Продължението на "Деца на сенки". ... Вече познавате непредвидимата Каролин от "Сянката над каменната пейка", "... и белите сенки в гората" и "Деца на сенки". Каролин, която не знаеше коя е, кой е баща ѝ, към какво се стреми. Каролин, която можеше да лъже най-безцеремонно, без да се интересува от чувствата на другите. Каролин, която намира своето поприще в театъра. В настоящата, последна книга от "Тетралогията на сенките" - един от най-известните романи-мистерии в детско-юношеската литература - ще се запознаете с още един образ на вечно непознатата Каролин - Каролин ... |
|
|
Раняване и лекуване на мъжката душа. ... Сатурн е бил римският бог с незавидна съдба, който изял децата си в страха си да не му отнемат властта. Мъжете в историята са били психологически и духовно натоварени от сатурновото наследство, страдайки от корупцията на предаването на властта, тласкани от техния страх от жените и от другите мъже и по този начин - наранявайки себе си и другите. Жените, както и мъжете ще намерят тази книга за необходима не само заради разкриването и осветляването на тайните, които мъжете носят в сърцата си, но и заради богатата перспектива относно необходимостта да се освободим от най-лошите влияния ... |
|
|
Книгата ни дава задълбочен прочит на посланието към евреите. Рой Хешън ни води към преоткриване на вътрешния смисъл в едно от най-изучаваните Послания от Новия Завет, като поставя ударение върху думите "Нека се стремим". Авторът ни предизвиква да се стремим към пълноценен християнския живот – към модела, заложен в Писанието и достъпен за всеки човек, който гледа сериозно на живота, без значение дали е евреин или езичник. ... |
|
|
"В Отвъд карамела на залеза има много експлозивна емоция, но и зряла осъзнатост, мъдрост, платена с наивност и обич, заплатена с болка, калейдоскоп от човешки сривове и възкръсвания в колелото на историята. Има и памет, спомен, разбиране за силата на човешкото начало, онази непримиримост и непобедимост, която в крайна сметка се отплаща с постигнато щастие. Тази книга е метафора на човешкия живот, чийто смисъл се крие някъде отвъд карамела на залеза. Ако имаш късмет, смътно помниш пътя до него, а за да ти помогнат, в теб остават хиляди парченца от предишни съществувания, като съкровища, като крайъгълни камъни, които ... |
|
|
Когато се срещат през 1925 г. в Ню Йорк, Хенри Мъри е амбициозен лекар от Харвардския университет, женен за богата бостънска наследница, а Кристиана Морган - непокорна студентка по изкуства, съпруга на ветеран от войната. Привлечени от надхвърляща волята им сила, двамата пътуват до Швейцария, за да се подложат на психоанализа при Юнг, който потапя Кристиана в дълбоки състояния на транс. Виденията на младата жена, правдиво нарисувани в тетрадките ѝ, ще се превърнат в отправна точка на експеримент, насочен към търсене на абсолютната любов, който ще продължи през следващите четирийсет и две години. "Тъкачката на ... |
|
|
Книга, носеща своеобразна метафоричност, олицетворения като взривове от смисъл, акт на преразказването на света, погледнат през изкривената призма на завоите без изход. Театрална пиеса, свидетелски показания на жертва на живота, в които наблюдението отстрани, не само на личния свят, но и този на другите, е налице. Любов, изписана като страдание, като бездна и грях. Поезия на плаващите пясъци, в които потъваш сам, в отчаян опит да обясниш причината за думите. "В залеза свети мрак” носи усещане за кинематографичност, сякаш влизаш в късометражен черно-бял филм на ужасите, където действието често се случва в ... |
|
|
"Ако щете вярвайте, тези стихове ме раздърпаха и гласът ми се разтрепера, докато ги четях на глас. Новата книга на Анатоанета Николова е като нея – чудесна, нежна, естествено захласната, пробождаща със сърдечната си чистота и читавост. Тук всичко е пронизано от светла тъга, лилава споделеност, добросъвестна доброта, почтена недоисказаност, наивност на дете, приказност, изящен рисунък и още по-изящно лирическо поведение. Това е някаква носталгия по бягствата от себе с, и по завръщането у себе си, градска меланхоличност, която не е за всяка личност. Антоанета Николова в стиховете си е ту същество от съществен вид, ту ... |
|
|
Пламен Панчев ни поднася най-доброто от излезлите му до сега стихосбирки. Тук са и поемите "След теб" и "Тревожен хляб". Лирично песенен като изказ, поетът вълнува с постоянните теми за любовта, за съдбата на твореца, за гражданската му позиция. "Но жив съм аз! На всяка крачка! Над всеки миг хипертоничен! Един случаен Пламен Панчев узрял до край да те обича!" ... |
|
|
"Разводи, самоубийства, изневери, предателства - много са миазмите в "гьола за говеда", а още по-страшното е, че почти всички, които стигат до там, тръгват от чистотата и надеждата на извора. Онова, което прочетох, беше не само интересно и увлекателно, то ме покори с правдивостта си. Приемам романа на Тошо Тошев с цинизма, с трагикомедията, с невероятната тъга под повърхността за изгубената чистота. В тази книга няма напъни за "модерност", за "литературност", тя е убежище за дирещия истините за миналото и за настоящето, истини, от които капе кръв - нашата кръв, на виновните за всичко ... |
|
|
"Ключовете от къщи, са там където има навик. Да ги оставя Жеко когато вече се е прибрал, но сега ги е забравил Излезна и не се прибра И да го чакам знам, че няма никога да звънне И да си дойде от там, за където тръгна без ключове." Текла Алексиева ... |
|
|
Продължението на "Сянката над каменната пейка" и "... и белите сенки в гората". ... Книгата е част от поредицата "Европейските разказвачи на XX - XXI век" на издателство "Емас". Нови тайни в живота на мрачния замък "Розов дар". Двете полусестри Берта и Каролин са пред разрив. Каролин, безцеремонна и арогантна, продължава да играе ролята на младеж, нехаейки за нежните чувства, които събужда у младата собственичка на замъка "Розов дар" Русилда. Дълбоко разочарована от нея, Берта напуска замъка и се връща у дома, където намира нова, истинска приятелка - ... |
|
|
Роман, безкрайно приключение за читателя, изпълнено с напрежение и неочаквани обрати повествование, книга, която не те оставя да поемеш дъх, преди да обърнеш на следващата страница. И това е само началото..."Потъвах всеки път, щом успявах да изкрещя още нещо и все по-трудно излизах на повърхността. Блатото беше дълбоко. Смехът на Марта се носеше над мен, едва успявах да се боря. Лизи я нямаше. Виктор също. Бях съвсем сама. Точно както се чувствах преди да напусна родния си град, с надеждата за ново начало. Последните остатъци от въздух безмилостно излизаха от дробовете ми. Не можех да мисля, нито да се боря за живота ... |
