Имаше такъв виц: Някакъв човек много хойкал по кръчмите. Жена му решила да го отучи – сготвила вечеря, направила салата, сипала му ракия и казала: – Пий си вкъщи! Защо ходиш по кръчмите? Мъжът отпил от ракията и започнал: –Когато бях морски капитан... Жената го прекъснала: – Че кога си бил морски капитан? – Ето, жена, защо не пия вкъщи! И аз не съм бил морски капитан, но обичам да разказвам за пътешествията си. Сравнени с пътешествията на Колумб, Магелан или проф. Христо Пимпирев, моите са нищо. От тях няма да узнаете колко е висока Айфеловата кула и колко е дълга Великата китайска стена – това го пише в Гугъл. Но ще ... |
|
|
Илюстрации: Дамян Дамянов. ... "Тук си признавам: армейски генерал не съм бил. В казармената йерархия тръгнах като школник и се издигнах до "фазан". Във войнишката си раница изобщо не носех маршалски жезъл, а само чифт бельо за смяна. Също и голямата досада, че ми губят времето в една безсмислена, дълга и смешна (понякога страшна игра на войници. Бих нарекъл тази книга "В търсене на изгубеното време", ако нямаше вече такова заглавие от много по-голям писател. Изгубено време, защото против волята си бях принуден да профукам в униформа две години и три месеца от моя живот, който както изглежда, ще ... |
|
|
Това е бездната на времето, която поглъща всичко. Остават само човешките дела - добри и лоши, величави и низки. В тази поезия доминират болката и драматизмът, породени от нехармоничния свят край нас, от невъзможноста човек да живее щастливо при своите корени. Лиризмът в стиховете трогва с интимността на споделеното чувство, с преклонението пред светия образ на майката, чието лице е отъждествено с лицето на самотата. Одухотворената природа не е само фон, а често пъти е изведена на преден план. Тя е храмът, в който лирическият герой търси и намира спокойствие за тревожната си душа. Но и този вечен храм е застрашен и се ... |
|
|
Наричат го най-красивия град на крайбрежието. Царицата на Черноморието. И наистина Варна очарова с красотата на съвременен град, ширнал се по брега на едноименен залив с просторни зелени улици и модерни сгради, заобиколен от изток и югоизток от водите на Черно море, от юг от ласкавата прегръдка на огромното езеро, защитен от северните ветрове чрез височините на Франгата. В продължение на повече от десет хилядолетия народите, обитавали бреговете на Черно море, древният Понтос Еуксейнос, са постигали забележителни успехи в скотовъдството и земеделието, в експлоатацията на мините и металургията, в усъвършенстването на ... |
|
|
Сантименталната изповед на един залязващ мъж... ... "1 септември, 5:30 ч., таванът Напоследък се събуждам все по-рано с мисли (тревожни) за теб. Опитвам се да ги отпъдя, налагам си волята, но в тези моменти си представям как си легнала до Мариу, как си се гушнала в него (боже мой, как хубаво го правиш) и това не ми дава покой. Не мога да спя след това. Как да спя, като ми е отнето най-сладкото нещо в живота ми - да се събудя и да те видя до мен. Да видя божественото ти лице. И още по-сладкото нещо - докато съм сънен да започнеш да ме любиш." Из "Сия" ... |
|
|
"Комедиите в тази книга са писани не за книга, а за сцена. Но театърът като че ли малко се интересува от съвременни български автори, а от моя милост като автор - още по-малко. Първият ми контакт с театъра, не като зрител, а като текстописец бе удар в гредата. Вече работех в "Стършел", имах няколко издадени книжки и няколко стотици публикувани разкази и фейлетони. Имах и някакво самочувствие на автор хуморист. Изглежда, самочувствието е било прекалено или пък свободното ми време, та написах и две едноактни комедийки. Подвързах ги в папчица и ги занесох в най-малкия тогава театър, оня със 199 места - по ... |
|
|
Приложение на преживяното."В интервю в средата на миналия век знаменитият американски писател Артър Милър споменава, че литературата придобива световно признание само когато има общочовешко значение. Тъкмо такава е книгата, която държим в ръцете си - съдба, която възприемаме като своя собствена. В настоящите описания четем за напрежение и екзотика, музика и изпитания от друг характер, преживени от българин на хиляди километри от родината. За някои политически дейци публикуването на спомени е опит за оправдание на определени действия от кариерата им, но за Михаил Михайлов то е искрен порив за споделяне с читателите ... |
|
|
"Проблемът Лора - Яворов, на пръв поглед сензационен, не може да бъде отминат, без да се доизучи и дообясни, тъй като е свързан с участта на един голям поет, загинал в разцвета на творческите си сили. Това, че не само широката публика, но и хора на изкуството и науката се занимават от дълго време с него, ни кара да се убедим, че в тая незабравена и за мнозина още забулена история има превес не толкова сензацията, колкото разгадката на една тъмна, неизяснена човешка трагедия... Интересът към живота и творчеството на Яворов е всеобхватен и неспиращ. Той все повече се увеличава и ще продължава да съществува, докато има ... |
|
|
"Необикновено увлекателна книга. Най-важният етап в историята на Русия става ясен благодарение на това, че хората, творили тази история, са показани удивително живи; понякога направо ти се иска да им кажеш: "Не, не трябва, това е грешка, вие погубвате Русия!" Не мога да се сетя за нито една друга книга която така пълно, точно и мощно да представя на читателя смисъла на ключово историческо събитие." Владимир Познер, журналист и телевизионен водещ "Странно, че такава книга не е била писана по-рано. Спокойно, умно, пределно увлекателно изложение на събития, случили се преди сто години. Тази книга ... |
|
|
Преди световния литературен шедьовър "Майстора и Маргарита", Михаил Булгаков пише множество разкази и фейлетони. Сред тях се откроява цикълът "Записки на младия лекар". Историите, писани между 1925 и 1926 година са вдъхновени от истински случаи в кариерата на писателя, който сам практикува лекарската професия. Разказите пренасят читателя в отдалечена провинция в Русия, в Муриевската болница, където веднага след завършването на университета постъпва героят на Булгаков - млад и неопитен лекар на 23 години. Без практика и с голяма доза униние, младият лекар приема своето назначение, което го сблъсква с ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Тази книга е посветена на съветските разузнавачи в нацистка Германия, чийто събирателен образа е легендарният Щирлиц - измислен герой, оставил незабравима следа в душата на съветския човек. През годините на Втората световна война съветското разузнаване се представя като най-ефикасното и почти нямащо равно на себе си по възможности. Разузнавачите обаче също са хора. Хора обикновени, със своите слабости и пороци. Те не са неуловими и неуязвими, допускат грешки, за които се случва да платят много висока цена. Понякога им липсват професионализъм и навици, но постепенно натрупват опит. А никак не ... |
|
|
"Ако някоя се познае в разказите, това не е тя, това е моето въображение." Михаил Тонев "Мисълта, че човек на млади години трябва да трупа спомени, които да придадат смисъл на живота му, когато остарее, ми оказа голямо влияние в живота. Тя ми беше казана преди трийсетина години от едно момиче, според което така е разсъждавал великият Леонардо да Винчи преди пет века. Дали е така, не знам, но знам, че се разминахме с момичето и не можахме да си подарим по един спомен. То почина преди повече от десет години и от него ми остана само тази мъдра мисъл и болката от разминаването. Но съвета ѝ започнах да ... |
