Геновева Димитрова е родена през 1958 в Плевен. Завършила е руска филология в Софийския университет и кинознание в НАТФИЗ, доктор. Филмов критик, редактор и колумнист във в. „Култура”, преподавател в СУ и НБУ . Автор на книгата „Кино в края на века. Български фигури и игрални филми - поглед от 90-те”. "През последните години мостовете ни към руската култура се рушаха, а Геновева изгради един. С постоянство и талант. Минете по него, сигурен е, води към съществени неща от живота и киното."Вера Найденова "Във време, когато всички гледат американски филми и. турски сериали, а общуването е руската култура се ... |
|
|
Автори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. ... Второто издание на “Енциклопедия на българския театър” е обогатено с нови статии, отразяващи пътя, успехите и заслуженото обществено признание на редица млади таланти, на държавни, общински и частни театри, учебни театрални заведения и театрални институции. Повечето статии са актуализирани и допълнени. Нанесени са поправки и са добавени нови факти от житейската и професионалната биография на личности от по-далечното и по-близкото минало на българския театър. В изданието са включени и библиографска ... |
|
|
Комплект от интерактивна картонена книга и ръкавица с 5 кукли на пръстите. Поиграйте на театър с куклената ръкавица с весели животни! Ръкавицата с кукли на пръстите е чудесна учебна опора за интерактивни образователни игри. Игрите с куклите и с прозорчетата по страниците на книгата подпомагат развитието на координацията око-ръка, на речта, паметта и когнитивните умения. ... |
|
|
Новела и осем разказа. ... Сборникът ни отвежда в един парадоксален и естетизиран свят на маски, лабиринти и разнопосочни пътища, където всяко разклонение е отдалечаване от изхода и приближаване към центъра. Свят, в който реалното, въобразеното и съновидението се преливат, творческият импулс е вик от болка, а въпросите остават разпръснати в пространството. В новелата, дала заглавието на книгата, творецът е заплетен в нишките на своите сюжети и мъчително търси пределите на писаното слово, както и на собствената си същност. Историите в Средището на лабиринта търсят излаз към читателите си, отваряйки множество проходи за ... |
|
|
Виолета Дечева е доктор по театрознание и доктор на науките от БАН. Професор по театрознание в НБУ. Изследовател и преподавател, историк и критик. Специализация в Freie Universtat-Berlin (1998). Гост-лектор в Германия, Полша, Чехия и др. Международни изследователски проекти като многократен БААБ-стипендиант в Freie Universitat-Berlin, Advanced Akdemia-CAS, Sofia. RSS-Central European University, Landis&Gyr' Stiftung-Sckweiz, и др. Член на International Federation for Tkeatre Researck, на International Association of Tkeatre Critics, на Сьюз на журналистите в България и др. Годишни награди за критически текст на САБ. ... |
|
|
В книжката ще прочетете историята Дядо вади ряпа и ще откриете пъзел, който се реди последователно във верижка. Извадете елементите на пъзела и ги подредете в реда, в който са в книгата. Опитайте се да разкажете приказката по реда на елементите. След това ги наредете както на вас ви харесва и измислете своя приказка. Книжките от поредицата Да играем на театър! на издателство Фют подпомагат развитието на речта, въображението, концентрацията, паметта, двигателните умения на ръцете на детето. Всяка книга съдържа седем елемента от пъзел. ... |
|
|
Тази книга е сборник, съдържащ драматургия и театрална есеистика на Цвета Софрониева , създадени между 1988 и 2024 г. Текстовете въвеждат типични теми от творчеството ѝ чрез понятия като антропосцена, клониране, литературен мултиверс. В книгата е отразено и сътрудничеството на авторката с независимата театрална сцена в България в лицето на Имърджънси театър. Книгата съдържа илюстрации - снимки от театрални представления, базирани върху творчеството на Цвета Софрониева. Червеният кръст на сцената разглежда възможностите на културата да бъде "спешна помощ във време на промяна на отношението на човечеството към ... |
|
|
Тачо Иванов Танев (1882 - 1962) е „записан за любител при трупата "Сълза и смях" за сезона 1899 -1900 г." и от тогава до 1954 г. той не напуска театъра. Преминава през цяла палитра от дейности - от любител-артист, до званието „артист на Народния театър", след това „директор администратор, режисьор, драматург, разпоредител на бюджета, учител на младите" и т. н. В по-голямата част от времето съвместява тези длъжности, докато работи в театрите в провинцията - Пловдив, Бургас, Русе и др. През дългия си професионален път е награждаван с почти всички отличия за принос в изкуството и с пълно право може ... |
|
|
В книгата се описва един от най-важните етапи от развитието на драматичния театър в България - неговото институционализиране и професионализация. Чрез изследването на богат изворов материал се представя идеята за съграждането на театъра като символ - презентация на националния идентитет в модерната държава. Проблематизира се отношението държавност - театър, като израз на далновидната културна политика в устройството на равняващото се по европейския цивилизационен модел българско общество. Чрез анализа на емблематични за времето художествени факти от областта на създаващата се национална драматургия и сценичната и ... |
|
|
"Най-добрият съвременен български режисьор ни въвежда в своя съзнателен живот като в пиеса - с неподражаем език, непринуденост, пределна откровеност, завидно чувство за хумор, съчетаващо оздравителната самоирония с надделяна, но видима тъга. Тази книга е не просто мемоарна - споделеното е положено върху различни наративни равнища и може да се чете също така като своеобразна история на българския театър от 70-те години на XX век до днес. Иван Добчев не просто проследява, а търси основанията, вниква в логиката на алтернативните процеси и разкрива скрити и забулени страни от случилото се в културния ни живот в едно ... |
|
|
Книгата съдържа изследване на театралната кариера и живота на актьора Николай Урумов."Само ако актьорът има доверие в режисьора и режисьорът - в актьора, може да стане голям спектакъл. Казват, че в спора се ражда истината - много погрешно мнение, според мен. В крайна сметка актьорът е само проводник на режисьорската мисъл. Рецидив на младостта е, когато прохождащите актьори мислят, че са съавтори на режисурата. С времето осъзнаваш, че ти си подчинен на режисьора, подчинен си на неговото решение. Дори да работите със слаб текст, трябва да му се довериш и да не дописваш текста. Кой си ти, та искаш да покажеш себе си!& ... |
|
|
Историята и културата на Чехия стават основна тема в творчеството на Мариуш Шчигел в началото на века. Следват безброй пътувания до тази съседна на Полша страна, репортажи за вестник "Газета Виборча", формални и неформални срещи, запознанства и приятелства, докато през 2006 г. на бял свят се появява и цялостното произведение - "Готланд". Книгата на Мариуш Шчигел е съставена от историите на различни хора, живели в предкомунистическа и комунистическа Чехословакия. В страната на Карел Гот, актрисата Лида Барова разплаква Гьобелс; скулпторът Отакар Швец - авторът на най-големия в света паметник на ... |
