Двуезично издание на български и на английски език ... Стиховете на Леда Милева са най-популярните творби за деца у нас. Със "Зайченцето бяло" израснаха няколко поколения. Това стихотворение естествено намери място в читанките и в много сборници. А музиката на Петър Ступел го превърна в най-любимата детска песен. Leda Mileva's books are smong the most popular modern Bulgarian literary works for children. Several generations have grown up with "Little Snow-White Bunny". This poem is present in school readers and anthologies. Peter Stupel's music turned the poem into a favorite song for all ... |
|
В книгата са поместени най-красивите, вдъхновяващи и въздействащи стихове на талантливата българска писателка. Стихотворенията са писани в различни етапи от творческия и житейския ѝ път и обхващат общия период 1937 до 2001 година. Книгата носи името "Копнеж", а неин съставител е съпругът на Блага Димитрова - Йордан Василев . В това издание на стиховете присъстват и бележки от Йордан Василев. Те допълват стиховете на поетесата, разказвайки любопитни факти около написването им и разкривайки истинската история, стояща зад създаването на едни от най-емблематичните стихове в съвременната българска литература. ... |
|
"Рицарски замък" е типична символистична метафора на лелеяното място, където да се уедини човек и там да преживява своето безнадеждно отчуждение от света. Но какъв е животът на този човек? С какво се занимава, за какво размишлява, какво очаква? И защо му е необходимо да бъде в този замък и извън света? ... |
|
Иван Гранитски, известен с цялото си многолико творчество на поет, литературен критик, есеист, публицист, със своята дейност на издател и общественик, несъмнено има значимо място и като художествен критик. Може би в любовта му към това изкуство е изворът на неговия стих-живопис. В поезията му поразява цветният глад, умението му да разкрива света в багри. Облакът, който "гони сянката си из полето", танцът на "пожълтелите листи на кестена", изкуството - "графика тайна на душата", слънцето, "премрежило сребърни ресници". Дори най-сложни душевни състояния имат цвят и форма, както е в & ... |
|
Дебютната стихосбирка "Звездица" включва творби от няколко десетилетия, което определя широкия ѝ тематичен обхват и многообразието в поетическата стилистика на авторката. Стиховете ѝ разкриват един завладяващ емоционален свят, носят мъдрия отпечатък на времето, белязани са от неизменното присъствие на родното. ... |
|
Стихосбирката на Людмила Нинова "Рижите котки" съдържа най-доброто от досегашните ѝ стихотворни послания и в същото време разкрива нови нюанси. Великолепната метафора за рижата котка присъства неслучайно в десетина от творбите. Чрез тази метафора авторката пресъздава спомена за безметежното детство в един пасторален и патриархален свят, натоварва образа с многопосочни значения - вечно мамещата и вечно изплъзваща се истинска любов, горчивината и тъгата от раздялата с любимия, страстното очакване и потъването в света на мечтанията и бляновете, екстазните пориви и главоломните падения. ... |
|
Поезията създава норми в пустотата на бялото очакване и е необходимо гласовете, които съдържа, да имат комплексни функции, за да може да заговори за духовния излаз и за оцелялото, защото човек се намира непрекъснато в своеобразно постсъстояние, както е постмодернизма. Човек реставрира в момент след отминаването на поредната буря. Постмодерният човек говори за оцелялото в своя вътрешен свят и в света около себе си. Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия от издателство Захарий Стоянов . ... |
|
"Няма тайни: Искам да мисля за неща, за които не може да се мисли. Да стигна до места, до които не може да се стигне. Да понеса онова, което не може да се понесе. И когато отида там, откъдето няма връщане, да се събудя от съня, от който няма връщане." Красимир Симеонов Красимир Симеонов е роден през 1967 година в град Варна. Завършва Българска филология в Шуменски университет Епископ Константин Преславски. Автор е на книгите Видове (2003), Кожа (2004), Езерни очи (2005), Стоях и слушах (стари и нови неща) (2006) Нищо повече (2008), Бунтът на Сизиф (2009, ел. издание), Зверобой (2017) и Срещу вятъра ( ... |
|
Тази книга заема особено място сред другите поетически книги на Иван Гранитски , защото е посветена на паметта на един от най-великите ни поети от втората половина на XX век - Любомир Левчев . Изобретение на Левчев е жанрът "стиховидения", който и Иван Гранитски използва като благодарност и признание за ролята и значението му както в българската литература, така и в неговия личен житейски и творчески път. Рисунките на Николай Майсторов са проекти към живописния цикъл "Любовна лирика на Пабло Неруда". ... |
|
Избрани стихотворения, сред които ще откриете "Продавачът на гевреци", "Краен квартал", "Къща с градина", "Сто години самота", "Писмо до непоискване", "Депресия", "Лунапарк" и други."И в дрехата пъстра, скроена за празник, минавам сред всички сергии кресливи: тук - кон за кокошка, там - смет срещу сливи; очите ми пълни, ръцете ми - празни. Отколе гладът този свят управлява (гладът е делител, душата е кратно), но не да прежѝвям и не да се жалвам дошла съм на него, макар и за кратко." Надя Попова ... |
|
"Поемата "Баща на вечността" се роди по един почти мистичен начин. Отдавна разсъждавам върху някои езотерични пейзажи на моя приятел художника Владимир Пенев. Същевременно, когато той прочете първия вариант на поемата не само я хареса, но и предложи нови свои пейзажи, вдъхновени от текста. Така след много разговори стигнахме до идеята да успоредим двадесет и четирите части на поемата с 24 нови пластически видения. Владимир Пенев се интересува не толкова от архитектониката на конкретния пейзаж, макар да е сътворил цели серии от великолепни пейзажи - хълмове, загадъчни морски заливи, лагуни, ниви, угари, ... |
|
Пътуване до мама И когато животът озъбен над мен се намръщи, и ме перне с юмрук, а надеждица никаква няма, аз се връщам назад, върху стария плочник пред вкъщи с девет цветни лехи и усмивката топла на мама. Мама прави юфка. И разстила корите на двора върху чисто платно, от брашно и любов натежало... И присядат смирено край нея животни и ххора, всеки стиснал във скута си своята купичка бяла. Тя разсипва наред. Дава толкова, колкото има. Не оставя за себе си даже строшена коричка. И със своята обич и своята сила за трима до небето израства. И всъщност е майка на всички. Някой ден ще се спра, ще разстеля корите по ... |