Роман за съдбата на модерния човек. ... "Шлеп в пустинята" е кратка книга, 150 стандартни страници, но е чист спирт - всеки може да го пие толкова разреден, колкото обича (може и неразреден). Проблематиката е дълбока, яка, и се чете на един дъх. "Стоя на балкона вкъщи и гледам реката. Живеем на последен, осми етаж и реката се вижда добре, въпреки новия блок, който ни затули част от гледката. Река Дунав, град Русе – шон шонж мо. Аз съм учител по английски, не по френски, и ми е лесно да си правя майтап с френския. Един шлеп върви нагоре по течението и скоро се скрива зад новия блок. Представям си как се ... |
|
|
Последните проучвания на голямата пирамида в Гиза доказаха неизвестни до момента камери в пирамидите и Сфинкса на платото Гиза. Учените и изследователите са изправени очи в очи с "божествена" тайна, чийто корени са в зората на човешката история, но резултатите и досега се прикриват от обществеността. Какво премълчават археолозите? какво точно се случва в Египет? От ноември 2005 г. египтолозите са наясно, че мъдрият свещеник и учен Имхотеп оставя на човечеството след себе си хилядолетна тайна наука, почерпена директно от "боговете", която ще взриви световното статукво. В случая определени организации и ... |
|
|
Над Мила и нейната съдба, като че ли тегне тежка прокоба. Майка ѝ я изоставя още докато е била дете, баща ѝ се пропива скоро след това и младата девойка е принудена сама да се бори с живота. Тя учи, за да усвои професия, и едновременно с това работи, за да се издържа. Мила е борбена и упорита и навярно би успяла, ако не бе облогът между нейни колеги. Те се хващат на бас, че единият от тях ще успее да я прелъсти и да я унижи за определен период от време. ... |
|
|
Любимци на публиката. Под редакцията на Георги Тошев . ... "Крал Лир", "Вишнева градина", "Последната лента на Крап", "Животът в сън", "Делото Дантон" …Театърът остава завинаги първи дом за актьора Наум Шопов. Роден е на 27 юли 1930 година в Стара Загора в семейство Мара Шопова ( по баща Делчева ) и Христо Шопов, бежанец от Смърдеш, Костурско. Завършва гимназия в родния град. Играе в театрите в Ст. Загора ( 1948 - 1950 ), Пловдив ( 1952 - 1958 ), Бургас ( 1967 - 1968 ), в София - Театър на Народната армия ( 1958 - 1975, с прекъсване ) и Народния театър ( от 1985 ). И ... |
|
|
Франц Фердинанд Трота е последният от славния род Трота. Живее нощ за нощ, а дните си проспива. Докато не идва Голямата война, която променя света му и го белязва с вината, че е несправедливо оцелял. Романът "Гробницата на капуцините", писан през 1938 г., е документ за онова време и за разпада на Хабсбургската империя, а днес заема достойно място на рафта с най-великите произведения в световната литература през ХХ век. За автора Йозеф Рот (1894 - 1939) e скиталец, журналист, пияница, мечтател. Роден в градчето Броди в Източна Галиция, учил във Виена, воювал като доброволец от Хабсбургската империя на ... |
|
|
От автора на бестселъра Вила в Сицилия - Розана Лей . Три писма. Две сестри. Едно пътуване до Венеция, вдъхновено от миналото, което проправя път към бъдещето. Джоана оставя зад гърба си шумния Лондон и се завръща у дома - в Мълбъри Фарм Котидж в Дорсет, където сестра ѝ Хариет отчаяно се опитва да спаси семейната ферма и да държи под контрол все по-нелогичното поведение на майка им. Въпреки всичко Джоана се надява, че тишината тук ще ѝ помогне да подреди мислите си след сътресенията в привидно щастливия ѝ брак. Когато открива стари любовни писма, подписани от художничка на име Еми, Джоана решава, че ... |
|
|
"Поезията на Боряна Богданова е къща, която някой е напуснал. Над покрива ѝ свети немилостиво слънце, а цветята в градината гледат надолу. По стените отвътре има закачени въздишки вместо картини. Но. От ъгъла наднича един възпълничък трепет с алени бузи, прилича на току-що погалено дете. И ти просветва: има някой вкъщи." Ива Колева "Когато самотите тежат върху раменете ти, а между Мен и Ти се простират пропасти от тъжни дъждове, сред които Любовта не може да бъде спасена от удавяне, понеже изтича като живота, ти винаги стоиш на ръба на себе си. И точно там, където се изгубваш безвъзвратно, започва ... |
|
|
Антология. ... "С Георги Братанов ни свързваше единствено литературата. Никога не сме си говорили за нещо друго, освен за поезия. Преди близо 50 години - някъде около 1970 - 1971 г., създадохме в Софийския университет литературен клуб между Юридическия факултет и Българска филология. Аз бях от Плевенския край - той от Ямболския. Сближихме се неусетно по диагонала на България. Мисля, че той беше от главните инициатори. Защото бързо доведе другите Ямболски звезди - Димитър Кралев, който пък водеше Яръмов и Димитър Вълев. Доведе и все още разумния, но обезумял от поезия Недялко Вълев. Около две години живяхме в този ... |
|
|
Зрелостта на книгата, както и изграденият вече стил, са наистина много отчетливи и правят от Калоян Христов поет, чието име няма как да бъде подминато. Достойнствата на книгата са в овладения индивидуален почерк, в играта с формата (от хайку до сериозни философски стихотворения), в разширения тематичен обхват, в намерените запомнящи се и много нестандартни и красиви метафори, в продължаващото все по-фино проникване на природното в разказа за света и аза. На пръв поглед книгата е за любовта и любимата, с познатите теми за недостижимостта и изплъзващата ѝ се същност, реплики към канона на българската поезия. Но ... |
|
|
"Настроения: Бяла самота" е първата стихосбирка на Димитър Нешев Димов. Роден е на 21.08.1949 г. в София. Корените му са от Копривщица и Прилеп. Завършил е геология в ГГФ на СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като геолог в Челопеч. ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
|
И път, не казвам накъде... - том 2 на Валентина Радинска съдържа преводи от Инокентий Аненски , Марина Цветаева , Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, Силва Капутикян. Ноември Тъй мъртъв утринният пламък, с настъпващия ден - в раздор! И вятърът със клони вяли все същия извива хор... Утеха е, че във забрава, със смес от бяло и сребро, невидими черти смекчават рисунки с тъничко перо... И слънцето, като в неволя - в мъгла... По-скоро да измолим шейни, поле, и син покров, да тръгнем с облаци лъчисти след нежния и снежен зов - по тези линии вълнисти... Инокентий Аненски ... |
