Появата на Любомир Левчев, за когото изведнъж се заговори много в цяла Европа, е приятна изненада. Двете му стихосбирки, излезли едновременно – "Звездопът" и "Рицарят, Смъртта и Дяволът", предават дръзко и чудесно настроенията на един четирсетгодишен мъж, който живее в комунистическа страна, но се чувства у дома си и в Париж, и в Ню Йорк, и в Токио; спътник на планетата, избрал своята позиция, но отворен за всички съвременни трусове, с поредицата митове, лудости, благородства и нервни депресии, които я придружават. Близък до поети като Ханс Магнус Енцесбергер или Збигнев Херберт, Любомир Левчев по ... |
|
|
"Книгата на Георги Маринов е стотен менхир, който дълго ще занимава изследователите; ще се опитват да го нагодят към другите известни мегалити, но той ще продължава да стърчи извън всички класификации и ще указва не път, а състояние. Ако е възможно да има спокойно безпокойство - това е книгата на Георги Маринов. Ако е възможно да има потайно себеразкриване - това е книгата на Г.М. Ако е възможно да има неочаквано очакване - това е книгата на Г.М." Откъс от рецензия на Красимира Зафирова "Мнозина и днес ще попитат: Кой е Георги Маринов? Ще отговорим: автор на няколко стихосбирки, един от деликатните ... |
|
|
"Аз, прочетеният вестник" е опит да проследя вярно ли е усещането ми, че този живот, който живея, не е моят – а на някой друг. Скоро влязох в една книжарница, тайно дебнейки дали книжката ми вече не е сложена някъде по рафтовете и. Стори ми се, че съм в някаква библиогробница. Тъкмо бях решил да помоля издателят ми да не пуска ръкописа, когато една представителка на минетната журналистика ми изкряка в лицето: "Кой си ти, бе!?". Е, кой съм аз е описано в тази книжка. В този си живот не съм роден в Париж, както в предния. А в болница накрая на града – в Първомай. Годината е 1954. Прегледал съм ... |
|
|
"Самюел Тейлър Колридж (1772 - 1834) е навярно поетът, който в най-голяма степен осъществява естетическата революция на Романтизма в английската литература, а и не само в нея. Той се освобождава най-категорично от просвещенския рационализъм, като залага на субективното емоционално състояние на твореца и на неограниченото му въображение. Този поврат, който прокарва нов път за развитието на модерната поезия, на практика се извършва в продължение на не повече от няколко месеца през 1797 и 1798 г., когато 25 годишния поет живее в Съмърсет, Югозападна Англия, в близко съседство и приятелство с Уилям Уърдсъурт и сестра му ... |
|
|
Книгата съдържа преводи. Руски поети от XIX - XXI век. Има имена на автори в нашата литература, пък и в други литератури, които не само участват в процесите, определящи нейното състояние и развитие, но са в основата им. Такъв автор е Надя Попова. Защото тя е не само талантлив, доказал себе си поет, но и един от най-добрите преводачи от руски език и на руски език от български, публицист с ярко перо, автор на проблемни статии, на отзиви за книги, есета, предговори към книги на наши и чужди автори. Познаваме преводите на Надя Попова на руски поети - класици и съвременници, между които Владислав Ходасевич, Марина Цветаева , ... |
|
|
През 1689 г. великият поет Мацуо Башьо предприема пътуване до Муцу и Дева - най-отдалечените североизточни провинции на тогавашна Япония. Така се появява знаменитото му произведение "Оку-но хосомичи" - "По пътеките на Севера". По форма това е лиричен пътепис, но докато разказва за премеждията си по пътеките на Севера, Башьо неусетно ни пренася в едно пътуване с други измерения - пътуване към корените на японската идентичност. Заедно с автора ние ще посетим места, паметта за които е надживяла вековете - шинтоистки светилища и будистки манастири, скромни прибежища на знаменити отшелници и велики поети, ... |
|
|
"Навярно словенският словесен артист Изток Осойник в предишния си живот е бил птица присмехулник, защото в днешното си земно проявление е зареден с толкова ирония, самоирония и сарказъм, на която са способни само поети, самонамигващи си скептично, щом се погледнат в огледалото. Затова в тези стихове чуваме как топлата му славянска душа понякога пее като голям маслинов присмехулник - хипар и бунтар. Друг път слушаме соловите му акапелни изпълнения на градско-градински представител на този вид хвъркати създания. Както и нерядко думата взима и техният трети вид крилат перушанин - бъбривият присмехулник, речовит омайник, ... |
|
|
Емил Верхарн (1855 - 1916) е белгийски поет, който е пишел на френски език, както и един от основоположниците на направлението на символизма. Гъвкавото слово на този белгиец е будило възхищение в не един от великите му съвременници, сред които могат да се откроят: Райнер Мария Рилке , Андре Жид, Морис Метерлинк, Огюст Роден, Стефан Цвайг , Валерий Брюсов и др. Сред тях се нареждат също Светослав Минков и Гео Милев , като последният лично познава поета, счита го за незаменим свой учител и също се опитва да популяризира творчеството му. Произведенията на Верхарн биват забравени след смъртта му. Много високо оценяван ... |
|
|
"Антологията е първи опит да се представи по-широко пред българския читател все още малко познатата поезия на Черна Африка. Като всеки първи опит, в нея неизбежно ще има и пропуски - някои поети не са застъпени достатъчно пълно, а други въобще отсъстват. Твърде оскъдни са биографичните данни за редица автори. Иска ни се да вярваме все пак, че антологията ще предизвика интерес сред многобройните любители на поезията у нас и ще потвърди думите на южноафриканския поет Ричард Райв."Николай Попов "Няма мелодии черни, мелодии бели, има само музика. И когато запеем, музика ще екне там, където свършва дъгата." ... |
|
|
За първи път на български: "Младата парка", най-загадъчната поема във френския език, която още с издаването си се превръща в класика и обезсмъртява Пол Валери. Т. С. Елиът е един от многото, които го смятат за големия поет на ХХ век и с особено голямо възхищение говори за поемата "Скица на змия". Две тънки малотиражни книги със стихотворения, много от които писани в периода 1917 - 1922 г., и няколко поеми, част от които незавършени, превръщат своя автор в национален поет на Франция. ... |
|
|
В новата си книга "Девет бала любов" роденият в Бургас Пейо Пантелеев споделя с читателя важните тези от живота - любовта, приятелството, срещите, разделите, надеждите, съмненията, добротата, прошката... Любовта му към морето, многобройните и многолики негови превъплъщения помагат на поета да представи своите стихове така, че без мелодия, когато се четат, те звучат като песен. В живота си авторът е бил актьор, режисьор, художник, мим, поет, баскетболист, не обича "лесното", приема таланта като даденост, а живота - като безценен подарък. На своите читатели той пожела да изпитат поне... девет бала любов! ... |
|
|
"Когато вселената въздиша, поетът чува първи. Но и обратното е вярно с всичка сила. Вселената чува въздишката на поета. И в това негласно споразумение се раждат стиховете на Милка Яначкова. С годините се научих да разпознавам кога зад една поезия стои животът, преживяното, истинската болка, истинската радост. Белият лист изисква честност и не прощава изсмукани от пръстите излияния. Затова ме развълнува поетичния свят на Милка - с грижата за земята, със страха за децата ни, с носталгията по родината и... с онази надежда, че още не е късно да станем по-добри. Това прави нейната поезия - очовечава и в този смисъл е ... |
