Толкова несигурни ядра По-течна от вода но по-пластична всяка искрено конфронтирана секунда е гръмоносна промяна шамар и след нея ми е трудно да понеса скорошното си аз това - от преди няколко секунди а да присъствам в сегашното си ме е страх защото сякаш е негодно за настоящия за бъдещия момент може би било корифей за предишния но той не съществува възможна ли е подобна пластичност - дифузия в епикризата на времето или се превръща в плисък на отронената секунда Йоана Стоянова "Като сянка на живота, сънят - в излишество - потапя реалностите в съмнение и не тялото е, което плува в създаденото от тях движение, ... |
|
Емигрантите Емигрантите нямат си родина, те са чужди навсякъде. През каквато и държава да преминат, те навсякъде са ничии. Често в нощите болка ги налегне - спомен по пристанище едно. И тогава търсят своя град крайбрежен със очи от скръб нежалени. Вечер в кръчми в чаши със червено вино пеят песни забравени. В тях прелива мъката им по Родина и за близки там оставени... А на утрото във градовете чужди, тръгват да спечелят с тежък труд. Тъй лекуват раните незаздравели, емигранти - несретници. Мария Стоянова В допълнение към стиховете от книгата "Добро утро, живот. Поезия" ще откриете и песните на ... |
|
Дългоочакваната стихосбирка на една от най-обичаните съвременни български авторки Елка Стоянова, за която Мартин Бодаков казва: "В тези стихове има ласкава стихия...". Елка Стоянова е родена на 01.10.1975 в гр. Бургас. Живее и работи в гр. Бургас. Юрист. Има две дъщери. Член на дружество "Български писател" Бургас. Автор е на книгите: "И крещя", "Anamnesis morbi", "Петъчни истории". Бране на праскови Цяла нощ вървях сред прасковените дървета и избирах най-светлите и твърди праскови - млечносиви малки луни; плодните дървета бяха едноцветни, сребърни ручеи трептяха сред ... |
|
Сборник със 161 стихотворения на Емили Дикинсън , които излизат за първи път на български език. Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя."Поезията ѝ е великолепна изповед, ... |
|
Любовна лирика с илюстрации от Николай Майсторов . Тя помни На П. Тя тогава прошепна в ухото ми име на някакъв непознат който носел моите дрехи обитавал моята стая пиел от моята чаша скитал по моите пътища стенел от моята болка сънувал моите спомени изричал моите думи и щял да умре с моята смърт бях го изгубил като игла в купа сено ала тя за щастие помни. Цочо Бояджиев ... |
|
С картини на Владимир Пенев."Пропита от духа на орфизма е стихосбирката на Иван Гранитски . Тя цялата е изградена върху противоположности, които, в крайна сметка, преминават една в друга. Ние стоим пред бездни от противоречия и наш е изборът да изберем едно или друго, да тръгнем по един или друг път. Дотук е свободата - да направиш своя избор. Отражението се свързва преди всичко с миторитуалната функция на огледалото." Иван Маразов ... |
|
"Да се разтвориш във една Сълза. Сияйната Луна да те събуди. Да ти попее Славея, а ти да си Вода. И Ин. И Ян! И Ладия Душата да погали. Да чуеш Всичко - Звуци и Трептения... Водата е Хармония И помни." Радка Костадинова Радка Костадинова е родена на 18 януари 1953 година. Завършва СПГ Васил Левски - град Карлово и българска филология във ВТУ Кирил и Методий. Автор е на книгите Денят на Козирога, Терзание, Ледени вопли, Сенките на князете (историческа драма). Небесните сияния, Златната клетка, Планински балади (проза и поезия). Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия на издателство Захарий ... |
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин . Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна , най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
Лирика, драми, поеми ... "Преводът на поезия е сложно, високоотговорно, изискващо и талант, и ерудиция изкуство, което изпълнява важни функции в живота на всяка нация. Той едновременно е и просветителство, и средство за естетическо възпитание, и акт на гражданско съпричастие, и творчество в собствения смисъл на думата, и фактор, ускоряващ развитието на стиха на възприемащата литература. Преводаческото дело на Гео Милев блестящо съчетава всички тези функции и това го прави едно от най-забележителните явления в българската култура на XX век."Петър Велчев ... |
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Томчето с избрани стихотворения, песни и романси, преведени от Александър Муратов и Атанас Далчев, ни среща отново с любимия испански поет. Предговорът е на Любомир Левчев. "Когато умра, погребете ме с мойта китара под пясък и глина студена. Когато умра, между портокали и мента зелена. Когато умра, погребете ме вий, ако щете, в един ветропоказател. Когато умра." ... |
|
Стихове и поеми ... Вечерен праг Стоя пред своя дом сега. И нищо, че ветровете вече пълнят мрака... На своя праг застанал, аз ще чакам да ме засипе пепел от огнище, стрела от смях, искра от късен огън, и радостта от нови светли думи, от вярата, че есенната шума ако поискам да премина, мога. По хълмите жълтеят диви круши. Небето носи септемврийски птици. Аз се оглеждам в техните зеници и виждам как далечен огън пуши. Другарите ми са край оня огън и вдигат тежко вино в тежки кани, а в песните им като в люта пяна кипят неясни мъки и тревоги. И тръгвам бавно. Някак бавно помня чертите им, от вятър неизтрити. Те ... |
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Непреходността, лиричността, емоциите в поезията на Робърт Бърнс владеят умовете и сърцата на млади и стари, защото "Кога и кой ще измени на старата любов?". "Кога и кой ще измени на старата любов? На миналите златни дни и старата любов? За старата любов - докрай! За миналите дни! Ти чаша нежност ми подай за миналите дни!" ... |