"Защо по нощница се пише най-добре? Какви са причините един мъж да не звъни на жената, която му е хвърлила око? (1. Умрял е и 2. Не иска) Как да се отървем от вътрешната си тревожност и да заприпкаме игриво по улицата, дарявайки околните със слънчева усмивка, без да опустошим хладилника преди това? Кое е по-добре за психиката - чаша вино или споделяне в приятелски кръг? А може би и двете едновременно? Всичко това в история, разказана със смях, сълзи, сополи и романтика, подправена със здравословен цинизъм. Живейте го този живот, защото е дълъг колкото два маха от крила на пеперуда, дъх на колибри и прозявка на котка. ... |
|
|
Перуански записки Африкански записки Светогорски записки ... "Хайтов е един от немногото белетристи, участващи в обновителните процеси на съвременната българска проза на основата на нейните древни традиции. Чужд на външните примамки на модата, на преднамерените белетристични експерименти, тънък, ценител на старината и рядък познавач на своя край, Хайтов се оказа на първите редици на писателите с искрени модерни усилия към същността на обществените и психологически явления. В неговата проза намираме съхранен интересът към вечно живите човешки страсти, безпогрешно верен усет за човешки ценности, вроден вкус към ... |
|
|
"Николай Хайтов пръв в българската драматургия, ясно и вълнуващо изрази тревогата си от откъсването на човека от неговата кърмилница - природата. Той я показа не само като естествената среда за труда и радостите от труда за човека, но и като мерило за неговата нравственост. Това беше нов и ясен глас, който предупреждаваше, че трудът не може да бъде плодоносен, ако не е творчески, ако не носи радостно опиянение, ако не изразява свободната воля на човека. И това прозвуча в рязък контраст с бездушното бюрократство, с чиновничеството, със статистиката, която придобива по-голямо значение от живия човек." Севелина ... |
|
|
Съвременната "бетонна цивилизация" и нейните технически "услуги", сред които е удобно да се живее, ни прави неусетно свои пленници и ни откъсва от природата, към която уж непрекъснато искаме да пътуваме,а всъщност непрекъснато се отдалечаваме. Навярно и заради това, докато четем новелите на Николай Хайтов , ние сме щастливи, че пътуваме към природата, към естествения живот, към екзотиката на планината, че бродим на воля из гората и гълтаме на големи глътки пресния въздух, който в съвременния свят се превръща все повече и повече в истинско зло... В тези разкази връзката "човек-природа" е ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 17 тома" на издателство Захарий Стоянов . ... "Ако внимателно прочетем дневниците на Николай Хайтов , ще видим, че тяхното значение не е толкова и не е само в отразяването на лични творчески планове, авторови размишления, случки и събития с по-мащабно или по-камерно звучене. Те са своеобразна хроника на изминалите години. В тях невидимо присъства движението на обществените процеси, сложните разслоения и трансформации в общественото съзнание на българина. Тези дневници са и опит да се улови духът на времето и в повечето случаи, трябва да признаем, това е ... |
|
|
Това томче съдържа два сборника с кратка проза на Гуадалупе Нетел : Брачната двойка червени рибки (2013) и Венчелистчета и други неудобни истории (2008). Разказите са написани често като изповед от първо лице, стегнато, без излишен драматизъм, но с умело поддържано напрежение и дълбочина на образите. Според авторката отделните царства в живата природа са изградени от сходни модели. Нетел описва паралелни ситуации и поведение на хора и животни, поднася по-проникновено разбиране на човешката природа в контекста на родството ни с животинския и растителния свят. Друг тематичен фокус формират хора с чудновати мании, с ... |
|
|
"Колко години Николай Хайтов дири гроба на Васил Левски? Комай десетилетия. И за какво? Да имаме клетия гроб на най-свидното чедо на нацията, да имаме още едно свято място, пред което да избършем сълза и да вдигнем чело. И какъв парадокс: всичко около това негово светло усилие бе овъргаляно в галетата на чиновническата безотговорност и сладкодумие. В нашата мила държава, в чиито канцеларии неизменно виси портретът на Апостола ни, няма и помен от светите му мощи само и само да не се скърши "научният" хатър на разни псевдокоминтерновци, европофони и безродници." Никола Радев ... |
|
|
Миналото както не сте го виждали преди. Пътешествай назад във времето, за да участваш в лов на мамут, да крачиш в поход с римски войник и да летиш с братя Райт. Открий какво е било всекидневието през Средните векове и как изобретения, като печатарската преса, са променили света. Виж каква е историята чрез ефектни компютърни изображения на важни личности, места и събития. Пренеси се във вълнуващото минало - от времето на първите хора до наши дни. ... |
|
|
Едва ли ще е пресилено да кажем, че една от главните характеристики на личността и твореца Николай Хайтов е филипиката, спорът. Две ярки книги, определящи съществени негови творчески търсения, също са родени в полемика. Първата е "Бодливата роза". Много преди темата за екологията и опазването на природната среда да стане актуална, Хайтов се насочи към нея. В "Бодливата роза" той предупреждава, че ако човекът продължава така варварски да се отнася към своята природа, последствията ще бъдат непоправими. Днес виждаме, че, за съжаление, пророчествата му се оказаха верни. И каква тънка невидима духовна ... |
|
|
"Творчеството на Николай Хайтов е невъзможно щ ни отмине едно особено патриотично вълнение. Писател откривател, благородно и всеотдайно влюбен в Родопите, в техните хора и легенди, в горската им красота. Напомня ни с регионалността си за добруджанския митотворец Йордан Йовков , за рисувача на Шопско Елин Пелин , за казанлъшкия вълшебник на хумора Чудомир , съперничи като „местен" автор на своя съвременник Йордан Радичков . Извежда в рамките на своите изображения хора самобитни, недовидени и недопознати преди него. И допълва с нови черти таблото на българския народен характер. Хайтов принадлежи към ... |
|
|
"Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът ѝ с венчалната халка продължава да кърви. Митничарят, с наметало от груба вълна върху лъскавата триъгълна шапка, прегледа паспортите на светлината на карбидната лампа, като едва се държеше на крака под напора на пиренейския вятър. Двата дипломатически паспорта бяха редовни, но той вдигна лампата, за да се увери, че снимките отговарят на лицата. Нена Даконте беше почти дете, с очи на щастлива птичка и медената ѝ кожа излъчваше карибски зной в зловещата януарска вечер, а тя тръпнеше, потънала във визоново палто, по-скъпо от едногодишната ... |
|
|
Разкази от Южните морета. ... "Дейвид Грифитс имаше зорко око, веднага забелязваше всичко необичайно, което обещаваше ново приключение..." - този цитат разкрива главния герой и очертава основните сюжетни линии в книгата. Смелият син на слънцето плава между островите, попада в капаните на стихийни природни бедствия и се сражава със зли пирати. Пред очите му се редят картини от екзотични острови и от бита на още по-екзотичните им обитатели. Алойзи Пенкбърг - друг забележителен персонаж, е напълно безполезен пияница, който попада в ръцете на капитан Грифитс и се превръща в напълно нов човек. Образите на героите са ... |
