Милена Неделчева е родена през 1957 г. в село Горско Албаново, Търговищко. Средното си образование получава в математическата гимназия "Баба Тонка" гр. Русе, а висше във ВИММЕСС, като машинен инженер. Трудовият ѝ път минава през различни технически служби на няколко предприятия. Към литературното творчество се ориентира доста късно. "Развод по нашенски" е нейната първа книга. ... |
|
Драги Читателю, Сега е време да помислиш как да оползотвориш плодовете, които щедрата земя е приготвила за нас през тази година - ябълките и крушите, малините и къпините - всичко, ден по ден, месец след месец, за да стигнем до приятните следобедни и вечерни часове, когато ще можем да се насладим на резултатите от своя труд - домашно приготвените настойки, ликьори и вина, гордост за всеки дом и всеки стопанин. За това ще ни послужи тази книга, написана от автора на получилата широка популярност "64 уникални рецепти за домашно производство на ракия". От нея ще научим как да приготвяме настойки и екстракти, ликьори, ... |
|
Фототипно издание. ... Големият наш класик Петко Р. Славейков е поет, политик, фолклорист, преводач, публицист, редактор на първия цялостен български превод на Библията, издател на вестници и списания. Но не само. Негово дело е и първата българска готварска книга, издадена през 1870 година в Цариград под наслов Готварска книга или наставленія за всякаквы гостбы споредъ както гы правятъ Цариградъ и разны домашни справы. Събраны отъ разны книгы. Живописната творба съдържа рецепти от ориенталската кухня, но също европейски, руски и американски: малоруска салата, бутове по вестфалски маниер, холандски наденици, американска ... |
|
Нашингтон – българската столица. Едно място в Америка, което си е напълно наше. Наша си е и ракията, и салатата, и киселото мляко... Наши са и хората, макар да са станали американци. Американци са, но не съвсем. Героите от новия роман „Нашингтон“ на Михаил Вешим по нещо напомнят на ония симпатяги от „Английкият съсед“. Може дори да са им роднини по пряка или съребрена линия. Но вече не са жители на българското Плодородно, а на плодородна Калифорния. Там някъде се намира и Нашингтон, за който се разказва в романа. ... |
|
Написаното от Васил Стефанов - Слона не се чете, то се живее. И в "Ей тези тук" той е верен на омагьосващото си перо. Читателят неусетно е въвлечен в свят, в който красивото е повече от грозното, доброто - повече от злото, а над всичко е любовта, без която пребиваването ни на тази земя би било безсмислено съществуване. Авторът ненатрапчиво и естествено преплита смеха и тъгата, в неговата вселена иронията е добронамерена и благородно щадяща, а болката - избистрена и светла. Сборникът с разкази е както за някогашния романтичен и безметежен Несебър, така и за младостта. Ако сте от щастливците и в момента обитавате ... |
|
Второ допълнено издание. ... Началото на едно незабравимо приключение, което ще помните цял живот. Романтично настроен англичанин си купува къща в едно запустяло селце във видинския край. Наивните му представи да се потопи необезпокояван в живописния селски рай се сблъскват челно с колоритните местни екземпляри, които го посрещат с ракия още първия ден. Следващото нещо, което помни, е кметската щерка, на име Гергана... Ако в този живот не сте се запознали с хора от Северозапада, напразно сте живели. В този шантав, суров край се раждат най-смешните и най-шашавите хора. Тук, ако седнете на площада в някое село, можете да ... |
|
Продължение на "Сам дойдох" от Сергей Бояджиев . ... Тънки и остроумни, често много смешни и винаги пропити от меланхолия, образците на епистоларното изку(ф)ство са адресирани до верни другари и съратници на автора, с които са водени дълги и напоителни разговори, често с аромата на шкембе от ония далечни вече години."Срещнахме се задочно с адресатите на писмата в първата част ("Сам дойдох"), но може да се запознаете с тях и направо тук. Сега отново сме поканени на тяхната софра, на която често са сядали "титани на мисълта и словото" (виж Илф и Петров), като - внимание, слагам титли! - ... |
|
Носталгични писма - фейлетони от един български психиатър в Шотландия. ... "През 1993 година заминах за Англия - уж за малко, по покана на един професор в Лондон, и година след година пълзях нагоре по стълбицата. Намерих си майстора! Приключенията в Африка и купоните в България се замениха от сивота, вечен дъжд, социална изолация и денонощна работа за по-голяма заплата, която (има си хас!) все не стига. Това е то! Няма нищо славно в живота ми тук. Работя в Шотландия, на един малък остров в Атлантическия океан, бурите са страшни... Уж за малко. "Кучата държава" не е подигравка, а комплимент. По-добре е да ... |
|
Йордан Иванов е роден в Лом през 1954 година. Живее в града и работи като лекар. Има две издадени книги от "Хермес": сборника с разкази "Шизофреничката" (2016 г.) и романа "Търновската корона" (2018 г.), отличен с наградата за литература "Цибрански" през същата година. "Заблудите на психиатъра" е иронично-драматичен роман с три основни сюжетни линии. Директор на психиатрична болница, около петдесетте, решава да даде шанс на любовта в живота си... Поверената му клиника се нуждае от ремонт, той моли за помощ от здравното министерство... Психичноболен пироман иска да се ... |
|
Капка Тодорова е журналист във в. "24 часа". Освен кореспонденции от Европа тя публикува и всяка седмица фейлетони под псевдонима Лола Монтескьо . Името е комбинация между Лола Монтес - прочута танцьорка и любовница на баварския крал Лудвиг I (в чиито нозе сърцата си полагат още прусакът Фридрих Вилхелм IV, цар Николай I, Дюма - син, Ференц Лист...), и барон Монтескьо - един от бащите на съвременната социология, политолог и виден просветител от XVIII век. Темите във фейлетоните също се делят на две - женски и политически. Това е първото им издание в книга, в която са събрани творбите с женска тематика и някои ... |
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
|
Това е вторият сборник с разкази на Мирко Бръмбаров , след дебютния "Малашевци" преди няколко години и ако трябва да се определи с една дума, то думата ще бъде "необикновен". Верен на стила си винаги да изненадва читателя с думи, образи и идеи, авторът ни повежда към чудати места, магически и нереални, но едновременно с това съвсем земни, разпознаваеми и ежедневни. Обикновена любовна история с необикновен край, градски разказ с хорър елементи, повествование за обезлюдяването на селото и едно отиващо си време, в книгата са събрани напълно различни по стил разкази, така както в Българския Магазин, ... |