"Въпреки нихилистичното си заглавие, стихосбирката на Ваня Вълкова Нищо прелива от пъстри неща. Още от първите стихотворения проличава способността на автора да съчетава ярката и нетрадиционна образност с неочаквани идеи и смисли. Стремежът към заплитане на нови връзки в битието, защото нищо няма да ти го върне (Нищо 3) чрез поезията е това, което гради структурата на цялата книга и е основна нейна стратегия. Успешният творец се познава по майсторството да превръща привидно баналния материал на ежедневието, което отминава, в нови пространства, които остават. Това се случва в тази книга, написана от поет, който е ... |
|
|
"Когато си порасъл достатъчно, за да знаеш, че за да продължиш напред, понякога е нужно да спреш, да обгърнеш с поглед преброденото време и да благодариш, тогава се раждат книги като Равносметки. Като учебник как да бъдеш просто човек, като съкровена изповед пред себе си и изящни думи, пеещи във възхвала на ежедневния живот какъвто е, безумно красив и никога неповтаряем. Мъдростта в поезията на Ваня Бояджиева е земна, човешка и разбираема в своето съвършенство от чисти образи и метафори. Тя смалява света до шепа, в която се побира само най-важното - онова, което е любов в същността си. Аз, ти, ние. А равносметката е ... |
|
|
Днес Рицос се приема за един от петимата най-големи поети на Гърция, редом до Константинос Кавафис, Костас Кариотакис, Георгиос Сеферис, и Одисеас Елитис. На едно място френският поет Луи Арагон казва, че Рицос е "най-големият съвременен поет". Неуспешно е предлаган девет пъти за Нобелова награда за литература. Когато печели Ленинската награда за мир (преди 1956 г. - Сталинска награда за мир) той заявява: "Тази награда е по-важна за мен от Нобеловата". Рицос е носител на Златния венец на Стружките вечери на поезията през 1985 г. ... |
|
|
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... Антон Страшимиров го нарече "слънчево дете" на българската поезия. И наистина - той беше почти дете, когато "жълтата гостенка", най-честата вестителка на смъртта при поетите романтици го отнесе от живота. Но този "юноша" (така се казва най-яркото от изповедните му стихотворения) успя да създаде едно значимо поетическо дело, което му отрежда място сред големите поети на нацията. Предговор, съставителство и приложение - проф. Светлозар Игов . Одобрено като учебно помагало с протокол №18 от 25 октомври 1995г. на МОНМ. ... |
|
|
"Камъкът отхвърлен от зидарите в глава на ъгъл се превърна Лице на древна кариатида обърнато навътре Той е Познанието И вратаря на загадъчната пирамида Тя е невидима И съвършена И тайната на Атлантида крие Човек е само апостроф който плахо пие от изворите на Вселената искри надежда и любов Ъгълът във себе си оглежда скритото лице на Бога Човек е чуруликаща вода и мислещ Огън Ъгълът - това са двете вежди на Светлина и Свобода" Иван Гранитски ... |
|
|
Подбор и превод Кирил Кадийски. ... Неувяхващата си слава Ронсар дължи най-вече на любовната лирика от сборниците "Оди" и "Любовни стихове", вдъхновени от възлюбените му Касандра, Мари и Елен, на които посвещава безсмъртни сонети. Тази значителна част от творчеството му е и най-стойностната и има най-големи шансове да достигне до съвременния читател. Вероятно тъкмо затова Кирил Кадийски, съставител и преводач на настоящия сборник, ѝ е отдал своите предпочитания. Преводи на отделни стихотворения се срещат в различни антологии, но това е първото представително двуезично издание на поезията на ... |
|
|
Настоящият сборник с американска поезия е по-скоро опит за събиране на едно място на някои от най-големите образци на американската литература, отколкото стремеж за антология с претенция за изчер пателност. Подобно начинание би имало нужда от усилия и ресурси, непосилни за един човек. Представени са едни от най-важните имена, чието творчество заляга в основата на американската литературна традиция. Други, които е трябвало задължително да бъдат включени, не са – заради сложността на материята, която създава опасност преводът да се превърне в субективно творчество. Някои от произведенията са издавани на български език, но ... |
|
|
Поезия в проза. Редактор: Петя Хайнрих . ... "Но Поезия" е книжно списание за нова българска поезия. Списанието се издава с подкрепата на фондация "Лексема" и издателска къща "Пергамент". ... |
|
|
"Дори заглавието на тази книга е напомняне. Напомняне, че "знам" е начало, а не край на въпросите. Напомняне, че в "предзнаенето" това "пред" обикновено тихо води към "предразсъдък", а не към познание." "Янус" е преразказ. И съвсем нова книга, съставена от "познати" текстове. Тя е за Янус, но и за Еней, и за Ютурна, тя е за Рим, преди да бъде роден, и пак за него - като съдба, като предизвестие, но и надежда. Защото е книгата на Янус." ... |
|
|
Сега, след толкова години, отново ме връхлетя поетическата буря. Бях 16 годишен, когато не можех да не пиша стихотворения. Всеки ден тръгвах към Морската градина, сядах на една пейка до паметника на Пушкин и се понасях във въртопа на самохипнозата. Благодаря на съдбата, че в момента е същото. Освободен от театър, от всякакви служебни задължения, от политически съблазни и конюнктурна суета - искам да пиша поезия. И пиша... Това, което предлагам е писано само след 2000 година, но повечето е написано през януари и февруари 2002. Не зная дали това е най-добрата ми книга, но мисля, че е най-компактната и изпята на един дъх. ... |
|
|
Книгата съдържа стихотворения и поеми от Бойко Ламбовски , преобладаващата част от които са писани съвсем наскоро. Някои от тях не са излизали в печата. Бойко Ламбовски е роден през 1960 г. в София. Негови стихове са превеждани на над 20 езика. Лауреат е на различни награди за поезия и публицистика у нас и в чужбина. Председател е на българския ПЕН-център от 2013 г. Негови произведения са: "Вестоносец" - стихове (1986), "Ален декаданс" - стихове (1991), "Едварда" - стихове (1992), "Критика на поезията" - стихове (1995), "Господ е началник на караула" - стихове (1999), & ... |
|
|
"Кеносис" е отказът от всичко, намаляването на живота, изтощаването до смърт. Това е процес на себеизпразване, самоизчерпване, себеотнемане, то е протяжното изтощаване на смисъла, призивът обезслави се. "Кеносис" е и точката, в която залозите са празни и нищо не може да се промени. Който претърпи този момент, без пустото в себе си да зарази пустотата навън, може да види как времената се преобръщат. "Кеносис" е опразване на високите редове, при което те остават високи, но празни. Прозрачни, без съдържание, те са вече чист жест с облик на послушание: остави се и се оставям. Метафизично късо ... |
