Понякога най-искрените думи могат да бъдат написани само в писма до нечия майка. Това е вълнуваща история за едно момиче, израснало в дом за деца без родители, за приятелството, за загубата, за анорексията и, разбира се, за мечтите."Ръка за ръка, двама на сивия цимент, той и аз. А ние, мамо... Ние просто искахме ванилов сладолед с парченца шоколад. Ние не искахме нищо повече от живота, но той ни изненада." Из книгата ... |
|
Всяка година децата на Дж. Р. Р. Толкин получавали писма от Дядо Коледа, изписани с треперлив почерк и украсени с изящни цветни картинки. В тях се разказвали великолепни истории за приключения и пакости, за битки с гоблини и пиршества с елфи. За вълнението на децата допринасял и начинът на получаване на писмата - понякога пуснати през комина, друг път донесени от пощальона, а веднъж оставени в дневната до пресен отпечатък от заснежен ботуш. Всяка илюстрация, марка и плик, изработени лично от Дж. Р. Р. Толкин, представляват същинско произведение на изкуството и са поместени в тази книга заедно с пълния текст на писмата ... |
|
Зайчето Феликс пътешества в миналото. ... По време на разходката на класа в музея се случва нещо странно - изчезва Феликс , плюшеното зайче на Софи. Всички го търсят, но Феликс сякаш е пропаднал вдън земя. Няколко дни по-късно внезапно се появява първото писмо от Феликс, дошло, незнайно как направо от Средновековието! Но това е само първото писмо, което плюшеното зайче изпраща на Софи от пътешествието си в миналото. Пристигат още писма от времената на древните гърци, викингите, индианците, от каменната епоха и от Страната на изгряващото слънце. Писмата на Феликс са оригинална възможност децата да се запознаят с различни ... |
|
Пенчо Славейков (1866 - 1912) е голяма фигура в българската литература, модерно мислещ творец с огромна култура, всепризнат естет. Таблото с лика на Пенчо Славейков е с размери 29.7 x 41.7 cm. ... |
|
На Острова снегът е мимолетен На Острова снегът е мимолетен - срама не скрива на разголеното лято и то прекрачва с нагло неприличие в салоните на есента и зимата. Тук реките не познават зимен сън - смрадта от раните промити на нощта отнасят в контейнерите на морето. И аз се закачих за миглите на Лондонското око на Мерлин Ентъртеймънтс и се издигнах до бялата брада на облаците - а птиците на моя смях небесен крилете си прозрачни разпериха над Темза. Питате защо побягнах от свойто топло ъгълче самотност - за да потърся кът уютен в горите на мълчанието островно за болните си спомени. Цанко Серафимов ... |
|
"Писма от войната" е първата оригинална батална книга в българската литература. Написана от един от бележитите български пълководци - Стефан Тошев, тя смайва с автентичния си език и рисува една реалистична картина, в която героизмът среща ужаса на войната. Сръбско-българската война заварва Стефан Тошев като капитан и командир на Трънския отряд. Още на 3 ноември Тошев влиза в бой с настъпващите сърби и успява да ги задържи, но получава заповед да отстъпи. Преживяното го тласка да стане автор на десетки бойни спомени, събрани и издадени 3 години след края на военния конфликт. В тях читателят ще прочете ... |
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... Свят, изпълнен със слънце, смях и малко тъга. Така изглеждат пределите на вселената, описана от Алфонс Доде в страниците на това издание. Всъщност светът, изтъкан от полярно различните чувства, е резултат от живота на героите от двете произведения в този том – "Дребосъчето" и "Писма от моята мелница". Издаден през 1868 г. романът "Дребосъчето" постига блестящ успех. Приживе самият Доде споделя, че е създал първата част на един дъх, докато втората го е поизмъчила. Причината е, както казва автора, това, ... |
|
В книгата има вградени пликове с писма и изненади! ... Софи тайно мечтае да лети с балон, но не може да осъществи своята голяма мечта. Един ден тя обаче да направи балон за своето плюшено зайче. Феликс излита с него и... изчезва! Софи и всички вкъщи се тревожат, но само след няколко дни пристига писмо от Феликс, който се е озовал на Луната. След време пристигат още писма. Смелият пътешественик попада на Луната, изследва Арктика, топлите морета, джунглите, пустините на Австралия и в писмата си описва местата, на които се е озовал, разказва за природата, за животните, за невероятните си приключения по време на своите ... |
|
От автора на "Особености на филибелийския характер". ... След главоломния успех на книгата "Особености на филибелийския характер" на Евгений Тодоров, която се превърна в световен бестселър и безспорно стана най-четената пловдивска книга, не само в Пловдив, но и отвъд океана, решихме да подпомогнем предизборната кампания по своеобразен начин със сборника "Тайни писма до Бойко Борисов и други явни и секретни писма и документи". Част от текстовете вече са публикувани в Интернет. Едни са безжалостно възхвалявани, други - подмазвачески охулвани. Не липсват закани и заплахи към автора, които още си ... |
|
Авторът е далеч от амбицията да разглежда писмата до (и за) жени в жанрово и стилистично отношение като отделни текстове, да ги разделя строго хронологично в тематични групи, а и да им извършва съдържателен анализ. След години занимания с женска християнска просопография, женските образи в текста са представени по азбучен признак като исторически личности и като адресати на големите християнски епископи, но все в полето на класическата просопография. В това изследване фигурират и някои жени християнки, които досега не са включени в български преводи. ... |
|
Архимандрит Софроний (Сахаров) - велик подвижник на XX век, богослов на нетварната Светлина и вече прославен светия на Православната църква (от Вселенската патриаршия през 2019 г.), е добре познат на читателя с книгите си Свети Силуан Атонски, Ще видим Бога както си е, За молитвата и др. Настоящият сборник съдържа част от кореспонденцията му с Дейвид Балфур, англичанин и римокатолически монах, който приема православието през 1932 г. В жертвената си готовност да помогне на своя събрат, измъчван от рационалистични недоумения в търсенето на истинското богопознание, отец Софроний е принуден да разкрие пътя на своето огнено ... |
|
"Сигурно няколко живота няма да ми стигнат, за да опиша това, което ми се е случило през съзнателната част от този живот. Ами ако включим и незапомнените събития, случки, страхове, възторзи... Каква е последователността на случващото се, откъде да започне човек? Заради това реших да напиша роман от разкази. Разкази за нещата, които са ме формирали... Разкази за нещата, които са ме накарали да обичам живота. Защото не инстинктът за самосъхранение ни прави живи, а това, което дере паметта ни. И когато от тези драскотини спре да се стича кръв, тогава значи животът е свършил. Оставям ви вас, читателите, да събирате и ... |