Слабите страни на някои от най-великите умове на света. Най-великите имена в човешката история имат късмета да бъдат запомнени единствено с невероятните си таланти и постижения. Гениите обаче са вършели и немалко глупости, които не просто озадачават, а често граничат и с пълен идиотизъм. За щастие, повечето примери са по-скоро забавни, но не липсват и фатални инциденти. Питагор, да речем, умрял по абсурдно нелеп начин край една нива. Мария Кюри пък имала неблагоразумието да носи радиоактивни материали в джоба на престилката си. Исак Нютон гледал към слънцето без защита на очите си, а Бенджамин Франклин правел всичко ... |
|
|
Град на любовта. Град на мечтите. Град на светлината. Град на светци и грешници, на бележити учени и творци. Толкова много са определенията за Париж, не само столица на Франция, а нерядко и пулсиращото сърце на света. В своя бестселър Париж признатият майстор на историческия роман Едуард Ръдърфърд ни представя негов ослепителен портрет през вековете, чрез разказ за многото поколения на няколко рода, чиито съдби по удивителен начин се преплитат с историята на Париж. Пренасяйки ни напред и назад във времето, от Средновековието до студентските вълнения от 1968, епичната история смесва триумфи и трагедии, влюбвания, ... |
|
|
Ирина Денежкина е родена в Екатерининбург. Следва журналистика. Пише разкази за себе си и ги дава на приятели да ги четат, а те и препоръчват да ги публикува в Интернет. Произведенията и са номинирани за наградата “Национален бестселър” и дори без да са във вид на книга, стигат до финала. Ирина веднага е обявена за надежда на съвременната литература. Правата за издаване на сборника са продадени в 20 страни. В Италия Денежкина със седмици е в топ 10, наред Паулу Коелю и Исабел Алиенде. В САЩ разказите и успяват да пробият недоверието към съвременната руска литература. Героите в книгата обичат купоните, музиката, колите, ... |
|
|
Жестоко - 100 разказа в 100 думи. Това са завършени истории с неочакван край, съспенс, поврати и изненади. Чете се леко, бързо и най-важното - храни въображението. А въображението е двигател на цивилизацията. То е причината да имаме съзнание. За кого е тази книга? - Това е книга за хората, които са забравили да четат. Днес живеем във време на нечовешки зрелища. Мега продукции продават усещания за милиони долари за секунда. По дяволите, кой може да устои на това? Не е тайна, че днес не се чете. Няма време. Няма фън. Няма нерви. Това е днешния свят. Но проблемът не е в нечетенето, а в това, че така се лишава въображението ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Красноглед" от издателство "Изток - Запад". ... 30-те години на миналия век. Елзи и Омър учат заедно в училището на миньорско градче в Западна Вирджиния. Елзи мрази това място и заминава да търси нов живот във Флорида. Там между нея и талантливия танцьор и бъдещ актьор Бъди Ебсън припламва любовна искра. Но когато Бъди заминава за Холивуд, Елзи се връща у дома и приема предложението за брак на Омър, сбъдвайки най-големия си страх - да стане миньорска съпруга. Споменът за безгрижните дни във Флорида не угасва в сърцето на Елзи благодарение на необичайния сватбен подарък от ... |
|
|
Вчерашният свят, прочетен днес, за да има утре. ... "Крематорът" е най-известната книга на Фукс, неговата симфония на злото, на разпадането на личността, повлияна от човеконенавистническа идеология. За "Крематорът" е характерна атмосферата на тайнственост и мистичност, сливането на реално и въображаемо в една фантасмагорична реалност, както и употребата на елементи от криминалните жанрове или романите на ужасите, които тук служат в посока на абстрактизацията на образа на злото, оголването на абсурдния характер на действителността, психологическата дисекция на героите. "Авторът, сравняван с Франц ... |
|
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... "В стария Лондон в есенен ден от втората четвърт на шестнадесетия век на бедното семейство Канти се роди момче, което никой не желаеше. В същия ден се роди друго англичанче на богатото семейство Тюдор, което то желаеше. Желаеше го и цяла Англия... Всички празнуваха... В цяла Англия се говореше само за новородения младенец Едуард Тюдор, Уелският принц, който си лежеше повит в коприна и атлаз, без да съзнава тази суетня, без да знае, че важни лордове се грижат и бдят за него... А за другия младенец, Том Канти, повит в жалки ... |
|
|
Обикновени животи в необикновени времена. Куба. Вечният остров. Страната с най-хубавите плажове в света, най-класния ром, най-уханните пури, най-красивите жени, най-неустоимата музика и най-лошите бунтовници. Cubanidad, трудното за дефиниране усещане на това какво означава да си кубинец, е във всеки жител на острова и същностна част от всяка кубинска история."За да пиша за Куба по начин, който предизвиква такъв вид усещане, знаех, че имам нужда да я видя от улиците на Уанабакоа. Исках да стигна отвъд митовете, да покажа истинската Куба и истинските кубинци, които живеят там, да вдигна завесата на дългогодишния ... |
|
|
Първата фраза на този необичаен роман съдържа в себе си цялата бъдеща книга, нейния сюжет, нейната скрита енергия. За да напише един наистина гениален роман, авторът би трябвало предварително да получи такава начална фраза от специалистите от една стара литературна агенция със седалище в Париж, занимаваща се с изучаването и продажбата на начала на романи. А от услугите на тази странна и тайнствена (недостъпна за всекиго!) организация в своето време са се ползвали велики писатели като: Джеймс Джойс, Хърбърт Уелс, Ърнест Хемингуей, Албер Камю, Франц Кафка, Томас Ман. И тук Матей Вишниек ни разкрива тайната - какво да ... |
|
|
"Как спрях да крада" е сборник с разкази от "Мария Донева". В сборника има фантазии, мечти, сънища и смешки. Чувства, преоблечени като птици и животни. Предмети, които преживяват приключения. Жаба, която копнее за съвършената красота. Костенурка, която страда, че е напълняла, и затова не иска да идва пролет. Бездомен домашен дух. Бабичка с колт. Скелетът на Хемингуей. Бухал, който търси да купи крем против слънчево изгаряне. Това е част от моята колекция от носталгии и очарования. Писането на тази книга беше като детска игра и най-голямата ми надежда е четенето ѝ също да се усеща така. " ... |
|
|
"Тази книга, като никоя друга, отразява безвремието, в което живяхме. Помня колко бях потресен, когато я четох за първи път, през 1997 г. Хората бързо забравиха правителствата, при които добре облечени бизнесмени се стреляха по заведения и инфлацията галопираше, а обикновеният човек изпадаше в отчаяние, в депресия. Чудеше се дали да остане в родината си, или с пламтящи от треска очи да търси начин как да се озове в бленувания Запад - тогава още не бяхме в Европа. Тази реалност сякаш плашеше българския писател. Но не и Деян Енев. Разказите в този сборник нагазваха смело в най-дълбокото на родното, придърпваха ... |
|
|
"Лигите на дявола", така наричали в Аржентина паяжините, които есен се носят по въздуха; това го разказва Хулио Кортасар в едноименния си разказ, по който по-късно Антониони направи прочутия си филм "Фотоувеличение". Постоянно си мислех за това, докато четях романа на Христо Карастоянов "Паякът" - една книга, изплетена по всички правила на тези нежни капани, които подсказват повече за самота, отколкото за кръвожадност. Така се случва и с героите на Карастоянов, които са оплетени в самотния лабиринт на 90-те години от миналия ХХ-ти век и началото на сегашния ХХІ-ви. Лабиринт, който е по- ... |
