В книгата За духът на българския народ, доц. д-р Иванка Кирова осветява историята на българския народ от духовна гледна точка."Българският народ е избран народ, със специална мисия, вдъхновяван и воден от Духът на народа. Направляван от Народностния Дух (Архангелът на нашия народ), той носи културните и духовни течения на прабългари, траки и славяни, като единен български народ. Българинът е силен, издръжлив, корав, жилав, не се предава. В своята многовековна история, от дълбоката древност до сега, българският народ е имал години на възход и падения. През близо петстотин години турско робство и сто и седемдесет ... |
|
|
Има ли някои повтарящи се фактори, които обуславят появата и развитието на империите? Защо народи много по-многобройни и по-цивилизовани от монголците и не посягат към имперско величие? А покорените и включени в състава на империите народи? По-зле или по-добре живеят под тяхна власт? Абсолютно задължително ли е да има харизматичен водач - Александър Македонски, Чингиз хан, Хитлер , Ленин, който съумява да обедини зад себе си и своята програма поданиците си? Империите олицетворение на злото или на съзиданието и културния и икономически разцвет ли са? Това са само някои от въпросите, на които авторът на предлаганата книга ... |
|
|
"Веднъж пътувах с бебето си в трамвая. Качиха се двама души - мъж и жена, които накратко могат да бъдат описани с клишето "очукани от живота". Не много възрастни, но и не добре запазени, с липсващи зъби, и двамата със следи от привлекателност, но вече трудно забележими. Мъжът носеше найлоново пликче с половинка хляб и 2-3 малки хартиени пакетчета - навярно обядът им. Както ги наблюдавах в продължение на няколко спирки, мъжът изведнъж забеляза бебето. Само за няколко секунди той успя да развие едното пакетче, в което имаше салам, да извади нож, да отреже половината и пред ококорените ни очи - ... |
|
|
Сказка, държана на 4 ноември 1938 г. в София. ... "Едно общество от любители на българската история ме покани да държа сказка върху народността на старите македонци. Същото това общество откри родолюбивия българин и столичен печатар, господин Петър Глушков, който бе тъй любезен и щедър да издаде даром тая книжка, за което казаното общество и аз му благодарим най-сърдечно. Питането за народността на старите македонци не се изчерпва с тая книжка. В нея, обаче, е казано най-същественото, от което се вижда, че старите македонци продължават да живеят в днешните македонци и че те са принадлежали към оня народ, който ние ... |
|
|
Кредитните карти - можем ли без тях в съвременния свят на високи технологии и надбягване с времето? Необходимото зло ли са или средство за оцеляване? Отговорът ще намерите в тази книга. Един увлекателен разказ, с примери от живота на обикновения човек в американското общество и същевременно трезвен анализ на тази бързо разрастваща се индустрия. ... |
|
|
Джендър, раса и идентичност. В новата си книга Дъглас Мъри разглежда едни от най-спорните теми на XXI век: сексуалността, расата, технологиите, джендъра. Той разкрива мащабната културна война, която бушува из целия свят - на работното място, в университета, училището, дори в дома ни, - в името на социалната справедливост, политиката на идентичността и политкоректността. Живеем в постмодерна ера, в която големите наративи на религията и политическата идеология вече не са актуални. Те са заместени от една неспирна война срещу всеки, който е на "грешната" позиция, в която идентичността е превърната в оръжие. ... |
|
|
Преработено и допълнено издание. ... "Предишният ми труд имаше за цел да опише същината на народите. Сега пък ще изследваме същината на тълпите. Съвкупността от общи черти на характера, които наследствеността наслагва върху всички индивиди от даден народ, изгражда душата на този народ. Когато обаче индивидите се намират обединени в тълпа, наблюдението показва как, тъкмо заради тяхното сближаване, възникват определени нови психологически характеристики, които вземат връх над чисто народностните и понякога са дълбоко различни от тях. Организираните тълпи винаги са играли значителна роля в живота на народите, но тази ... |
|
|
Избрани и редактирани или преразказани от Дядо Пънч. ... |
|
|
В своята монография Серж Московичи подробно разглежда и анализира психологическите теории на Гюстав льо Бон, Габриел Тард, Зигмунд Фройд и др. Социалният феномен на масата, разтварянето на индивида в нея, поведението на вожда - това са основните въпроси в психологията на тълпите и авторът умело ги илюстрира с примери за взаимоотношенията между тълпите и техните лидери: Цезар, Робеспиер, Наполеон, Ленин, Мусолини, Сталин, Хитлер, Мао, Тито, Дьо Гол и др. И така, какво да се прави, когато тълпите вече са налице? Две неща, отговаря психологията на тълпите: да се открие вождът сред тях и да бъдат управлявани. ... |
|
|
"В хода на лекциите, изнесени през Юни 1910 г. в Кристияния аз се осмелих да предприема един опит да опиша психологията на отделните народи и пътищата на тяхното развитие. Като основа на лекциите послужи това, което аз вече бях изложил в писмен вид по въпросите на антропософски ориентираната духовна наука и главно в моите книги Теософия, Тайната наука, Върху загадката на човека, Върху загадките на душата и много други. Аз трябваше да построя моето изложение върху тази основа, понеже слушателите вече бяха добре запознати с научния възглед, заложен в основата на споменатите произведения. Обаче към външната гледна ... |
|
|
Густав Льобон е лекар, антрополог и социален психолог, автор на над четиридесет произведения с огромен успех за времето си. Възловата му творба Психология на тълпите бележи началото на социалната психология и е първата, поставила и разгърнала въпроса за проявленията на масите, развихрили се впоследствие през целия XX век. Издавана и преиздавана до ден днешен в целия свят, тя е удивително актуална и сега, разкривайки способите за манипулация на човешките множества и как политиците могат да въздействат и да насочват мислите и чувствата. ... |
|
|
Сказка, държана на 4 ноемврий 1938 г. въ София ... "Питането за народностьта на старить македонци не се изчерпва съ тая книжка. Въ нея, обаче, е казано най-същественото, отъ което се вижда, че старите македонци продължаватъ да живеятъ въ днешните македонци и че те ца принадлежали къмъ оня народъ, който ние наричаме сега български народъ."София, декемврий 1932 г. Д-ръ Ганчо Ценовъ "Докато я има България, ще има място и за трудовете на д-р Ганчо Ценов, и тези трудове ще вдъхновяват и учат българските историци и граждани в трудната битка за установяване и налагане на величавата българска история. Книгите на д- ... |
