"Тази книга се посвещава на Гоце Делчев - гениалният създател на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). Тя излиза точно, когато се навършват 150 години от рождението му. Какъв по-подходящ момент? Може би това е знамение - че именно сега възникна идеята, и се роди това вълнуващо четиво... Романът ще ви замае. Той замая дори автора си... Едно уникално художествено послание, разтърсващ приключенски трилър, чрез който да научите и толкова много за толкова славната ни история... Талантът на автора е ненадминат, и Гоце напълно заслужава, чрез него, да си спомним за постигнатото от този втори ... |
|
|
"Писма от войната" е първата оригинална батална книга в българската литература. Написана от един от бележитите български пълководци - Стефан Тошев, тя смайва с автентичния си език и рисува една реалистична картина, в която героизмът среща ужаса на войната. Сръбско-българската война заварва Стефан Тошев като капитан и командир на Трънския отряд. Още на 3 ноември Тошев влиза в бой с настъпващите сърби и успява да ги задържи, но получава заповед да отстъпи. Преживяното го тласка да стане автор на десетки бойни спомени, събрани и издадени 3 години след края на военния конфликт. В тях читателят ще прочете ... |
|
|
1885 - 1925: Въстания, войни, изкуства. Изданието е многоезично - на български, английски, немски, френски и италиански език. ... "Македония иска да отхвърли Османското иго. Днешните македонци принадлежат към множество различни народности. Сред тях има гърци, турци, румънци, албанци, българи, сърби. Най-вече българи. И именно те в сегашното движение представляват македонския елемент." National Illustre, 1903 "Македонското въстание, така дълго подготвяно от агитаторите, най-после е в пълен разгар. Само българите от областта са въстанали; гърците са пасивни, а албанците - активни на страната на турците.& ... |
|
|
Писмата на кап. Калайджиев ни отвеждат на поход по фронтовете на Първата световна война, където българските войници и офицери се сражавали за родината. Писани в землянки и окопи, тези писма обрисуват автентичните впечатления на един пряк участник във военните действия, доста различни от сухите военни комюникета и натруфени кореспонденции. Това, което обаче прави силно впечатление, е сърдечната, неформална връзка между командващи и подчинени. Във всеки ред от тези писма личи благата, сърдечна и искрена обич на офицера към неговите войници от ротата, за които "ротният" е другарят, ръководителят и бойният пример. ... |
|
|
"И полетя в разсъмването - щастлив завинаги под звъна на слънчевия часовник. Завинаги от върха на хълма. Историята от хилядолетия споява копнежа си по небето с кръвта на гълъби." Йордан Велчев В покрайнините на Истанбул и днес невидимо стои селцето Йешилкьой, някогашното Сан Стефано. Тук на 3 март 1878 г. - след като десетилетия по рано то се случило със създаването на държавите на гърците и сърбите - било прогласено освобождението и на българите. С това завършила една епоха, която в зората на балканските нации носела най-големите чудеса и чиито уроци следващото столетие скоро щяло да забрави. В летописа на ... |
|
|
"И полетя в разсъмването - щастлив завинаги под звъна на слънчевия часовник. Завинаги от върха на хълма. Историята от хилядолетия споява копнежа си по небето с кръвта на гълъби." Йордан Велчев В покрайнините на Истанбул и днес невидимо стой селцето Йешилкьой, някогашното Сан Стефано. Тук на 3 март 1878 г. - след като десетилетия по рано то се случило със създаването на държавите на гърците и сърбите - било прогласено освобождението и на българите. С това завършила една епоха, която в зората на балканските нации носела най-големите чудеса и чиито уроци следващото столетие скоро щяло да забрави. В летописа на ... |
|
|
"И полетя в разсъмването - щастлив завинаги под звъна на слънчевия часовник. Завинаги от върха на хълма. Историята от хилядолетия споява копнежа си по небето с кръвта на гълъби." Йордан Велчев В покрайнините на Истанбул и днес невидимо стои селцето Йешилкьой, някогашното Сан Стефано. Тук на 3 март 1878 г. - след като десетилетия по рано то се случило със създаването на държавите на гърците и сърбите - било прогласено освобождението и на българите. С това завършила една епоха, която в зората на балканските нации носела най-големите чудеса и чиито уроци следващото столетие скоро щяло да забрави. В летописа на ... |
|
|
Тази книга е историята на семейство Тренчеви. По детински искреният неподправен разказ на Сотир е увлекателен, различен, актуален и се чете като роман, но неизбежно отразява и темата за геноцида над българите в Македония. От 107 години в сърцето на Европа великосръбските шовинисти, първо в кралска, после в комунистическа Югославия, провеждат свиреп, варварски антибългарски геноцид. От 1913 до 1944 година българите в Македония насилствено бяха обявени за южни сърби, техните имена бяха посърбени, езикът насила беше сръбски. С азиатска бруталност, запомнена от времето на османското иго, те бяха гонени, затваряни и убивани. ... |
|
|
В книгата "Малки тайни" Горан Маркович представя Белград в мрачни, трудни исторически времена като космополитна, културна метрополия, подчертано жизнен творчески център, в който през второто и третото десетилетие на ХХ век заедно творят и белогвардейци, и евреи, и сърби, и много други националности, както и хора от различни обществени прослойки и сякаш в този странен и естествен космополитизъм на Белград се крие тайната на неговата жизненост… Тази своеобразна хроника започва с решението на милионера Петър Радованович, чиято съпруга е изчезнала една зима на ски в Бад Клайнкирхен, да създаде театър. Краят на този ... |
|
|
Комедия, разсмиваща до плач! Страстта на Костас Папуляс е театърът - и когато внезапно се оказва свободен от брачните окови и с прилично наследство, той решава да преследва мечтата си: да създаде театър. Но в Гърция театри под път и над път, затова тръгва да търси реализация на амбицията си в друга балканска държава. Костас напуска родната Елада, за да скита в чужбина като един нов Одисей. Поклонникът на Мелпомена първо се отправя към Скопие, там удря на камък, но се сдобива с приятел - амбициозен македонски драматург. Съдбата го отвежда в София, където наивният грък и особено парите му са посрещнати с възторг и ... |
|
|
Това е роман за въздесъщия балкански човек. Изповедта на героя разкрива наниз от авантюри и крушения, от надежди и горчивини. Гонен от буйните си страсти, замесен в измами и престъпления, той се мята из балканските земи, но където и да попадне, се слива напълно с облика на средата, приема идентичността на приютилия го народ. В България името му е Димитър Попов, в Гърция вече е Димитриос Папас, в Турция - Демир Папазоглу, в Сърбия - Димитар Попович, в Румъния - Думитре Попеску."Пет имена смених — казва той, - но сърцето ми е едно и неделимо. Нищо не съм изчегъртал от него, нито от мозъка си. Живота си на парчета не ... |
|
|
"Написах тази книга за всички, които не искат да се лутат в лабиринта на неолибералното и комунистическото преиначаване на националната ни история, а да намерят свой път към България и към нейното минало. Някои представят всичко така, че черното да стане поне светлосиво, ако не и тебеширенобяло. Аз не мога да го направя! В съседните нам страни смъртта на всеки, застрашен, защото не се е страхувал да е българин, е геройска смърт в името на България. Много българи и българки са могли да се прекръстят на македонци, сърби, гърци, румънци и да останат живи, но не са го направили и са се простили с живота си. Да се ... |
