"Аз все си мисля, че във всеки човек е скътано човешко щастие, което му е дадено от родители, от приятели, от учители, от любима, от деца, от народ. Дадено му е от хора, от човеци. И е предназначено за тях... Това просто, вълшебно, нещо, което е животът, човек трябва колкото може по-честно, по-умно, по-запълнено да изживее. И може би този живот няма да бъде това, за което е мечтал на младини; няма да е крилата мисъл, полет. А ще бъде може би само една клетка, която приема сока от земята и го предава нагоре... Предназначението ни е да върнем на хората това, което сме взели от тях." Апостол Карамитев Апостол ... |
|
|
Млад, почти юноша, Петко Мицков Цанов категорично отказва да си остане селски човек. Роден в малкия северозападен градец Кула и учил танци в окръжния град Видин, на 18 години той напуска родителите си, за да продължи с танците в голяма и претенциозна София. Упорството му е уникално, печели конкурс и става професионален актьор. Оженва се, има момиченце и момченце. Животът му е прекрасен, докато не се намесват службите. Задействана е Сталиновата максима Има човек - има проблем, няма човек - няма проблем. Петко изчезва завинаги. Романът на Валентин Стоев е написан по тази действителна история и обхваща времето от 9 ... |
|
|
Това е пиеса на Петер Турини , посветена с много симпатия на драматурга Фердинанд Раймунд и неговото творчество. Действието се развива през 1848 година в малък виенски театър, където актьорите репетират пиесата на Раймунд Селянинът милионер, докато навън бушува революция. Осем души свързват по различен начин живота си в театъра и в реалността. Актьорите се разкъсват между своето изкуство и бурните събития в техния град. Един студент, участвал в революцията, се скрива в театъра. Една млада актриса се опитва да му обясни театралното изкуство, докато той се опитва да ѝ обясни революцията, която все повече се ... |
|
|
Книгата "Бохемските места на соца. Бургас" е продължение на "Бохемските кафената на соца", посветена на София. Настоящото издание прави преглед на артистичните средища в Бургас през 50 те - 80 те години на XX век. Журналистката Мариана Първанова съставя своеобразен "пътеводител" на любимите места за събиране на интелектуалците и разказва кои са били те - онези личности, които раждат "бургаското чудо", откроило града като една от културните столици в страната. Авторката търси отговор на въпроса - на какво се дължи онзи творчески подем, заради който започват да наричат Бургас & ... |
|
|
В “Идеи на театралното” като в лапидарий има отломки сякаш на стремежа ми да събера неща за съществени страни на театъра. Проговарям за първи път (може би) за йерофания и сакрално в театъра, за “дребни” театрали (от нашето Възраждане). Вглеждам се в опитите да се разкрие (определи) театърът до времената на осъзнаване на естетическото. Търся смислието на моделите за обучение и възпитание на актьори. Стремя се към “големия колаж”, към “свободния сбор от фрагменти на теорията, историята и практиката на театъра: своят огромен, а едновременно с това толкова хаотичен и труден за обхващане, за подреждане.” Вярвам, че в ... |
|
|
Когато е седемгодишен, светкавица преминава през Йон и това го надарява с необикновени възприятия - вижда неща, с които ще се срещне след години. Момчето се превръща в млад мъж, който ще изживее своите първи любовни вълнения, а по-късно трябва да стане съпруг и баща... Роман за живота, който е плетеница от страдания, радости и тревоги, съпътстващи човека и изграждащи го като личност. Книга за любовта и традициите, за връзката между поколенията и предаването на морални и духовни ценности. Дълбока човешка история, в центъра на която е млад мъж, който търси себе си. Рефет Абази е македонски писател, драматург, актьор и ... |
|
|
"Книгата представя творчески портрети на изтъкнати български артисти, станали знакови фигури и обичани звезди на киното ни. Това са не просто известни, а любими имена от екрана, които не друг, а безпощадното време е оставило в сърцата на зрителите. Пенчо Ковачев се е постарал и палитрата е наистина пъстра: актьори, които умеят да разсмиват - Калоянчев, Парцалев, Н. Анастасов; да мълчат - Невена Коканова, Катя Паскалева ; да мислят - Апостол Карамитев, Георги Черкелов ; да действат - Георги Георгиев-Гец, Коста Цонев; да изразяват поколението си - Иван Иванов, Ваня Цветкова; да изгарят - Кирил Варийски , Чочо ... |
|
|
Пиесата "Западният кей" е посветена на странната съдба на един човек, който иска да умре в тъмните води на голяма река с два камъка в джобовете, за да потъне бързо като "спукана гума от камион". Сред мрачните сенки на западния кей на изоставения и полуразрушен квартал на брега на реката все още се мяркат тайнствените силуети на безмълвни фигури, на многословни индианки, на страдащи жени и лъжливо влюбени мъже. Те са неотменна част от общия портрет на странните, кога тържествено трагични, кога смазващо нищожни, но винаги самотни и маргинални герои във всички пиеси на Бернар-Мари Колтес, един от най- ... |
|
|
Всеки знае историята за мръсните галоши и че личните теми и проблеми нямат място в театъра, на това ни учат и изискват от актьора всички системи, методи, естетики. За връщането от чудесния дионисиев свят към мръсните галоши, към ежедневието, не е тема на интерес и изследвания въпреки, че всеки актьор, всеки творец изпитва нужда от помощ, от подкрепа и може би затова много от тях разговарят с чашата. Тази книга представя първото системно, научно изследване в търсене на отговор на въпроса, как въздейства влизането в ролевия Аз на психофизиката, енергията и като цяло на личността на актьора. Минчо Колев прави един нов ... |
|
|
През 1932 г. известният оперен тенор Пол Девриент приема да работи една година с Адолф Хитлер , за да го подготвя по време на предизборната му кампания преди да стане канцлер. Вниманието му е насочено към начина на говорене на Хитлер, към всички недостатъци в неговата артикулация и дишане, като целта е словото му да бъде разбираемо за всички. Заниманията включват и държанието на оратора, което се приближава до сценичното поведение на актьора. Проверяват се способностите му да импровизира. Добавя се дори отношението на Хитлер към събеседниците му, от които търси финансова подкрепа за кампанията си. Пол Девриент е ужасен ... |
|
|
Годината е 1909, мястото на действието - Виена. Виена на артистите, художниците и музикантите, Виена на бляскавите приеми и на свободата и весела бохема. Една нощ във вилата на застаряващия актьор от Дворцовия театър Ойген Бишоф се е събрало изискано музицирано общество. Откъм павилиона в двора проехтяват два изстрела - Бишоф се е самоубил. А дали някой не го е убил? Подозрението пада върху автора, бивш любовник на младата съпруга на актьора. В хода на разследванията, предприети от приятел на автора, се открива връзка с други самоубийства и с предшестващи ги видения в "тръбящо червено" - цветът на слънцето в ... |
|
|
Второ, допълнено издание. ... Няма друг режисьор в българския театър, като Крикор Азарян, който става светец в сърцата на учениците си и на актьорите, с които репетира спектаклите си. Като вълшебство в действие е, че на всеки 15 март, рождената дата на Азарян, учениците му се събират на сцената на театъра в НДК, наречен на неговото име. Забележително, грандиозно е това възкресение на Коко Азарян. То е причината за появата на това второ допълнено издание. Тук наред с тълкуването на неговите спектакли, се представят интимните спомени и размисли на режисьора за събития и срещи, моделирали отношението му към света и другите. ... |
