"Атлантидите на детството са потънали в белезите по коленете ни, а вкусът на миналото е запечатан в крушите и ябълките от бъдещето. Проскърцването на люлката на времето разказва за любовта като математическа грешка, за живота като надрана грамофонна плоча, за човека като плаваща метаморфоза, страхуваща се от развитието си. И за местообитанието му - полисът като обратната страна на света и погрешната посока на еволюцията, градът с кисел вкус на неузряло грозде, лишено от топлите лъчи на истинското слънце... Мисли за живеене, скрити в краткия следобед на човешкото дихание. Запомнете името Радослав Христов, защото ... |
|
"Любов от пръв прочит Има такива любови! И... слава Богу! Предпоследната ми я причини Красимира Макавеева . От първото прочетено стихотворение, което ме блъсна челно. А това, което взаимно си причинихме като редактор и автор покрай тази книга, не ми се е случвало от години. Тези редове може да са отредени за сериозна литературна критика, но аз няма да пожелавам на авторката бъдещи творчески успехи. Ще ѝ поднеса моите съболезнования. Защото поезията е болезнено мероприятие. А за нея е твърде късно да се върне на изходното здравословно положение. Дано да ѝ стигнат сърцата, за да износи тази поезия. И... ... |
|
"Разказите на Мира Папо приличат на поеми. На задъхани, дълги стихотворения. Тоест - в тях има музика. Обикновено разказите разказват случка. Нейните по-скоро описват вълнение. Така приказно фантастични са, че героите понякога политат и островръхите им обувки се реят пред очите на околните. Виждали ли сте кутията за богатства на момиче с фантазия? Ето така изглежда този сборник - като кутия за богатства: всякакви скъпоценности, които докосват сърцето. Богатство не е това, което можеш да сложиш в джоба си, а това, което ще накара сърцето ти да бие учестено. Любовта, значи, е богатство. Е, в книгата на Мира има ... |
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Търсенето на светлина и цвят и най-вече улавянето на момента са характерни за фотографиите на Людмила. Ентусиазмът за пътувания и нейната голяма страст към фотографията са елементи, които се отразяват в нейните творби и се разпростират с лекота от портрети до изображения от пътувания, от архитектура до пейзажи. Постоянното търсене на собствените лимити и любовта към света, с неговите разнообразни страни, намират в нейните фотографии начин да се покажат на повърхността и да бъдат разказани с лекота и удивителна непосредственост. Людмила възпроизвежда изображения, ... |
|
"Тази книга има пулс. Жива е, пътува през географиите на телата, по посоките на душите, след стрелките по гарите, в сезоните на сърцата ни. Спира се на някоя улица в Париж, пресича Сена, лети със самолет, пуска хартиени лодки, свързва дъждовните площади със западния бряг и Женския пазар, пътува през времето по реката на Сидхарта... Остра е като систола - пуска бримки по пуловерите, с които обличаме премръзналите си чувства и по чаршафите, под които крием греховете и истините си. Дълбока е като диастола, като пропадане в осъзнаването, че нищо не е вечно, най-малко биенето на сърцето и като дланта, в която лежат ... |
|
Книгата "66 сонета" представлява сонетна поредица, издържана в стила на т.нар. английски сонет (единствено в Сонет III римуването е италианско) и е първата подобна авторска стихосбирка на български език. С едно изключение (Сонет XLIX), сонетите са написани в петостъпен ямб."Поетичните експерименти на Борис Мархолев заслужават вниманието на читателя не само поради опитното боравене със сонетната архитектоника - все пак авторът е един от отличните преводачи на Шекспировите сонети и на английска поезия изобщо. В неговите "66 сонета" идейните послания следват естественото развитие на жанра в ... |
|
"Това малко книжно тяло е големият творчески дебют на архитект Иваномир Цанков - стихосбирка, с която той уверено прекрачва прага на поетичното пространство, където последна и най-вярна оценка дава единствено времето. В този шарен калейдоскоп от теми, образи, герои и фрагменти от пъзела на човешкия живот са събрани и ветровитото детско хвърчило, и книжките с най-хубавите приказки, и китарата, която ще се наплаче и кучето ненаучено на "Дръж!" и "Донеси го!". Там живеят неговите чудаци: клошарят от махленския канал, непоправимите каръци, рибарят с прокъсаната мрежа, художникът с пейзажа, самотният ... |
|
"Когато съблечеш очите си, в тях остава само истината за всичко преживяно. Гола. Оставила на показ раните си и следите от щастие. Съблякла мълчанието, за да нарисува голотата си с думи. Думи, с които правиш любов. За да родиш поезия. Чиста, безкомпромисна, зряла, красива и искрена. Голи са очите на Надежда Тошкова в тази книга. С тях тя търси вашето последно доверие, разказвайки себе си без остатък, защото "Любовта е жажда за истина." И остава, написана в очите ни завинаги. "Поезията е поща без отговор." Но вие вече сте получили писмото. Съблечете очите си!" Ива Спиридонова , редактор & ... |
|
"Стиховете в книгата на Александрина Валенти режат и в същото време съшиват, изграждат нови мускули, влакна, сухожилия, кръвни телца. В тях има ирония и самоирония, има изненади и обрати. Привличат и приласкават. В поезията ѝ присъства отстрастения наблюдател, както и пристрастния рисувач, поезия, която се стича, като капка дъжд върху отворения прозорец на въображението, за да остави прозрачна диря, следа, пръстов отпечатък." Ивайло Добрев, редактор "Дебютната стихосбирка на Александрина Валенти Амаркорд е книга за миналото, което ни живее. Поезия населена със сенките и кинокадрите на Фелини, Превер, ... |
|
"Избърсах потта, избила по лицето ми и отворих още по-широко очи, за да им попреча да се затворят. Бях на крак вече повече от двайсет и четири часа и не бях сигурна колко още ще издържа. Помещението преливаше от злокобни стонове. Въздухът беше горещ и спа́рен. Острата миризма на болна човешка плът се врязваше направо в мозъка ми. Бавно и методично отнемаше способността ми за трезва преценка. Умората също не беше за подценяване. Непрестанното обикаляне между пациентите ме бе изцедило. Смяна на системи и подлоги, инжекции, даване на лекарства, компреси, мерене на температура... Списъкът беше дълъг и се повтаряше ... |
|
"Стихотворенията на Димитър Пенчев са лирични изповеди, в които доминираща тема е любовта... В случая Любовта не е просто чувство. Тя е изведена като състояние, което подчинява цялото съществуване на лирическия герой." Тодор Каракашев "Любовта, да, като че ли тя е сърцевинното ядро в тази сложна, многоизмерна поезия; но тук липсват директните признания и емоционалните възторзи или страдания - "описанието" ѝ в повечето случаи е някак дистанцирано, хладно, философско обективно, независимо от метафоричната върволица на изразяването ѝ. Тук Той и Тя са твърде условни... Несъмнено " ... |
|
"За него никой не знае нищо. Той предпочита да остане такъв - невидим, незабележим, встрани от комплиментите и бурните реакции, на разстояние от суетата, която е сграбчила ежедневието ни. Защото знае кое е по-важно за него - да бъде съпруг, баща, приятел. А поет в света на другите. А как бих искал всъщност да го видим повече хора, за да му се усмихнем, за да му благодарим. За да поздравим автора, а да не притесняваме човека. За да поговорим за езика на философията, която той смело демонстрира в книгата си "Три стръкчета нежност". Притеглящо и запомнящо се заглавие, зад което като нанизи се движат думите, с ... |