Третият сборник с разкази на Сигизмунд Кржижановски , който е в ръцете на българския читател, продължава да води по криволичещите улици на специфичната урбанистична метафизика, често на ръба на живото и неживото, в леко сумрачната сгъвка на реалността, в която хората и "нехората" оплитат заедно тъканта на съществуващото - топоси, познати от вече излезлите в превод на български "Итанесиес" (2015) и "Автобиография на един труп" (2018). Разказите в настоящото издание обаче тежат по особен, нов начин. Течащи, материализиращи се не само в градските полунощия, но и на военния фронт, на граничните ... |
|
|
"... В събота привечер лежи на брега на океана. Мисли за родителите си и мисълта му е ясна, опитва се да подреди доминото на спомените, но не се получава. Шарада. Спрял е Форда на 100 m от брега. Зяпа носталгично изчезващото зад хоризонта слънце. Дошъл е да остане, и толкова. Това, което е видял, не му дава спокойствие. Дойде, побачка, Guten Abend, дори утре ще се натурализира. Иска да мисли за онова петънце на Балканите, но вълните изтриват мислите му като фигури по пясъка. Единственото, което съзира ясно, е краят. Там, където слънцето залязва. И своя програмиран финал. Бяга на запад при залез слънце, за да види по- ... |
|
|
"Рециклирането на спомени за любов е синоним на възкресение. Рехабилитация на чувствата. Борба с фамилна анамнеза. Физиотерапия за сърцето. Акт, в който създаваш сам себе си от парчетата на предишното си ничие "аз", заприличал на бездомен Бог, загубил вяра в собствената си религия и след умиране, повярвал в себе си отново. Когато душата е на изкуствено дишане, единственото лечение е поезията. Д-р Айча Заралиева го прилага успешно в "междуклетъчното пространство на мислите". Където всяка рециклирана любов става вечна, ничия и твоя едновременно." Ива Спиридонова Айча Заралиева е родена на 1- ... |
|
|
Съставител: Боян Цонев. ... Днес почти всеки е наясно, че в неговия лаптоп има HDD или "външно запаметяващо устройство" (ВЗУ). Обаче малцина вече знаят, че през миналия век в продължение на 20 години малка България е била единствената страна в цяла Европа, която е произвеждала серийно хиляди ВЗУ и към днешна дата няма наследници. В този сборник са включени спомени на част от водещите специалисти от онова време: Добромир Дяков, Иван Станчев, Петър Попов, Боян Цонев, Николай Райнов, Христо Момерин, Петко Коджабашев, Иван Жизгов, Иван Цонев, Трифон Мисов, Евгени Василев, Младен Младенов, Веселин Герганов, Румяна ... |
|
|
Мартин Спасов е роден на 29 юни 1985 г. в Шумен. Завършил е българска филология в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". През 2013 г. издава първата си стихосбирка "Аз мога да цитирам тишина". С нея той печели Националната награда за поезия "Южна пролет", 2014 г. През есента на 2014 г. получава и Голямата награда на името на Усин Керим, както и наградата на публиката в същия конкурс. През месец юни тази година става носител и на Националната литературна награда за поезия "Владимир Башев". "Само жълти чадъри и костилки от спомени. Хапеш минали устни до синьо. ... |
|
|
Интерес към личността на Фердинанд и свързаните с него лица и политически събития Добри Ганчев започнал да проявява още в първите месеци от службата си в двореца. Това много добре личи от бележките, водени от него по време на първите Фердинандови обиколки из България и използвани по-късно /около 1920-1923 г./ при писането на настоящите спомени. Всичко това безспорно се е отразило на точността и свежестта на спомените. Те се оказват толкова антифердинандовски, че тяхното отпечатване не е било възможно, нито безопасно при съществуването на монархията в България. ... |
|
|
"Великолепен език, отлично изтеглени сюжети и заковани поанти. На места хваща за гърлото, а на места ми идва да се гръмна от завист. Поети са всички рискове на пределната стилизация и читателят няма защо да се чуди кое е по-истинско: мрачният блог на самотника Пармаков, истинската история за героиня от разказ на друг писател или дневникът с добри дела на измислената седемгодишна Ния, който е самата прелест." Христо Карастоянов "Сигурен съм, всеки има скътана някъде своя кутия за спомени. И от тая кутия черпи, за да направи днешното си по-поносимо, по-приемливо, по-търпимо. Константин Петров също има своя ... |
|
|
"1885. Спомени на съвременници" събира безценни късчета памет. Хора, оставили имената си в историята, разказват от първо лице за моменти на чисто родолюбие и национално единство. Разгръщайки страниците, ще се потопите в живота на следосвобожденска България в тази година, събрала в себе си две от най-славните и триумфални събития - Съединението и Сръбско-българската война. Ще се озовете на заседанията на тайните комитети, после ще се изкачите на Бузлуджа за честването на смъртта на Хаджи Димитър, където, заедно с майката на войводата, ще си припомните идеала за национално обединение. Редом до опълченците ще ... |
|
|
За Априлското въстание са написани десетки академични книги. Повечето издания обаче изразяват гледната точка на своите автори или носят белезите на една или друга историческа школа. Сякаш все по-рядко човек може да открие истината за въстанието, представена не от днешен изследовател, а от свидетелства на участниците в епопеята или техни съвременници. Точно това предлага тази книга. Следващите страници ще ви отведат в бунтовната пролет на 1876 година, когато из българските земи обикалят съзаклятници, революционни идеи се обсъждат по тайни събрания, мирни селяни леят куршуми в нощите, черешовите дънери стават на оръдия, а ... |
|
|
Сборникът съдържа над 70 разказа на студенти от различни поколения и прави видими последните шейсет години - период от време, характерен и с политически репресии, и с бунтове, и с примирение, и с възторг от постигнатата свобода. Изданието не е само хроника на времето, а и почит към преподавателите и към живота в духовна общност. ... |
|
|
Симеон Радев е роден в град Ресен, Македония, на 19 януари 1879 г. Първоначално учи в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, а след това завършва френския лицей „Галата сарай“ в Цариград и право в Женева. През 1905 г. става главен редактор на в-к „Вечерна поща“, а през 1906 г. заедно с Александър Балабанов слагат началото на сп. „Художник“. По-късно (1911) основава всекидневника „Воля" и взема дейно участие в неговото списване. По това време обнародва и своята книга „Строители на съвременна България" – едно от големите и оригинални историографски изследвания у нас. Още твърде млад, Симеон Радев се отдава ... |
|
|
Боян Михайлов е роден на 5 юли 1934 г. в гр. Твърдица, Сливенска област. Завършил е специалност "Журналистика" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Като студент пее в Академичния хор под диригентството на Ангел Манолов. След това е редактор във в. "Септември" в Стара Загора и кореспондент на БТА в Сливен и Ямбол. През 1962 г. става служител в Министерството на външните работи. Задграничната си кариера започва през 1963 г. в легацията на НР България в Рио де Жанейро - Бразилия. След това е бил посланик в Ангола и Португалия. Бил е служител и в отдел "Външна политика и ... |
