12 доказано работещи правила. Тази книга е за тези от вас, за които фитнесът не е професия. За тези от вас, които посещават залата в свободното си време, наред с всички ангажименти и трудности на обикновения човек. Въпреки това, вие обичате да тренирате, обичате тежестите и разбира се, искате да изглеждате добре. Тук ще намерите всичко необходимо, което ви трябва, за да изградите мечтаното тяло. Да се избавите от излишните килограми и да направите своята най-добра версия. В книгата ще откриете: 12 доказано работещи правила; 5 примери хранителни режима; 5 примерни тренировъчни програми. Книгата е част от ... |
|
|
Първият истински мъж в живота й... беше куче! Истинска варненска история за една голяма кучешка любов, на която ние, хората, сме неспособни. ... |
|
|
Изтокът е люлката на древни цивилизации и учения, неизчерпаем източник на знания, тайни и мистерии. Всичко, което можем да видим по обявените високопланински пътища и безкрайни степи буди интерес и любопитство. Древното минало на региона е изтъкано от съдбите на милиони хора, които са ни завещали напреднали знания, технологии и архитектурни и писмени паметници, които будят възхищение и провокират интелекта. Световното влияние на Изтока нараства непрекъснато, а източната идеология и философия завладява умовете на милиарди хора по света. Изтокът отдавна контролира и по-голямата част от световните пазари. От страниците на ... |
|
|
Световният и българският преход. ... Книга за световния и българския преход. Основната ѝ теза се съдържа в нейното заглавие: диалогът на цивилизациите е парадигмата на геополитиката и на световния ред в информационната епоха. Основната теза на книгата се съдържа в нейното заглавие: диалогът на цивилизациите е парадигмата на геополитиката и на световния ред в информационната епоха. Еднополюсен или многополюсен световен ред - това е въпросът, който се решава днес. В средносрочен план, първите едно-две десетилетия на XXI век, ще протича борба между тези два паралелни геополитически процеса. През този период ще бъдем ... |
|
|
Стихове от Онтарио ... "Аз те обичам, живот, а ти ме наказа като първа любов, помрачена от злъч и омраза. Равноденствие, жажда, отчаяно слънцестоене, сред които душата ми като разпятие стене. И потече реката от моите сънища - черна, между мъртви оброчища и буренясали стърни. И угасна за мен нежността теменужно вечерна, и светът като минало-бъдеще се преобърна. И сега съм сред стенещи пясъци и сред тайфуни, като блудна стрела, като звек от разкъсани струни." ... |
|
|
Ловджийката Катя и екологът Атанас водят борба срещу бракониерството. След отвличането на вълчица от Врачанския Балкан започват разследване на престъпна организация, занимаваща се с незаконни кучешки боеве. В това приключение се опознават и сближават, но постепенно разбират, че и двамата крият мрак, който ги е пречупил непоправимо. А някъде из планината броди една легенда. Легенда за огромен черен вълк, който от години се изплъзва дори на най-опитните ловци. Както всички вълци и този носи име на звезда - Ахернар. В стремежа да събере разбитата си глутница, той ще се сблъска с прокълнати врагове, духове на стари другари и ... |
|
|
Всеки човек е като една приказка. Има неразказани приказки. Има недовършени приказки. Има и преписани приказки. Има приказки с неочаквано начало и с неочакван край. Има и вълшебни приказки - те са най-хубави, ама рядко се срещат. Всеки човек разказва любимата си приказка, без дори да знае, че самият той е героят в нея. Така всяка приказка носи своето време и всяко време ражда своите приказки. Дори когато Времето толкова стремглаво бърза, че вече му се вижда краят, то пак нашепва... приказки в края на времето. ... |
|
|
Второ издание. ... Гениалният учен доктор Салватор спасява живота на едно малко момче, като му присажда хриле на млада акула. Така на белия свят се появява Ихтиандър - човекът-амфибия. Юношата прекарва по-голямата част от времето си в морето, в компанията на риби и делфини. Един ден обаче се появява тази, заради която той е готов да промени съдбата си. Ще му се наложи да се сблъска с подлост и хитрост, любов и милосърдие, различни човешки качества и да преживее доста изпитания. В Русия наричат Александър Беляев "руският Жул Верн и Джек Лондон", защото умее да съчетава предизвикателствата на приключенския ... |
|
|
"Тази книга завършва с предчувствие за смърт. Последната дума на тази книга е „кола“. Кола, която не пристига на пресечката на „Евлоги Георгиев“ и „Оборище.“ Колата, която не пристигна на тази пресечка, се оказа смачкана на „Цариградско шосе“. Заради това не пристигна на „Оборище“ и „Евлоги Георгиев“, където живееше Кембълът. Тази книга не е писана от мен. Като че ли не е писана и от Кембълът . Тази книга е писана от предчувствията му. Може би заради това на места звучи несвързана. Предчувствията му изпреварваха мисълта. Предчувствията му понякога бяха по-бързи и от словесните реакции. А той знаеше какво да прави с ... |
|
|
Подпоручик Ромашов се посвещава на армията, за да стане герой, но съдбата го захвърля в малко затънтено градче с "ужаса и скуката на военния живот". Не му е съдено да стане герой във война, но затова пък става герой в любовта, попадайки в плен на несподелената си страст към една хищна и студена "фатална жена". Дългът на офицера, кариерата, бъдещето, дори самият живот са поставени на карта, когато става дума за честта на жената. Изходът от всичко това е един - дуел. Романтичното преклонение и рицарското отношение към жената, готовността да загине в името на любимата, възпяването на красотата на най- ... |
|
|
Исторически роман. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Романът "Пурпур" е посветен на големия византийски философ Михаил Псел - изтъкнат държавник, енциклопедист, духовник, учен, живял в залеза на империята. Може ли блясъкът на пурпура - властта - да затъмни блясъка на интелекта и таланта, а властолюбието да разгради човешката личност, да я превърне едновременно в жертва и палач, каквато е съдбата на Псел... Универсалните измерения на личността му са актуално свързани с нашето съвремие - загиването на духовното, на идеалите и хуманността ... |
|
|
Българите, които навлизаха в анклава откъм Северната магистрала, неизменно спираха при „Сянката”, защото най-много се доближаваше до представата им за някогашната България – такава, каквато я помнеха бащите и дедите им - България, отпреди да бъде съсипана окончателно и европейците да я превърнат в свой доминион. Бяха чували от родителите си, че някога страната ни е била пълна с гори, с цветущи долини и ливади, из които ромолели ручеи, шумели листа, а по небето плували бели облаци. Цяла България била нещо като „Сянката”, такова чудо било в майката Родина. А после всичко запустяло и изчезнало благодарение на нейните ... |
