В "Поезията на Александър Вутимски" Едвин Сугарев не само предлага нов прочит на този поет, чието име и творчество е обременено с много предразсъдъци и митологии, но и използва казуса Вутимски като код, чрез който да бъдат препрочетени редица поети в историята на литературата ни, навлизали дълбоко в екзистенциалните проблеми на човешкото битие, без да се боят да медитират над тъмното, опасното и подсъзнателното, да живеят екстремно и на ръба, да жертват всичко в името на автентичното постигане на битието като поетичен аксцес. Книгата е вероятно най-подробният текст за Вутимски и го разглежда наистина ... |
|
Михаел Крюгер е един от най-значимите съвременни немскоезични поети. Още с първата си стихосбирка през 1976 година той влиза в литературата с неповторим глас, поставящ въпросите на своето време, като мощната му поетична енергия се превръща и в част от техния отговор. Защото поезията му сама създава време, тя носи лично време, което става историческо, и историческо, което се оглежда в личното; съдържа усетено, значимо, изгубено, намерено, преживяно, новородено, подарено на читателя време. Поетът се разхожда с нас във вътрешността на мига и в пейзажите на мисълта, където ежедневното среща необичайното и се превръща в ... |
|
Историческият роман Вазови - шапки долу! на писателката Павлина Павлова разкрива в пълнота биографията на народния поет Иван Вазов , на брат му Владимир Вазов и на останалите членове на фамилията. Уж всички знаем кой е Иван Вазов, но се оказва, че всичко, публикувано за него, е някак фрагментирано и образът му се губи, душата му остава извън нашето внимание. Сега Павлина Павлова запълва тази празнина, намерила оригинален начин да ни срещне с любимия автор, както и с неговите най-близки и обичани хора. Ще можете да прочетете интересни случки и истории с Атанас Буров и Пейо Яворов , с д-р Кръстев и Пенчо Славейков , ... |
|
Повече от десет години писателката Любов Георгиева и художникът Венелин Вълканов сътворяват чудеса в поредицата "Слънчеви вълшебства". В "Приказки на двамата вълшебници - том 1" Венелин Вълканов е не само илюстратор, но и мъдър разказвач. Книгата пренася читателя във вълшебен свят, напомнящ на приказките на Шарл Перо , Андерсен и Оскар Уайлд . Всички приказки носят послание и внушават идеята за силата на любовта и добротата. В тях съжителстват смешното и сериозното, романтичното и драматичното. Словото на Венелин Вълканов звучи като притча, а Любов Георгиева отново ни води по света и ни ... |
|
Литературни, метадискурсивни и културносъпоставителни траектории. Изследването, представено от настоящата книга, поема четири основни ангажимента. Първият е да се проследи историческият живот на представата за огледалото; вторият - систематизирането и до-осмислянето на начините, по които огледалото присъства в литературата, както и - макар и спорадично - в други естетически практики. Допълнителен аспект на този ангажимент е екстензивният метод на проучване, предпоставящ стремежа към максимално широк исторически диапазон и отказ от инерцията на европоцентричното форматиране; третата задача е да бъдат анализирани функциите ... |
|
Литературна история и критика. ... "Първата ми книга "Живея и препрочитам" (1990) се открива с думите: Критиката е безкористна необходимост. Критикът - необходимо безкористен. Как иначе ще утвърждава провъзгласената от Куприн "единствена форма на власт, допустима за човека - властта на творческия гений, поета доброволно, сладка, вълшебна власт"?! Такава власт приемам над себе си, стремя се да я приемат и другите. Не виждам смисъл извън нея. Ето и последните два пасажа от някогашната книга: "Да живееш в Пловдив значи да живееш с него. Да живееш интимно и съдбовно чрез поезията му. Останалото ... |
|
"Дървото на спомена", припомня автори, литературни сюжети, културни пластове, но тук те не просто образуват ерудитски нива на текста, а са част от самата тъкан на творбите, явяват се причина за самото им възникване. В съвременния свят, който като че ли все по-често живее само в пласта на днешното, където паметта е все по-краткосрочна, авторката посочва тъкмо отстояването на спомена за миналото като особено важна способност на поезията. Затова тук цитатите и препратките към различни поети и произведения са много повече от интертекстуална препратка или литературна игра-всъщност те се превръщат в етически залог на ... |
|
Приживе Дмитрий Кленовски остава почти непознат за любителите на поезията в СССР. Малко негови стихове - на хартия или магнетофонна лента - стигат до родината му. Толкова повече го радват редките отзиви оттам. Едва след 1990 г. негови творби се публикуват в Русия - повече от 70 години след първата му книга. Пълното издание на стихотворенията му е осъществено през 2011 г. от издателство "Водолей", Москва. По това издание е подготвена и тази книга. Поетът говори ясно и откровено за своята вяра, за съмненията си, за досега си до трансцендентното, за любовта си. Традиционни и не твърде разнообразни по форма, ... |
|
Избрани стихотворения. ... По неизвестни причини Рикардо Молинари понастоящем е малко познат в Европа и САЩ. Въпреки многобройните си награди той почти не е превеждан на нито един от големите европейски езици, няма нито една негова самостоятелна книга и единственото по-скорошно издание на поезията му в Европа е антологията "Утринни светове (1927-1991)" от 2003. Сред възможните причини е, че той страни от общественото внимание. Някои познавачи на латиноамериканската литература като Джон Майкъл Коен нареждат Молинари редом с перуанеца Сесар Вайехо и чилиеца Пабло Неруда като най-значими поети на Новия свят през ... |
|
"Смея да мисля, че от младото поколение поети, Пламен Григоров е между първите по талант. Той е образен, метафоричен, много свой, много различен. И това не са суперлативи, а просто истина. Истинска радост е за мене, че познавам поета Пламен Григоров и че мога да се наслаждавам на неговата поезия... У Пламен Григоров грабва стихийното му образно чувство... Бих казал има нещо неудържимо у него, като в един Никола Фурнаджиев , нещо елегично образно като у Асен Разцветников . Разбира се, поетът е със свое лице, единствено число... Вярвам много в него!". Димитър Светлин "По този път не е минавал никой. Дори ... |
|
Оформлението е дело на Кънчо Кънев, постарал се заедно с удоволствието да държим в ръцете си първата книга-мистификация в нашата литература, да усетим и духа на онова класическо време, което я е родило. Когато намиращият се в Париж заради смъртта на любимата му Мина Пейо Яворов получава антологията, той не успява да сдържи емоцията си въпреки покрусата, която владее духа му: "Гледам На острова... и изпитвам чувството за нещо извършено въпреки времето и мястото. Разгръщам я и ми се струва, че нашата литература почва от днес. Едно лудо желание ме тласка да се кача на Айфел и да я покажа от там на цяла Европа." Все ... |
|
Третото издание на книгата включва освен лекциите на големия наш поет пред студенти от Софийския, Шуменски и Бургаския свободен университет, приложения и бележки на автора върху творчеството на наши и чужди автори. "Към какво ни води поуката за Орфей? Към предупреждението, че всеки, който реши да стане поет и успее, накрая неизбежно ще бъде оклеветен от завистта и жестоко разкъсан. Изключенията са само привидни. Това е цената, която се плаща за подражание на боговете и надпяване с музите." ... |