Бялата лодка се плъзга по водите на Темза, а плясъкът на греблата се редува с гласа на Чарлз Доджсън, който разказва чудата история на трите дъщери на декана на колежа Крайс Чърч Хенри Лидъл. Главна героиня в приказката е едното от момиченцата - десетгодишната Алиса. Започва с един бял заек, който носи жилетка и часовник в малкото джобче. Ушатият герой си мърмори под носа и бърза. Вмъква се в дупка в земята, а след него се спуска и Алиса - пропадането е дълго, а с него започва великото приключение на книгата "Алиса в Страната на чудесата". Книгата е публикувана през 1865 година, Доджсън се подписва като Луис ... |
|
Биографично Зад завои от думи, през капани опасни, сред ехтеж от куршуми как успях да порастна? Сухраних чучулига да ми пее в сърцето. А в мечтите достигам до съня на небето. Като роза разцъфвам, с аромат се обвивам. В сто посоки се пръсвам и с тревите се сливам... Потърсете поета - вечно броди наблизо. Като светла комета той в душите ви влиза. Павлина Павлова ... |
|
Една проститутка в ролята на Майка Тереза... Уроци по пиано с катастрофални последици... Таен план за убийството на Бог... Един младеж отказва да търкаля камъка на Сизиф... Докъде може да доведе необмисленото четене на книги... Няколко подслушани разговора на опашка за представление на Хамлет... Църковна служба със страстно разпятие... Един писател се опитва да убеди съпругата си, че не възнамерява да се самоубие... Посещение на младо момиче в дома на възрастен мъж в опит за прощален спектакъл... Момче, което преминава през Ада заради един джобен часовник... Как се пише разказ без първо изречение... Портрет на мъж без ... |
|
"Да крачиш само - е съпротивление. Да влезеш във вода, в огън - пак. Нестигнатата цел - съпротивление. Постигнатата - носи негов знак. И плуга, и ракетата, зърното, и труса нейде в земните недра, прибоя на морето... Как животът това съпротивление побра! Плътта ни не е ли съпротивление? А мисълта? А чувството за дълг? Съпротивление е съвестта. И бреме е. Ама какво без нея бих могъл? Часовниците като белезници заключват китката ни за това, което все да правим сме длъжници. Кое ни неусетно окова, че все вървим и все вървим нататък, където свети онзи ключ - мечтата." Атанас Звездинов ... |
|
"Новите стихове на Венцеслав Николов ме убеждават в нещо, за което по-скоро съм се догаждал. Често в мигове на униние съм си казвал, че ако умеех да свиря на някакъв инструмент, много по-ефективно бих надмогвал житейските несгоди. И ето, един виртуозен музикант посяга (не за пръв път) към словото, за да ни увери, че светът край нас е велико чудо, че независимо от всичко този живот е увлекателно приключение, че щастието е достъпно за всички хора и че имаме право да се стремим към него. Тази поезия е автентична, тя е поезията на този автор. Когато чета стихотворенията от новата книга, виждам Венци, който излиза ... |
|
"Аз съм поет без име. Написала съм много стихове, за да чуя гласа на душата си, за да чуя гласа на душите ви. Познала съм любовта и смъртта едновременно и затова ги докосвам внимателно. Страхувам се да не изчезнат. Защото любовта е в началото, а смъртта в края на пътя и всички вървим по него, кой както може. Аз съм излязла от земята и ще се превърна на шепа пръст. Затова стиховете ми са здраво свързани с нея. Когато ми е студено, когато ви е студено, вземете късче красота и го сложете между дланите си. То ще ви дари с обич и светлина, която вдига щорите на мъртвия живот. Моята поезия е едно малко камъче в обувката, ... |
|
"Както пламък облизва на дървото гордостта, тъй животът се изнизва. И то не едва, едва. А със крачки ускорени галопира всеки ден. Той, животът, няма време. Още стой така до мен." Тодор Билчев ... |
|
В Моите спомени О'Конър разказва болезнената история на детството си в разбито и изпълнено с насилие семейство. Вдъхновена от плочите на Боб Дилън, тя намира убежище в музиката. Шиниъд си припомня първите опити с местни ирландски банди, завършването на първия си албум, когато е бременна в осмия месец, и разбира се - постигането на невероятна популярност с кавъра на песента на Принс - Нищо не може да се сравни с теб. Нейните мемоари са интимно и преливащо от проницателни наблюдения и цинични шеги четиво, в които от първо лице е разказана истината за неконвенционалната кариера на влиятелен артист с дълго присъствие на ... |
|
Мъдрост Нашите души разговарят в тишината. Позволи ми да слушам мълчанието ти - да чувам всяка дума от него не от устата а от безкрайността на мисълта ти уж разпиляна. Нека да слушам мълчанието на душата ти да чуя нейната мъдрост през вековете събрана. Всяка нотка и ритъм тих са отлежавали в кладенеца дълбок на сърцата ни. Нека се потопя в мъдростта на душата ти. Любов Георгиева ... |
|
Съвсем други неща Да кажем, така е по-лесно: Ако захвърля часовника в снега стрелките му за теб ще рият времето на купчинки безследно време. Но сега и то ме отминава, наказва ме като изминат път напразно. Не съвсем, не винаги. Не днес, но някога готов ще бъда след теб навярно да приема останалото време за живеене като оставащото време за живот, като оставащо ми време. Сега живея сред отломки изоставени последици. И пиша своите мечти до теб в снега. А вятърът чете и ги събира. И сигурно до теб ги праща. А вятърът е неуморен пощальон - чука по вратите ни и тръгва без да съобщи. И затова излизаме сред зимата смутени, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Ти, Който можеш всичко и грижиш се безспир за мъничките птички, за целий земен мир, о, Боже, бди над мене! От Своя слънчев свод прати ми благословение над моя млад живот! Да расна в Твойта благост под Твойта светла шир, да се събуждам с радост и да заспивам в мир! ... |
|
От тук до края на сърцето е първата самостоятелна стихосбирка на авторката Цвета Тодорова . Нейният неподправен стил предизвика сериозен отзвук в социалните мрежи. Цвета започва да пише преди 12 години, като често казва, че не знае дали тя е намерила поезията, или поезията нея. Умелата игра с думи, която е характерна за нейната поезия, дава "храна" за размисъл и разчувства всеки, прочел стиховете ѝ. ... |