"Мира Папо отново ме възхити с изтънчената си и чувствена проза. Замислих се - може ли един голям писател да не е християнин? И си отговорих, че вероятно може, но е по-добре да е. Когато си стъпил на планината на вярата и бродиш сред бистрия ѝ въздух - ти наистина ясно виждаш живота в полите ѝ. Вярата прави така, че да мериш страстта, да познаеш радостта и да я отделиш от тъгата, да усетиш отчетливо всяко чувство и всяко вълнение. Само въздържанието прави вкусът на виното така ярък и опияняващ. Само светлината на вярата прави така, че да виждаме изключително ярките сенки и тъмнини, но и яснини и просвети ... |
|
|
|
Лекция, изнесена на 16 септември 2021 в Регионална библиотека Захарий Княжевски, Стара Загора."Много генерации наши сънародници, включително и моя милост, учеха в училище следното верую: България е създадена в 681 г., българите зоват владетелите си с турската титла хан, вярват в турския бог Тангра, те са монголци, татари и какви ли не азиатци, те са късни пришълци на Балканите и в древността не са владели никога земите на юг на Балкана, неспособен на култура народ, на който гърците Кирил и Методий измислиха азбука, понеже много го обичат и т.н. и т.н. Това, което старите автори съобщават, рисува картина, която няма ... |
|
Запознайте се с най-сладкия мопс на планетата! Име: Барон фон Балон. Прякор: Бубу. Харесвам: мода, фъстъчено масло и моя човек - Бела. Не харесвам: катерицата Жълуд, къпане и дъжд. Бела участва в предизвикателство за изобретатели в училище. Бубу иска да ѝ помогне да направи възможно най-добрия проект, но без да иска го проваля. О, не! Ще може ли някога да ѝ се реваншира? Книгите от поредицата Мога да чета успешно насърчават четенето - самостоятелно или с помощта на възрастен, у дома или в училище, в извънкласни дейности или в библиотеката. С тези кратки, забавни истории с весели цветни илюстрации четенето ... |
|
Във всяко дете живее и един възрастен човек, във всеки възрастен човек продължава да живее и едно дете. Ето защо Голямата странна градина е приказка и за деца, и за възрастни."Написах Голямата странна градина преди петдесет години, преди половин век, когато сякаш бях непознаваемо различен, живеех в друг човек и в нечий друг живот. Тогава бях прекрасно млад, безнадеждно безотговорен, силен и сломяващо красив, бях издал вече две книги. Четях Достоевски и философия, която не разбирах, обичах да разсъждавам и да пиша за смъртта, защото подсъзнателно бях убеден, че тя никога няма да ме сполети. Бях до болка изпълнен с ... |
|
Разказвачът е писател, чийто най-добър приятел Васко е подсъдим, у когото при ареста са открили револвер и тетрадка със стихове. Докато следователят чете стихотворенията, писателят, призован да даде подробности по случая, разказва историята за любовната страст на Васко и актрисата Тина. Авторът ни повежда из улиците на Монмартр, от Френската национална библиотека до залите на аукционна къща, от парижките кафенета в хотелски стаи, прескачайки умело от една гледна точка към друга, без да се изгуби нито за миг."Новият роман на Франсоа-Анри Дезерабл е малко бижу от поезия и ирония. Авторът владее много добре езика на ... |
|
Изданието съдържа пълния разчетен текст на списвания от Пейо Яворов вестник Свобода или смърт по време на участието му в борбата за освобождение на Македония. Вестникът е нелегален орган на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) от началото на месец февруари до края на месец април 1903 г. Свобода или смърт. Бунтовен лист от 1903 г. заема особено, централно място в биографията на Яворов като публицист и революционер. Едновременно с това изданието представлява интересна страница от цялостната история на българската литература и журналистика. Освен публицистика, която има стойност и днес, в броевете ... |
|
Стихосбирката Бяла светлина е дебютна за двете сестри - Светлана Стоянова и Албена Стоянова. Сън Сънувах, немного години... Връщам се до дъба с форма на сърце и до другото дърво с най-странната кора. Очи на жълти кръгове, кънти шумът на хиляди човешки небеса. Трудът все пак ще ни помогне да оцелеем. Говорят насън възклицанията на топлината. Светлана Стоянова Вълк През дългите самотни зимни вечери аз чувам твоя глас, пронизващ тишината и знам, че с избора си сме обречени - да бъдем с теб пазители на Свободата. Проблясват две очи във мрака и някъде отвъд небето и земята аз знам - отдавна ти ме чакаш да бъдем с ... |
|
Нучо Ордине вече е познат на българските читатели с книгата си "Ползата от безполезното", като някои от тях имаха възможност да се срещнат лично с него по време на представянето му на книгата през октомври 2015 г. Освен че е редовен преподавател по италианска литература в Университета в Калабрия, Нучо Ордине често е и гост-професор в различни университети на САЩ, Франция и Германия. Едновременно с това той продължава да пише: сред книгите му има три, посветени на Джордано Бруно, една на Габриел Гарсия Маркес , едно изследване на смеха, със заглавие "Теория на новелата и смеха през XVI век" и др. С ... |
|
Трудно е да бързаш, когато живееш на Слънчевата улица, защото там важните неща се случват бавно - да помогнеш на приятел, да се посмеете заедно и да споделите живописния завършек на един прекрасен пролетен ден. Трудно е, но понякога се налага. Мишлето Укулеле се притеснява, че ще изпусне влака, когато неговата съседка зайчето Виола, му предлага да го закара с велосипеда си. Никой не би предположил какво им предстои - приятни срещи, неочаквани премеждия, летящо колело и, разбира се, боровинков сладолед с мед. Укулеле ще се убеди колко е важно да не оставяш приятел в беда, а Виола ще разбере, че добрите постъпки винаги ... |
|
"Свободата на всеки народ не зависи дотолкова от политическото му положение, колкото от неговия нравствен характер." Джон Стюарт Мил Или по-скоро - тежината, с нравствения отенък на тази дума. Следва градежът... Щастливият случай ми даде възможност преди тридесет години да се запозная с леля Захаринка З. Стоянова-Громбах и да общувам с нея при всичките ѝ по-сетнешни идвания в България. От там тръгнаха и моите занимания с личния архив и домашната библиотека на нейния баща. Няма по-голяма радост от тази, свиквайки с нечетливия, но много обработен почерк на Захари Стоянов (къде ти неграмотният овчар!), пръв ... |
|
"Животът е пътуване, дестинациите са неизброими, а най-важната от тях си ти самият в различните ти роли, възрасти, състояния. Или човекът когото искаш да срещнеш, приятелят, любимият, близкият. Но твърде често улиците са еднопосочни, също както и билетите за бъдещето. И се разминаваме, крачейки в една посока. Или не се срещаме, просто защото вървим рамо до рамо, а не един срещу друг. Не можеш да вървиш срещу същността си, но успешно можеш да се разминеш със себе си, ако не си готов да се познаеш. А може би ние, хората, сме обречени да се разминем точно с онези пристигания, предназначени за нас. За да продължим да ... |