Пътеписи. ... "Събрани съчинения - том 8" представя пътеписите на автора. В съдържанието са включени книгите "Неосветените дворове", "Малка северна сага", както и за първи път публикуваните записки на Йордан Радичков от неговите сибирски тетрадки. "Неосветените дворове" е първият пътепис на Йордан Радичков, който се появява в края на 60 -те години. Историята на книгата започва от поръчка за написване на очерк за сибирските земи. Радичков прекарва в пътуване там повече от четири месеца със своя спътник и преводач - философът Георги Гачев. Срещите с хората и реалността на Сибир прави ... |
|
След изключителния успех на първия пътепис на Йордан Радичков за Сибир "Неосветените дворове", Швеция отправя официална покана към автора за ново пътешествие. Той се запътва към още една мразовита страна с тетрадка и изгризано моливче, за да напише следващия си пътепис "Малка северна сага". Пътуването на Радичков започва още в София с появата на една сърна по средата на булеварда и тя бележи началото на едно сюрералистично пътуване из Швеция. Книгата разказва за впечатленията на автора от пътуванията му до страната през различни сезони и по различни поводи - от най-дългия ден в Швеция до участието ... |
|
Книгата е част от поредицата "Строго секретно". ... Проф. Йордан Начев е автор на шест книги и над сто публикации. В своята последна книга "Дълбоката държава" първоначално прави кратък преглед на различните недемократични модели на държавно управление. По задълбочено разглежда характеристиките и влиянието на корпоратокрацията и криптокрацията, който през последните десетилетия влияят съществено на политическото и икономическото развитие в съвременния неолиберален модел на държавно управление. Във втората част на текста авторът дава отговор на въпроса доколко "Дълбоката държава" може да се ... |
|
"Добър вечер, приятелю млад, добър вечер, другарю. Добре дошъл във нашия град, добре дошъл във България - вземи във този хубав ден една българска роза от мен: нека тя да ти разкаже с ароматния си глас за Балкана, за морето и за всички нас…" Няма българин, който не изтрива тайничко някоя сълза, когато чуе думите на тази песен. Автор на текста е поетът Найден Вълчев , създал още много прекрасни стихове, познати на поколения сънародници. В сборника „Една българска роза” са събрани най-хубавите му творби. Голяма част от тях са посветени на пролетта. ... |
|
В литературата ни има автори, без които националната ни културна идентичност би била немислима. Сред тях са Иван Вазов , Алеко Константинов , Елин Пелин . И, разбира се, Йордан Йовков . Разкази като Йовковите По жицата, Другоселец, Индже, Вълкадин говори с бога разкриват повече за българската душевност от хиляди страници задълбочен изследователски анализ. Представят ни пред света с най-красивите черти на човешката природа. Учат ни на смелост, честност, благородство. И от поколение на поколение пренасят съкровената светлина на любовта, съчувствието и надеждата. ... |
|
След инцидент по време на буря млада жена се събужда в болница, но вече безсмъртна и с необикновена дарба - с едно докосване да вижда спомените на всеки. Така започва нейната кариера на Свръхсетивна. След осем години в света на безсмъртните Агни е отегчена, уморена и порядъчно изнервена. А се налага да се изправи срещу безумно силен противник, изчезнало без обяснение бивше гадже, изкусителен върколак и една петстотингодишна тайна, която е в състояние да разбие познатия ѝ свят. Цената за справяне с всичко това е написана с кръв. Нейната кръв. Един от живите за един от мъртвите! ... |
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. ... |
|
Втората книга на известния поет и преводач Найден Вълчев съдържа спомени за неговите срещи - реални или задочни - с велики имена в литературата: Александър Пушкин Адам Мицкевич Александър Твардовски М. Ю. Лермонтов Низами Омар Хайям Това са творчески срещи на преводача с техните стихове, част от които поместени в книгата. ... |
|
"Един от белезите на мащабната дарба е това, че когато попаднеш при картините ѝ, при музиката ѝ, при диханието на страниците ѝ, оставаш стреснат, трогнат, покорен, оставаш завинаги в щастлив плен на тази дарба. Била тя от близо или от далече. Духът ти рее и странства в нейните пространства и ти си честит, че без да си там, си там. При светли идеи, при незабравими образи, при зашеметяващи вълнения. Колко светлина у Пушкин , колко трагика у Есенин и Канети , колко невероятни вероятности у Шагал, какво искрящо просторечие, каква печал и каква радост у Твардовски, каква мила тъга у Светлов... И у ... |
|
"Навремето, когато около 25-годишни ни приемаха в Съюза на българските писатели с първи ръкописи и първи книжки, почнахме да се срещаме със старите писатели, с батковците в литературата, с познатите и непознатите ни връстници и Камен Калчев ни казваше: - И знайте, че така ще мине животът ви - сред тези хора, при техните книги, при техните съдби. Имахме респект, почит, уважение към всяко талантливо творчество. Шанс бе за нас да срещаме и сваляме шапка на Елин Пелин , на Людмил Стоянов, на Дора Габе , да се докосваме, да общуваме дори с Николай Лилиев, с Панчо Владигеров, с Илия Бешков , да гледаме на отсрещния ... |
|
Под формата на увлекателен разказ в книгата се търсят идейните подбуди и конкретните причини, дали основание на Захарий Стоянов да превърне въоръжените творби от епохата на Българското възраждане в основно ядро на националната ни идентичност. Чрез задълбочен анализ на публицистичното наследство на Летописеца се защитава тезата, че цялостното му творчество е плод на съзнателно целеположен модернизационен проект, а не толкова на лични пристрастия и симпатии. Предлагат се отговори на сложните въпроси за неговия неочаквано уверен дебют в публицистиката и литературата, очертават се механизмите, наложили в общественото ... |
|
"Стъкло. Светлина. Със своите изключителни качества стъклото е изразно средство за редица световни автори. Неслучайно XXI век е векът на стъклото. В резултат на технологичното си развитие през последните десетилетия стъклото осезаемо промени отношението и посланията на визуалните изкуства, включително на архитектурата и дизайна." Константин Вълчев "Стъклото е материал, който според историческите сведения е открит и познат от IV хил. пр. Хр. и векове наред се използва в бита на хората. Въпреки че сме свикнали вече с него и го срещаме навсякъде около нас, и независимо от това, че нашият век се приема за ... |