Тази история е лична. В нея се разказват преживелици и случки от живота на хора неизвестни и известни, уважавани и обичани. Някои вероятно отдавна са забравени, защото няма кой да си спомня за тях. А има и други, оставили дълбок отпечатък, но те са си отишли твърде скоро. Необходимо е време, за да се превърнат от рана в спомен. В едни описани кратки срещи, обикновено има само частици от истината за един живот. А истината никога не е само една. Олга Кръстева е родена през 1928 г. в София. Започва да пише през 1952 г. във вестник "Стършел" там публикува фейлетони и разкази. Автор е на "Само за жени" ( ... |
|
|
Малка история за неща, които могат да се случат, и да не се случат. ... "Учим чужди езици, но защо не учим езика на птиците - те никога не губят посоката...""Из Бележките на Мария" Олга Кръстева е родена през 1928 г. в София. Започва да пише през 1952 г. във вестник "Стършел" там публикува фейлетони и разкази. Автор е на "Само за жени" (библиотека "Стършел"), "Слънце в перална машина" - разкази, както и на книгите за деца и юноши: "Мигове в кибритена кутийка", "История с куче без куче", "Люлеещият се стол", "Уличка Влюбените& ... |
|
|
Нови граждани, нови мобилизации, нови политики. Интернет, гняв, социално въображение - книгата търси формулата на сплавта, от която изкристализира дигиталният гражданин. От комунистическия индивид, който трябваше да бъде мобилизиран, без да бъде гражданин, през посткомунистическия гражданин, който с еднаква страст се отдаде и на участието, и на свободата да не участва, до дигиталния гражданин, който експериментира нови форми на мобилизации - изследването проследява пътя от отказаната до пожеланата гражданственост. Гражданствеността е и идентичност, и участие, и принадлежност, и ангажимент. Авторите изследват иновациите в ... |
|
|
Резюме на една любовна история. ... "...Да, не вярвах и не вярвам на вечните вопли, че театърът е в криза. Гледах, разбира се, и много от слабите му спектакли по света. Но бързо му прощавах. Заради прелестта на другите, след които имах чувството, че ходя една педя над земята. И с течение на годините все повече ми се пишеше само за тях. Пишеше ми се за красотата, за екстаза, които бяхме изживели заедно. Макар че беше сто пъти по-трудно. Защото слабите, дори средните спектакли подлежат на рационален анализ. Те си остават там, на сцената, и ни позволяват да ги гледаме като през витрина, да ги описваме и съдим само с ... |
|
|
"Няма време, което да даде увереност, че си избрал верния до теб човек. Просто се доверяваш и обичаш. Сърцето ни, мечтите ни, желанията, молитвите ни водят ни напред! Всяко дълготрайно отлагане на брак е като да си се препънал пак и рискуваш да останеш единак. Само съвместният живот посочва ни възможността във връзката си да цъфтим или в нея да се уморим." Калина Пейчева ... |
|
|
Олга Кръстева е родена през 1928 г. в София. Започва да пише през 1952 г. във вестник "Стършел" там публикува фейлетони и разкази. Автор е на "Само за жени" (библиотека "Стършел"), "Слънце в перална машина" - разкази, както и на книгите за деца и юноши: "Мигове в кибритена кутийка", "История с куче без куче", "Люлеещият се стол", "Уличка Влюбените", "Майстор Кольо Фичето", "Една година без значение", "Театърът през вековете", "Ангели без коси". Още е работила като литературен редактор в завода за ... |
|
|
Ритъмът му в Сиена е монотонен - става, закусва, рисува, по някое време обядва, пак рисува. Вино или мастика по залез. Сън. По онова време сам приготвя платната си и в джобовете му напред с дребни монети дрънчи и по някой пирон. Сковава летвите за рамката, опъва платното, маже с туткал и винервайс... Това е встъпителният ритуал, вратата, която отваря поредното му пътешествие в изкуството още от ученическите времена в Художествената гимназия в София. Прибирам се с влак във Франция, той спира на италианско-швейцарската граница и италианците митничари се качват. Виждат моя пакет с картини, питат какво е това. Sono pittore, ... |
|
|
Книгата е предназначена за служители в публичната администрация, представители на неправителствени организации, журналисти, студенти, преподаватели, учени и всички, изкусени от политически, хуманитарни и гражданските предизвикателства на бежанските проблеми. ... |
|
|
"Миграционната планета", "XXI в. - век на народите в движение", "епохата на миграцията" - изобилни са образите, с които мислим двадесет и първото столетие с термините на мобилността. Миграцията като "глобализация отдолу" се разгръща в дълго историческо време, но именно в съвременността получава толкова резониращ политически ефект и толкова голяма социална плътност. Книгата разгръща нейната комплексност в триизмерна перспектива: Как мислим миграцията - миграционни теории; Как се разгръща миграцията - миграционният феномен; Как управляваме миграцията - миграционна политика. ... |
|
|
Съставител на изданието - Иво Милев . ... "История на българското изобразително изкуство" e ненаписаната книга на големия изкуствовед Кирил Кръстев. Той работи върху нея цял живот, проучванията му се простират върху хиляди страници, но така и не са събрани в едно цялостно изследване. Години след смъртта му това прави Иво Милев, който прочита всички архиви на Кръстев и въз основа на натрупаните материали сглобява цялостната картина на българското изобразително изкуство от древността до края на XX век. Кирил Кръстев (1904 - 1991) e сред най-ярките фигури в българския художествен живот в продължение на близо ... |
|
|
"Политикът е главният персонаж на сцената на посткомунистическия преход. По няколко причини. Първата и основната е персонализираното схващане за политика. Посткомунистическото обществено мнение вижда в демокрацията не толкова институциите, правилата, политиките, колкото личностите и лидерите. Втората е, защото политиците кристализират и устрема, и несръчностите на прехода. Те носят визията и динамиката, превърнали България за по-малко от две десетилетия от балканска посткомунистическа в европейска страна. Пак те олицетворяват неефикасността и корупцията, отреждайки ни последно място в европейския клуб на проспериращи ... |
|
|
Животът не е нито толкова прекрасен, както ни се струва в някои романтични мигове, нито толкова ужасен, какъвто, уви, го срещаме често в ежедневните си кошмари. Той е просто живот. Дава ни се, подарява и отнема. Понякога си го влошаваме сами. Друг път се опитваме напразно да го управляваме. Можем все пак едно - да го украсим с въображение и най-вече с чувство за хумор, дори и то да е насочено към самите нас. "Човек е едно затворено пространство вътре в себе си. Опитва се да излезе мъчително и целенасочено от него, но отново се завръща. Понякога пространството се пропуква. Следите изглеждат дълбоки. Нима ще се разчупи? ... |
