния му талант не закъснява - забелязан е през 1925 г. с разказа Танцьорката от Идзу. Снежната страна, Хиляда жерава и Старата столица са трите белетристични произведения, цитирани от Нобеловия комитет при присъждането на наградата през 1968 година. Повестта Хиляда жерава е включена в колекцията от представителни произведения на ЮНЕСКО.

Творчеството на японския писател е синоним на лирична красота, финес и емоционална сдържаност. Той действително превръща мълчанието в гръм - островите на мълчание между думите са прозрения, които остават неподвластни за доводите на разума. Прозата му е ода за мимолетността, отразена в най-интимните човешки страсти. Кавабата често изследва самотата, отчуждението на индивида и напрежението между традицията и модерността.

Рива
София, 1000
ул. Неофит Рилски №70
riva@rivapublishers.com