Таня Кирова е завършила руска филология - преводачески профил, в СУ "Св. Климент Охридски". Работила е като преподавател по руски език по разпределение, от което е освободена след успешно участие в конкурс за редовен аспирант по теория и практика на превода към Института за български език при БАН. Защитава кандидатска дисертация през 1984г. Оттогава работи в същата област и институция като научен сътрудник. Като член на Секцията по теория и критика на превода към Съюза на преводачите публикува материали, свързани с качеството на превода. От 1987 до 1990г. е хоноруван асистент по теория на превода във Факултета ... |
|
|
И превратна участ спря крила над българи: през изкус и съсипни ще мине България, ала ще изтрае. ... "И вложи Елохим седем духа в седемтях светила небесни, та седем ангела се родиха. И повери на всеки ангел по един от седемте народа, да го води. И ангелите, на които бе поверено да водят народите, се сдружиха с ангелите, що бяха пазители на тези народи, та всеки народ имаше по два ангела: един - да го води, а друг - да го пази. Слънцето разпери крила над Масър, Месечината - над Междуречието, Вечерницата се спря над Гърция, Звездата на Посланника покри с лъчи Иудея, Звездата на Бранника - Рома, Звездата на отшелника - ... |
|
|
Книгата "Патриархът", посветена на 170-годишнината от рождението на Иван Вазов , е краткият летопис на един живот. Скромен на външни събития, но богат на духовна съсредоточеност, която придаде и висота, и разгърнатост на българската литература. Вазов наистина обви своя бит с мълчание, за да говори словото му, той погреба живота си в най-смайващото по размери пространство на българското слово. Проф. дфн Светлозар Игов (30.01.1945) е литературен историк и критик, поет, романист, есеист, антологист, преводач и университетски преподавател. Завършва гимназия в София (1961) и славянска филология в Софийския ... |
|
|
"Има дати в националният ни военно-исторически календар, на които целият български народ прекланя глава в знак на признателност към делото на най-великите свои синове - просветители, революционери, пълководци, герои. Но цялостната история на един народ се пише от делата на самия народ. И в това отношение нашият български народ има в своята история епопеи, които обръщат хода на историята, от които се ражда ново начало. Измерваме ги с колективния героизъм, наричаме ги чутовен подвиг. Именно като такива те влизат в страниците на историята ни, за да държат будна съвестта ни, съвестта на цял един народ, за да бъдат пример ... |
|
|
"По близо до пръстта От една илюзия в друга илюзия - както капката роса се стича от листо в листо, но най-накрая пада на земята. та тъй и ти. Сред залисии и надежди, сред усилия и бездействия - все в нови пътища, с нови идеи, винаги уж отначало, а всъщност само по-далече от небето, по-близо до пръстта." Сезонът на плашилото е книга за края, който е и начало; за вечното ни бродене по лентата на Мьобиус, за лабиринтното ни битие и за настъпването на собствените ни следи. Книга за разпадането и разпиляването, за песъчливата същност на нашето битие, за пясъчната природа на паметта, за изтляването, за превръщането ... |
|
|
Съставител: Иван Теофилов . ... "Тази антология няма строги, наизустени рамки. Нито учебникарски претенции. Тя е вътрешен празник. Отношение на поет към поети. Свободен колаж от творби на 24 автори. Всеки от тях е приемал символизма - цветния въздух и духовния аромат на времето! - индивидуално: като лично убеждение или само като изразна система. Затова съжителството от имена на причисляващи и непричисляващи се пряко към течението поети намирам за съвсем естествено. Още повече че българският вариант на символизма е съществувал твърде либерално - даже някои поети, обвързани с идейните програми на списание Хиперион, са ... |
|
|
Литературна история и критика. ... "Първата ми книга "Живея и препрочитам" (1990) се открива с думите: Критиката е безкористна необходимост. Критикът - необходимо безкористен. Как иначе ще утвърждава провъзгласената от Куприн "единствена форма на власт, допустима за човека - властта на творческия гений, поета доброволно, сладка, вълшебна власт"?! Такава власт приемам над себе си, стремя се да я приемат и другите. Не виждам смисъл извън нея. Ето и последните два пасажа от някогашната книга: "Да живееш в Пловдив значи да живееш с него. Да живееш интимно и съдбовно чрез поезията му. Останалото ... |
|
|
В тази стихосбирка безмерният американски Югозапад си дава среща с българското кръстопътие. Опънатите до счупване нерви от загубата на идентичност, родина и твърд изграждат петолинието, по което модерният човек - вечен скиталец - се изкачва, за да устои на стихиите, да търси почва за корените си, да твори смисъла на бъдещето си. В хуманния свят на Зоя Маринчева човекът е направен от светлина и карбонатни следи, но разкъсван между два дома, два езика, два бряга, той намира "третото състояние на духа" (Одисеас Елитис) - това, при което противоположностите спират да съществуват и човекът се издига отвъд представите ... |
|
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. Учебната тетрадка е одобрена от МОН със заповед № РД09 - 1431 / 13.07.2021 г. ... Тетрадката към читанката за 2. клас за обучението, организирано в чужбина, е предназначена за съвместна работа с помагалото в уроците за възприемане на художествените произведения, като по този начин се постига завършеност на учебния процес. Тетрадката включва многообразие от учебни задачи, които целят: усъвършенстване на четивната техника; по-задълбочено разбиране на текста; осмисляне на новите понятия; развиване на умението на учениците да разговарят на български език. ... |
|
|
"Кое кара един човек да премине границата? Да пожелае собствения си край или смъртта на другиго? Има ли още ценности и дали думата "грях" е отживелица в нашето модерно, забързано, пренаситено с технологии, съвремие? Къде отиде човечността? Кой изтри, от речника на хората, смисъла на думата "съвест"? Сеща ли се изобщо някой за Сократ, който минавайки по една атинска улица, зърнал свой ученик, който излизал от къщата на някаква блудница? Юношата се засрамил от лицето на учителя си и се дръпнал бързо, за да се скрие вътре. – Младежо – му рекъл тогава Сократ – не е толкова срамно да излезеш от такава ... |
|
|
Емил Верхарн (1855 - 1916) е белгийски поет, който е пишел на френски език, както и един от основоположниците на направлението на символизма. Гъвкавото слово на този белгиец е будило възхищение в не един от великите му съвременници, сред които могат да се откроят: Райнер Мария Рилке , Андре Жид, Морис Метерлинк, Огюст Роден, Стефан Цвайг , Валерий Брюсов и др. Сред тях се нареждат също Светослав Минков и Гео Милев , като последният лично познава поета, счита го за незаменим свой учител и също се опитва да популяризира творчеството му. Произведенията на Верхарн биват забравени след смъртта му. Много високо оценяван ... |
|
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. Помагалото е одобрено от МОН № РД09 - 1431 / 13.07.2021 г. ... Читанката осигурява обучението по литература по втория модул от учебната програма по български език и литература за 2. клас за обучението, организирано в чужбина. Предложените в нея художествени текстове представят многообразието от теми, свързани с българските духовни ценности, през погледа на съвременното дете. Четивата са кратки по обем и достъпни от гледна точка на четивната техника на обучаваните второкласници от българските училища зад граница. Методическият апарат, който включва въпроси, задачи, ... |
